Едно текстче, което съчиних за да помогна на някакъв седмокласник. Много ме развесели фактът, че още не съм загубила усета си по литература. Кой знае, може пък живот и здраве да карам българска филология като втора специалност...
Ако намалят таксите за втора специалност и ако се справям лесно по история.
Ето го и текстчето:

Есен

Есента е моят любим сезон. Тя сякаш е тъжна жена, която безутешно ридае. През есента падат листата - сякаш сълзите на тази приказна жена. Тя омагьосва с тъжната си хубост. Кара ни да мислим философски над проблемите си. Въпреки че есента ни отнема хубавото и топло лято, тя всъщност ни прави и подарък. Разкрива ни света по-нов начин. Кара ни да мечтаем, да съзерцаваме, да обичаме и да творим. Това поне за мен е много важно. Затова и я обичам – тази тъжна магьосница сътворяваща призрачното и романтичното в живота.

Днес сестра ми роди

как се чувстваш като леля

Да ви е честито

Благодаря!

Чувствам се супер като леля, най-вече подготвена, защото ми е за втори път.

Muse по радиото!

Излъсках целия апартамент и пуснах пералня, но нямах време да сготвя. Въпреки това се чувствам удовлетворена от себе си.

блазе ти, че ти остава време

Остава ми време, защото днес нямаме лекции по изключение. Иначе беше кочина вкъщи, а майка ми и тя няма време да чисти...

На днешната дата (тук още е 13-ти) преди 2 години се запознах с Огнян. Останалото е история.

Ain't it funny how it works - you chase something all your life and you find it when you've finally given up...

И вчера, и днес, щастлива ме направи кучето ми, което вече започна да яде малко по малко, позволи ми да го намачкам и пи много вода още малко и съвсем ще оздравее <3

Днес, точно месец без 1 ден след първото ни излизане и първата целувка, се състоя първата ми истинска среща с моя момък. И вече официално и аз съм се целувала на пейка в парка.

Ша извиняваш, ма..

Хаааааааааааааааааааа-хаааааааааааааааааа-хаааааааааааааа-хаааааааааааааа!

Кво?

Правихме бомба в химическия