"Джулс сложи ръка на рамото й. „Ако беше ме попитала тази сутрин, щях да ти кажа, че сме свършени – каза той. – Всички ние, цялата страна – шибаният свят. Но сега чувствам точно обратното.“
Стефани знаеше. Направо можеше да чуе надеждата, която струеше от брат й. „Тогава какъв е отговорът?“, попита тя.
„Така е, всичко свършва – каза Джулс, – но не веднага.“

"Жестокото присъствие на времето", Дженифър Игън


Мачка, наранява. Вълнува.

Завладяването на Америка, Цветан Тодоров.

Силмарилион, Дж. Р. Р. Толкин

1984, Джордж Оруел

Твърде държа да ми споделиш дали ти е станала интересна и за колко време си я прочел

По темата: "Децата на Хурин" - Толкин

Размених "Тайко" на Ейджи Йошикава за Силмарилион и Децата на Хурин. След Силмарилион в програмата ми следва именно Децата на Хурин (: Впрочем, чувал съм различните мнения за Силмарилион - че била скучна за едни и едвам я прочитали, но колегата (който ми даде двете книги) ми каза, че му била много интересна. От вчера си я чета и засега ми е интересно - като гръцка митология в началото си е. Усещам скучното, за което говорят, но ми е поносимо засега.

Ами доколкото разбрах идеята на Толкин е била макар и разказани, въпросните предания да звучат като неразказани, древни, потайни и забулени в мистерия. Затова на места повествованието е доста схематично и постно. А на места е даже нелогично, тъй като "Силмарилион" е сглобяван от бая места. На мен ми отне мн време да я прочета, щото ровех по картата, родословията и имената. Ако стигнеш до идването на хората ще я прочетеш

Може ли някой да ми обясни, моля, в каква последователност следва да се четат творенията на Толкин, защото от много време имам желание да му.. "изчета света", но трябва да знам кое да си набавя първо. Засега имам само Властелина, но той далече не е първата книга, както знаем. Та.. моля!

Прочетох предговора и още от началото бях с тази нагласа. В момента държа много хубаво издание с красиви илюстрации и хубава карта, тъй че наистина се наслаждавам в момента.






Силмарилион е издадена 4 години след смъртта на Толкин, но с оглед събитията във Властелина е първата от всички, защото разказва за сътворението на Вселената, кой я е сътворил, откъде са се взели всички елфи, хора, джуджета и т.н. Въобще каквото каза Евтим Децата на Хурин, доколкото знам, е отделна книга, макар и пак в същата вселена Хобитът говори за събитията преди тези във Властелина - как Билбо се сдобива с Пръстена, например.

Аз бих ти предложила първо да прочетеш Билбо - до там и обратно, след това Властелина.... Силмарилион разказва за ужасно много събития и хора, които по една или друга линия ще са ти познати от първите две книги. Децата на Хурин не съм я чела и не знам дали е добре да я прочетеш преди или след Силмарилион, но ... да кажем, че я нареждам на четвърто място.

Силмарилион си е за фенове, които са прочели поне Властелина...

Значи хронологично са: "Силмарилион" --> "Хобит" --> "Властелина"

Но като цяло е добре да се чечтат: "Хобит" --> "Властелина" --> "Силмарилион"

Разбрах.

А Хурин е друга бира, така ли? И е все тая кога я четеш, щото героите не са същите и не са родствено свързани?

Недей да почваш със "Силмарилион" нищо че хронологично е първата. Прочети "Хобит" и "Властелина" и ако ти харесат чак тогава си причинявай "Силмарилион". Ако не ти харесат, въобще не се занимавай с него. Аз дето съм от хората, които се прекланят пред "Властелина" признавам, че ми беше тежичко да се преборя със "Силмарилион".

А "Децата на Хурин" не съм ги чела. Те къде се нареждат в класацията? По-лесно ли се възприемат от "Силмарилион"?

Лайк..



Прочетох "451 по Фаренхайт" и.. ич не съм очарована. Даже не бих я отворила втори път.

Сега на ред е "Да убиеш присмехулник", да видим : )

Добре де... Имам една камара домашни за писане, имам чинии за миене, имам 3 книги, които мене чакат и още една, дето искам да си я чета, имам хубав филм за гледане и исках да си легна рано... и накрая Сафон пак спечели. Ей Богу, не знам, не знам как го прави тоя човек, но ако го видя някога наживо, сигурно ще му се хвърля на врата и ще плача много, без дори да знам защо.

Казано накратко, чета си "Затворника на рая" на български и продължавам да му се дивя и да го обичам. Обаче сега ще лягам да спя, че иначе не само ще осъмна, ами и ще съм я свършила, а съвсем не бързам тоя момент да идва. Как бе, как може да е такъв?