|
Ето го и моето ревю:
"СКЪПА ЕЛЕНА СЕРГЕЕВНА"
Срам ме е. Срам ме е, че рядко посещавам театрални постановки. Започвам с това, защото и аз (редом с всички други, които обичат театъра, но рядко се срещат с магията му) съм виновен за демотивиращо празните зали. Заради "мен", това представление можеше да не се състои и дори да няма следващо. Ще се поставя за последно на 18.12.2012г. Ако вярвате, че краят на света ще настъпи три дни по-късно, имате изключителната възможност да ги преживеете със спомена за нещо великолепно. Рядко (ако изобщо някога) ползвам тази дума в писаната си реч, освен саркастично. Е, сега е напълно искрено окачествяване, при това - дори леко недостатъчно да опише възхитата ми. Сериозно. Разчистете си час и половина нея вечер - не е много време, но преживяването е...много. Запазете си билети още от сега. Цената на студентският билет е 6лв., но (имайки вече удоволствието да съм изгледал постановката) бих дал в пъти повече, за да мога да я изгледам отново за първи път. Ако решите да ми се доверите и да я посетите, опитайте да си намерите билети на първи-втори ред в средата или вляво (от място 9 - нататък). Дотук с общите приказки.
Актьорският състав е изграден от четирима младежи и една зряла дама. Няма да преповтарям резюмето от афишите, но действието се развива в дома на гимназиална учителка, където се настаняват четирима нейни ученици.
Реквизитите и декорът са първото нещо, което прави впечатление, още преди началото на представлението, и веднага способства за пренаствойката на мирогледа: от мелницата на злободневието, към дома на учителя. Без да издавам нищо, целият декор и реквизити се оказаха доста интерактивни. Тук е мястото да обърна внимание на умелата режисьорска експлоатация на един несъзнаван и вече отмиращ фетиш (не сексуален).
За мое съжаление и въпреки желанието ми, няма да коментирам и анализирам елементи от сюжета в това си писание, защото не искам да ви ограбвам от удоволствието да ги изживеете.
Мога обаче безопасно да се спра поотделно на актьорите и на представлението в цялост.
Ангелина Славова - в ролята на Елена Сергеевна.
"Брилянтна". Ако трябва да опиша играта й с една дума, нека да е тази. Шлифованият й талант и авторитетното й сценично присъствие владееха сцената, когато действието се фокусираше върху персонажа й, но пък успяваше с лекота да тушира вниманието към себе си, когато се отделяше от центъра на събитията. Пресъздаването на така искрения конфликт на персонажа й ставаше като че ли без усилие - умелост привличаща внимание едва след свършека на постановката. До последната секунда Ангелина Славова е Елена Сергеевна и само нея (не звучи смислено, но отидете и ще ме разберете).
Благой Бойчев - в ролята на Володя
Думата за него е "очарователен". Замислете се за етимологията й. Играта му беше хипнотична. Доминираше с маниер всяка сцена с негово участие. Направи ми впечатление, как нито за секунда не излезе от образ, дори когато изместването на фокуса го позволяваше (всъщност, направи ми впечатление, че никой никога не излезе от образ, но при него това личеше най-много, защото успяваше да притегли дори периферното зрение на публиката). Физическите му данни рязко контрастираха с първото впечатление, което прави персонажът му, но с развоя на събитията определено подпомогнаха постигането на целеното за персонажа излъчване. Володя е единственият без вътрешен конфликт и Благой Бойчев не остави никакво съмнение за това.
Милко Йовчев - в ролята на Паша
"Изненадващ". Превъплъщението му в Паша, във всичките аспекти на Паша, беше нелепо успешно. Бистротата на играта му и сякаш безпреходните му преобразявания, комбинирани с неподправена страст и жива емоция ме оставяха в състояние близко до ступор. Отвъд речниковият ми запас са суперлативите, които заслужава. Това беше най-комплексният персонаж след Елена Сергеевна. Самият обем на емоциите, мотивацията и другите фактори образуващи неговият вътрешен конфликт (някои от които следваше да препредаде само секунди след установяването им) направи играта му впечатляваща извънмерно. Всъщност, не обемът - неговото умение да го изобрази и внуши, при това с нюанси.
Никола Стоянов - в ролята на Витя
"Реален". Витя беше ролята с най-малко време на сцената. Никола Стоянов обаче запълни малкото му отредени минути с един толкова жив и неподправен персонаж, че всеки ще разпознае поне един свой съученик в него. Макар мотивацията на Витя да е най-простата, интелектуалният му капацитет го подтиква да я взима твърде насериозно. "Осъзнаванйки" този порок, Витя неизбежно преминава през катарзис, което предоставя на Никола Стоянов възможност да разгърне (макар не напълно) потенциала си. Вярвам че има още много за показване, ако се сдобие с повече време на сцената. Натуралистичните му епизоди може да не са по вкуса на всекиго (тук не визирам себе си), но оценявам много високо отдадеността и искреността, с които съживи един неблагодатен персонаж.
Ева Данаилова - в ролята на Ляля
"Трогателна". Не съм изненадан от решението на режисьора да я постави с гръб към публиката за известно време - дори когато фокусът беше върху Ангелина Славова и Благой Бойчев, Ева Данаилова успяваше да привлече погледа ми от фона. Персонажът й беше вторият най-емоционален и вторият най-рационален (виж горе). Конфликтът тук е очевиден. Ева Данаилова обаче превърна тези контастиращи и несъвместими качества в трогателна амалгама, използвайки вече установените за персонажа й човечност и етичност. Не успя задоволително да вложи целите си умения и потенциал...до последните 40 секунди - в тях изличи всякакво съмнение, че "толкова си може" и това е върхът на нейните умения - разбрах че просто ролята изисква да се самоограничава. Просто ме отвя. Не можех повече да се залъгвам, че влагата в очите ми е следствие от целенасочен отказ да мигам, за да не пропусна нещо. В тези последни секунди направи нещо, което не ми се беше случвало от поне 6 години в театър - емоцията, която Ева Данаилова успя да извика, беше в абсолют, всепоглъщаша, неудържима. Не съм способен да напиша нещо по-адекватно от това.
Като цяло, актьорският състав направи нещо впечатляващо - всеки персонаж беше повече от достатъчното, за да е правдоподобен. Тази допълнителна мярка дълбочина на представлението го отличи от и издигна над повечето (не "всички", просто защото трябва да си опресня една пиеса, за да съм сигурен и да го напиша с чиста съвест) други, които съм имал удоволствие да гледам. Като съм на темата за съвестта, в цялото представление забелязах един единствен (очевидно неволен и автоматичен) жест, който не си беше на мястото и не се вписваше, а аз гледах много внимателно. Всички. Вероятно само на мен би ми направил впечатление, затова няма да го коментирам повече - просто трябваше да има кусур, за да не съм гледал "перфектното представление" и да има на какво да се надявам и да очаквам.
Самата проблематика на пиесата е изненадващо обширна - има от всичко по...малко повече от просто "достатъчно", но не "твърде много": морал, етика, религия, политика, история, ценности, философия, пропастта между поколенията, междуличностна и вътрегрупова социална динамика, шуробаджанащина, право, алкохолизъм... Мога да изреждам още, но ще ви оставя другите около 2/3 да ги откриете (надявам се) сами. Единствено на 18.12.2012г.
В този абзац е редно да спомена и сценографът - Пламена Дичева, чийто принос съвсем не остана незабелязан: осветяването беше изпипано, декора/реквизитите/бутафорията бяха забележително и забележимо интерактивни и доставящи допълнителен смисъл, а изборът на гардероб беше прецизен и подходящ.
За самото поставяне на "Скъпа Елена Сергеевна" мога само да похваля режисьора Мартин Киселов и да му благодаря за незабравимия спектакъл! Достатъчно би трябвало да е да споделя, че излязох разтреперан и останах безмълвен десетина минути след края.
Това е моето виждане за "Скъпа Елена Сергеевна", поставяна в СФУМАТО, вкратце и несъдържащо разсъждения върху сюжета. Имате само още един шанс да я видите за пръв път и/или за последен - даже отсега обмислям да си резервирам билет за 18.12.2012г., защото може никога повече да не я изгледам.
Ангел
_________________
Животът е твърде кратък, за да си позволяваш да го разхищаваш в неща, които не ти носят удоволствие.Running down a spiral
with the light of better men,
shouting: "PROGRESS IS SURVIVAL!",
take one last look and see me...
ФАРА!!!
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
:Д
И много се радвам, че ви се е случило. 
