либерализма е вярата в това, че обществото става все по социално ако държавата се намества все по малко в икономиката. така все повече работни места се създават и по този начин се сътворява благоденствието в държавата.

социалистите пък не им се чака чак тъй много и искат да преразпределят колкото се може повече пари от едни слоеве на обществото на други. и така мислят, че ще постигнат социалноста в държавата. те са за силна намеса на държавата в икономиката.

по умните хора и свободолюбци предпочитат либерализма.

До подобни неща води неоправданият либерализъм след безсмисления социализъм, дааам...

Възникването на подобна тема е логично следствие от навика на човека да мисли в бинарни опозиции. В "живия живот" няма нито чисто капиталистически, нито чисто социалистически държави - това са само думи, които да ни успокояват умовете, защото не ни се струва за нужно да дълбаем по-нататък. Достатъчно е да спрем на обобщението, че политиката е или "социална", или "либерална".
Ако все пак започнем да се ровим в конкретни неща, а не говорим общи приказки, ще трябва да се държим разнопосочно, когато изказваме ту по-либерални, ту по-социални мнения. Особено менливо ще заговорим, ако интересите ни не са винаги еднакви. С други думи - който каквото му трябва, това иска. Например, ако питаме пенсионер, който разчита само на пенсията си, за да оцелява, той най-вероятно ще поиска по-висока пенсия, но ако питаме човек с малък бизнес дали иска да плаща по-високи данъци, за да имат пенсионерите по-високи пенсии, едва ли той ще заяви такова желание.
Логично, в политиката правилата са същите, а те впрочем са такива и навсякъде по света - един има нужда от едно, друг - от друго. Никой не го е грижа за турците, американците и т.н. Никой не го е грижа за българите и България. Дори да би го било грижа в друга ситуация, нещата просто не биха опряло до там. България НЕ Е важна дори за самите българи, културата е почти само дума за нас, но не и нещо, което да присъства в живота ни и да ни влияе. Камо ли ние да и влияем. А без да говорим за "българска култура", няма как да засегнем темата за България. Щом ние самите не се занимаваме с култура, ние изчезваме. Няма значение колко милиона сме или колко пари имаме - ако ние не можем да отговорим на въпроса "какво означава българска култура, с какво е различна, откъде е произлязла и накъде отива?", то нас ни няма като българи, а ни има само като хора.
Социална или либерална, България изчезва. С или без стабилна икономика. С или без чужди интереси. С или без достойнство - това пък изобщо не е на дневен ред. На дневен ред са само и единствено интересите на отделни лица и на ограничени групи от хора. А интересите задължително се противопоставят, за да са ясни. Пък и обединени, хората се карат. Дори да искахме своеобразна културна традиция, ние бихме се изпокарали каква да я градим.
А ония, които биха спорили с мен, че всъщност ние имаме култура, то те до един биха извадили учебници със снимки и биха дали линкове към клипчета, но тези неща не са при нас, те винаги са някъде там. Ние "пресъздаваме" народните си обичаи, но не ги живеем, не ги мислим, не ги разбираме. Как "традиционната българска носия" ще е такава, като повечето българи не са обличали такава през живота си. Замислете се, че ако ви питат за българската култура, вие ще започнете да говорите за неща неприсъщи за мнозинството от българите, или пък присъщи за повечето българи, но и не само на българите, т.е. тук си говорим за балканска, славянска или дори човешка култура. Къде е конкретно българското у теб, българино?
Естествено, че българите имат интерес да бъдат различни и когато кажат "ние сме себе си" това да означава нещо. В момента нищо не значи. Съответно каквито и спорове да има в политиката ни и каквито и решения да се вземат, хората ще продължат да раздалечават в културно отношение, приемайки общочовешки културни ценности, приемайки глобалистично, холистично и винаги обобщаващо и слагащо под общ знаменател поведение. Дори да говорим за "цивилизования свят" е част от това внушение. Няма такова нещо като цивилизован и нецивилизован свят. Има конкретни неща, които почти никой не вижда, освен ако не се сблъска с тях директно. Например, запитайте се кое е нецивилизованото на Оман. Повечето не знаят нищо за тази държава. Повечето не знаят почти нищо за почти всичко. Повечето българи не познават България - ако тръгнат без карта из страната, веднага ще се изгубят и няма да могат да различат Балкана от Родопите. Ако не съм прав - замислете се каква е разликата между двете планини, какво е характерно за едата и другата и т.н. Помня, че ни изпитваха в училище на подобни неща. По прицнип би трябвало визуално да разпознаваме поне някои от по-големите ориентири в страната си. Но хората са в почти пълно неведение за заобикалящия ги свят и се опитват с две думи, като например "либерално" и "социално" да обяснят толкова по-сложни процеси, отколкото са способни да разберат, че направо е тъжно.
Който иска да разбира глобално света, трябва да знае, че глобалния поглед над нещата е само внушение, идеология на обедниение, което не се случва реално. Това си е разбиране, при което конкретните ценности се заменят с по-общи, които да позволят на хората да съжителстват без спорове на ценностно ниво. Примерно, българските ценности се размиват и на тяхно място идват по-общите общочовешки ценности. Обожаването на природната картина, която страната ни предоставя е една такава ценност, която вече не е на мода, не се търси и се заменя с по-общата за хората ценност - да сме "еко". Ама ако обожаваш природата си, ще си много повече от "еко" - да! Да, ама ако си повече от "еко" вече ще влезеш в спорове, които е по-добре да избягваш. Не бива да обожаваш нищо материално, трябва да си по-безпристрастен към неодушевените предмети/обекти. Така например песни като "Хубава си, моя горо" вече не се пишат и не разплакват хората така както преди. Ценностна промяна. Обясних я и по-горе, както и обясних, че хората не познават реалния облик на България - хората не обикалят по гори и планини. Вече започнах да чувам от българи дори и че Турция има по-красива природа от нашата - едва ли подобни мнения са съществували сред нашенци сто години назад.
Ще ни отнеме много време да преминем през описание на конкретната българска ценностна система, която частица по частица се преосмисля в глобални измерения. Но аз не искам това. Искам да насоча вниманието една ценност, за да служи тя за опора, а всеки сам може да си продължи анализа. Говоря за отношението към природата ни, към планините, реките, полята и езерата ни. Говоря за материалната България, която в някогашната ни традиция е била осмисляна по изключително сложен, красив, одухотворен начин. Българинът не може да е българин, ако не милее за самата ни земя, за камъните и пръстта. Търсете следите от обожанието на страната ни от някогашните българи и ще я намирате.
И тъй - по-умните хора били либерални. Ако станем либерална държава, но скъсаме с традициите си, това няма да оправи нещата. Ние няма да сме единни и няма да се борим за камъните и пръстта си, нито ще имаме армия, нито ще отказваме на чуждестранни инвеститори да ни изкупуват земите, нито ще държим на национален интерес, нито ще разбираме какво значи "национален" изобщо. Ние няма да оцелеем, колкото и да сме либерални, с колкото и пари да се засипем, защото не си любим земята - 2-3 милиона просто излязоха от страната ни. Още ще излизат, други пък просто няма да удържат на изкушението да си свалят гарда, да наведат глава, да махнат с ръка и да промълвят с половин глас: "било какво било".

Боже, какви са тия глупости, я се променете!

Българската икономика определено има нужда от либерализиране, защото при сегашното положение влизането на пазара в много области е безсмислено затруднено в полза на утвърдени играчи.

Другото нещо е, че буди недоумение нежеланието на държавата да се освободи от участието си в търговията и реалното произвоство. Това са високорискови дейности, които увличат огромен ресурс, а грешките водят до огромни загуби. Не е редно парите, които съм дал на тая държава, да се проиграват така харазртно, вместо да се дават за образование, сигурност, чистота и изобщо за работи в обществена полза.

Проблемът не е в това, че държавата е лош стопанин - повечето хора са лоши стопани (не помня къде бях чел, че само 1 от 10 започнати бизнеса издържа повече от една година). Когато обаче моята търговия не потръгне и видя, че съм направил грешна инвестиция, аз ще закрия предприятието, ще продам каквото е останало и ще се моля да не остана съвсем разорен от цялата авантюра. Какво прави държавата? Взима обществени средства и се опитва да "съживи" дейността, защото закриването й носи тежки политически последици. Губят много пари и се дават още с ясното разбиране, че възвръщаемост няма да има.

Държавната намеса в условията на криза в търговията и дори в производството е неизбежна. Освен това има ключови сектори, като транспорт и комуникации, където държавното участие е елемент от националната сигурност. Либералната икономика е основна причина за сегашната криза.

Викаш, винаги е по-яко да си бачкаш в ТКЗС и да не ти дреме за кризи и прочее...

Много обичам някой да спомене "социална държава" и да започнат да го свързват с ТКЗС-та, СССР, Бай Тошо и петолъчки.

Е с какво да го свързвам? Държавна ненамеса в бизнеса и икономиката? Лишаване от закрила от страна на държавата за закъсали фирми и компании? Колкото повече една държава е социална и се "грижи" за икономиката, толкова повече нещата отиват на зле. Конкуренция, свободен пазар, чужди инвестиции - грънци!

Единственото решение е - държавата да инвестира в инфраструктура. Това да се дават пенсии не прави една държава социална - всяка страна дава пенсии или закриля социалнослабите. Но да закриляш цели компании или сектори от икономиката никога не води до нищо добро. Затова и споменах ткзс-то... каква ни е била икономиката през комунизма? После веднага щом падна той, и нашата икономика трябва да играе сама на международния пазар, какво става с нея?

Голяма част от богатите и развити държави са изключително социални. Една държава обаче може да си позволи да е социална, когато е достатъчно богата. Когато пък може да си го позволи, тя е длъжна да бъде социална. Но държавата е социална не само с намеса в икономиката. Социална е до голяма степен, когато разпределя блага на хора, които не са ги изработили сами най-общо казано.

Че то всяка държава е социална по тая логика. Въпросът е да не се пресолява манджата и социалната ангажираност да не пречи на идеята за свободен пазар и капитализъм.

Това значи, ако даден завод фалира, държавата да остави работниците да си намерят нова работа и да ги подпомогне, докато успеят. А не да се старае непременно да спаси фабриката от фалит, само защото ще оставят без работа хиляди хора. Грижата на държавата за гражданите е нещо хубаво, но често се прави твърде засилено и това спъва нормалното развитие на нещата. Някакси не е честно, ако имате бизнес, а конкуренцията ви е скапана и един по един отпадат, какво ще стане ако държавата решава да ги спасява, само защото не ги бива и не могат да си оправят бакиите? Как е честно това спрямо хората, които ги бива и имат успешен бизнес? Live and let die.

Прав си. Това Германия, Франция, Скандинавски страни са го закъсали, едвам се оправят.

Хубаво е, че отговаряш на идеята ми за инвестиции в инфраструктурата с държави, които реално ги правят. Мерси.

Човече... ти на моменти си просто скандален, наистина. Някой ден ще почна да си записвам мненията ти, такова нещо просто трябва да бъде запазено за поколенията. Нека бъде! Ще бъде!

Не всяка е социална

Иначе е много трудно да се определи точното място, на което трябва да се сложи чертата на държавната намеса в икономиката. Не може да не се намесва изобщо - създават се правила за конкуренцията, налагат се стандарти на работа и т.н. Това от една страна. От друга страна държавата определя основния курс на икономиката посредством стимулирането на определен отрасъл. Да речем, че искаме да стимулираме енергетиката от възобновяеми източници. За да се постигне това, се предвиждат редица привилегии за предптиемачите, решили да инвестират в това. Станат ли те обаче твърдо много, привилегиите отпадат. От трета страна е това, което ти си визирал - подпомагането на фалиращи предприятия. Ако става дума за кварталния магазин, никой няма да тръгне да го спасява, но ако на път да фалира е банка Сантандер, държавата не може да си затваря очите.