Та... коя е най-странната книга, която сте чели и какво ви се стори шантаво в нея? Хареса ли ви, препоръчвате ли я и прочее?

Темата е провокирана от "Хазарски речник", идеята за която ми човърка мозъка от основното училище, а напоследък въпросната идея се материализира, благодарение на книгата, с която се сдобих преди известно време и сега самата тя ми гложди съзнанието. И ще продължи, така като гледам.

Събирам идеи и за други "шантави" книги - не се срамувайте, споделете.

"Майсторът и Маргарита". Докарах я до 9-та глава и не можех да понеса повече брейндемидж.

Най-странната книга, която съм прочела, е може би един сборник с избрани творби на Едгар Алан По. От доста малка се чувствам привлечена от него - преди да се науча да чета, редовно карах майка ми да ми рецитира "Гарванът"(като се замисля сега, доста е крийпи четиригодишно дете да иска това ), а малко по-късно прочетох сама цялата книга и я повторих, и потретих, без да разбирам изобщо за какво иде реч, в което и да е от произведенията му.

Да, наясно съм с всеобщото мнение за книгата. Поради същата причина се опасявам да подхвана Стайнбек за трети път. Няма да ми хареса и толкова!

Ми не те кефят, кво толкова. То пък не може всяка книга да ти допадне(аз напр. не съм чела почти никаква руска литература, а и нямам мерак).

Ми и аз така го приемам, ма хората постоянно пищят, е, на, глей A специално за "За мишиките и хората" колко дискусии съм имала, вайвайвай.. ма да не се отклоняваме : )

Труден въпрос. Това, което на един се струва странно, за друг е напълно нормално.
Препоръчвам Хосе Сомоса - много странен на моменти, но съм направо вманиачена и искам да се запозная с него... По-конкректно - "Клара и сянката" и "Стръв".
Постоянно ги препоръчвам на куцо и сакато

Сещам се и за "Секунди" на Мишел Лебр. Суууууууууууууууупер странна и съм със смесени чувства за нея, не мога изобщо да преценя дали ми хареса или не Хем ми беше приятно, хем не бях сигурна през повечето време, че знам какво точно се случва.

О, Сомоса е страшен! Подхванах "Клара и сянката", докато бях на гости на приятел и добре, че имаше и други хора, защото аз просто изключих за света наоколо и изгълтах почти 100 страници. После щях да му я искам, но не се видяхме бая време и ми беше неудобно - и така и не я дочетох. Но отчитам, че онова, което прочетох, беше мноооого добро.

Мерси за мненията, събирам още. "Майсторът и Маргарита" на мен ми харесва, но разбирам какво иска да каже Дид за брейндемиджа.

Най-странните книги, които съм чела са две:
Едната е "Вертеп" на Емил Зола (Когато я четях изпадах в силна депресия )
Втората е "Фауст" на Гьоте (от стихотворната форма, в която е написана получавах силно главоболие;
после я захвърлях, пак я почвах и така докато не я прочетох.
Абе чист мазохизъм си беше )

Задължително я дочети, става по-невероятна с всяка страница, а краят е... Аз го открих със "Стръв" и я прочетох наведнъж, защото не можех да спра.

Към странни книги със смесени чувства добавям и естонския писател Ахто Леви - "Да избягаш от сянката си".

Така каза Заратустра....... УЖАСТ!

Ох, да, тази точно 5 страници я изтраях..

Мии, много била яка и всеки културен човек трябвало да я прочете.... Никога не съм предполагал, че окултурването може да е така безжалостно болезнено...

Да ме наричат некултурна, ако щат, втори път няма да си я причиня.