Прочетох аз "451 по Фаренхайт".. преди малко догледах и филма, който е доста зле, между другото и не е съвсем по книгата, но както и да е, в комбинация с нея ме накараха да се замисля.. ако трябваше аз да избирам коя книга бих наизустила, за да.. не бъде забравена. Още мисля, и не мога да стигна до заключние, предполагам, че ще се включа по-късно с отговор.

Вие как мислите, коя бихте избрали за себе си, коя книга бихте били? Една книга.

Библията, логично.

Пипи Дългото Чорапче

"Чужденецът"

Принцът

Мария в този раздел, спамът не се толерира - или пиши по темата или недей. От името на всички литературни гении, съм ти обиден до кръв!

...естествено. Няма нужда да пиша заглавието, знаете го.
Но тъкмо снощи си мислех, че ако бях литературен герой по мой избор (щото не по мой избор се озовах като главен герой в "Следващия път" на Марк Леви, както съм разказвала и тук), бих била Жулиан Каракс. Така че ако бях книга, изборът е простичък и ясен...

"Винаги съм знаел, че някой ден ще се завърна по тези улици, за да разкажа историята на човека, който загуби душата и името си сред сенките на онази Барселона, потънала в неспокойния сън на едно време на пепелища и безмълвие. Тези страници са изписани с огън върху града на прокълнатите, думите са отпечатани навеки в паметта на онзи, който се завърна от мъртвите с обещание в сърцето и с товара на едно проклятие. Завесата се вдига, публиката притихва и преди сянката, надвиснала над съдбата им, да се спусне от декора, един хор от чисти души излиза на сцената. Настроени за комедия и с блажената невинност на онези, които вярват, че третото действие ще е и последно, те искат да ни разкажат една коледна приказка, без да знаят, че щом се обърне последната страница, мастиленият й дъх ще ги повлече бавно и неумолимо към сърцето на мрака."

Ми не, не ме домързя да го препиша това.

Arsene Lupin

Ууууу, много щях да те... чета, в такъв случай.

Ми... не. Поясни, моля.

Книгата, която съм, е "Сянката на вятъра" (мислех, че Каракс и Барселона ще са достатъчни подсказки, или ти май още не я беше чела? Ако не си, мамооооу, как ти завиждам, че тепърва ти предстои да я откриеш!), та затова не намерих за нужно да я пиша. То ако не я асоциирате с мен, значи малко съм опявала за нея и Сафон тук, пък гарантирам, че не е така. Дори си мисля, че съм минала границата на добрия тон.

А книгата, от която е цитатът, е "Затворникът на рая", последната, излязла на български (преди месец). Въпросният цитат е от книга на Жулиан Каракс, герой от "Сянката на вятъра", цитиран в "Затворникът на рая".

Ама не е само Жулиан, де - точно там е въпросът, че ако питането се изчерпваше с герой от книга, просто трябваше да съм Питър от "Следващият път": нямаше друг вариант. Но щом говорим за книга, то неминуемо съм "Сянката на вятъра": във всеки един ред, почти във всеки герой и всяка история. Наистина не мисля, че ще имам друга такава книга в живота си.

"1984", Джордж Оруел

Ели, много силно го предполагах, но не бях сигурна. Не съм, да, чака на рафта.

О, Дид! Ако знаеш колко рядко съм завиждала някому през целия си живот! Но в момента искрено ти завиждам, честно. Започни я в ден, в който ти е щастливо, само това мога да ти препоръчам. Оф, наистина - и в друга тема съм го писала, но колкото и да го обожавам, дано някой ден Сафон си отиде от тоя свят преди мене.