Диплома на кредит. Но не финансов
В.
"СЕГА"
Цветелина Соколова
До завършването на бакалавърска степен студентът трябва да събере 240 кредита. Проблемът е, че за повечето младежи кредитната система по време на следването е просто формалност.
Снимка: Архив БТА
Въпреки че е регламентирана по закон, кредитната система в университетите така и не проработи
Колко благотворно би било студентите да не учат спринтово само около сесия, да бъдат стимулирани да правят проекти, да ходят на стажове, да могат наистина да избират част от дисциплините, които ще учат, да обикалят в Европа и страната и да обменят опит и знания със свои колеги от други университети. У нас това вече е възможно, но главно на теория. Всички изброени цели са заложени в идеята за кредитна система във висшето образование. Само заложени, не и приложени.
Парадоксалното е, че дори студентите, които имат полза от тези възможности, не се опитват да се възползват от тях. "Аз знам само, че е достатъчно да си взема изпитите, и администрацията сама ще нагоди всички кредити в края на обучението ми", споделя Катя Гогова, III курс, специалност "Европеистика" в Софийския университет. Тя не е изолиран случай. Голяма част от студентите изобщо не усещат влиянието на кредитите върху образованието им, което означава, че реален ефект от въвеждането на системата няма.
Каква е философията на кредитната система?
Тя бе въведена официално в края на 2004 г. с няколко основни задачи - измерване на студентската заетост, изборност на изучаваните дисциплини и улесняване на мобилността.
За да завърши бакалавърска степен, студентът трябва да събере общо 240 кредита, т.е. по 30 на семестър. Всяка изучавана дисциплина му носи определен брой кредити, които би трябвало да са мярка за неговата реална заетост. Това включва както присъствие в аудиториите, така и самостоятелната подготовка на студента - например разработване на проекти, доклади, участие в семинари, стажове, работа в библиотека и т.н. Освен чрез задължителните дисциплини студентът би трябвало да допълва кредитите си и чрез по-широк избор между допълнителни предмети. Тъй като натрупаните кредити би трябвало да се признават от различните университети у нас и в Европа, студентът трябва да може да отиде и да се обучава в друго висше училище например, за да обмени опит.
Това е замисълът. Академичната реалност обаче е различна. "Самостоятелната подготовка изобщо не се отчита и не се насърчава чрез кредитите. Взема се предвид само аудиторната заетост на базата на хорариума по дадена дисциплина", разказват младежите от Студентския съвет на Софийския университет. "За да получиш всички кредити, напълно достатъчно условие е просто да си вземеш изпита", казва Катя. Така събирането на кредитите се превръща в една допълнителна формалност, която се отчита само в академичната справка. В студентските книжки дори липсва графа, в която те да се отбелязват.
Често самата администрация и
преподавателите не са запознати със системата,
какво остава да мотивират студентите да я спазват. От Студентския съвет твърдят, че не са съвсем ясни критериите, на базата на които се определя, че един предмет носи например 5 кредита. А определянето на кредитите трябва да бъде толкова прецизно, че да съобрази реалното участие на студента в учебния процес. За да набере 30 кредита на семестър, той трябва да отчете общо около 900 часа заетост според наредбата на образователното министерство.
Това е огромна цифра, като се има предвид, че в редица хуманитарни специалности аудиторната заетост по един предмет на семестър е между 30 и 60 часа с упражненията. А наредбата изисква аудиторната заетост да не заема повече от половината от тези 900 часа. Очевидно е, че за да се изпълнят изискванията, е необходимо да се проведе и отчете огромна самостоятелна подготовка на студента. Това обаче масово не се спазва.
Отделно изборът на дисциплините, които носят допълнителни кредити, е беден. На студентите се предлагат съвсем ограничени опции - например един от два курса, при това обикновено само в рамките на катедрата или факултета, където учат. Доц. Анна-Мария Тотоманова, бивша зам.-министърка на образованието в екипа на Веселин Методиев, дава пример със студентка от специалност "Класическа филология". Момичето искало да изучава рядка дисциплина, преподавана само в Историческия факултет на университета, но й било обяснено, че няма как предметът да й бъде зачетен. Като цяло
учебните планове не са гъвкави
и студентите нямат възможност за свободно движение в системата.
Самите университети също признават слабостите. "Системата не работи добре - и по отношение на мобилността, и на изборността на дисциплини, и на измерването на студентската заетост", казва зам.-ректорът на СУ "Климент Охридски" доц. Димитър Гюров. Според него голяма част от отговорността за прилагането на кредитите се пада на преподавателите в университетите. "Чрез контрола за качеството на тяхната дейност академичният състав трябва да бъде насърчаван да прилага на практика философията на кредитната система", смята Гюров.
"Няколко са причините, поради които кредитите не проработиха у нас", счита доц. Анна-Мария Тотоманова. Първо, преподавателите не са заинтересовани да работят за системата - на тях им се плаща за аудиторната заетост и не получават допълнителни пари, ако задават проекти на студентите, проверяват контролни и др. Свободното движение в системата пък е сериозно затруднено от структурата на повечето висши училища - в тях са нароени факултети, катедри, специалности.
"Това разделение е удобно, защото създава повече часове и работни места. Именно опазването на оградената територия обезсмисля кредитите. Не се задава въпросът от какво има нужда студентът, а се пита какво ще спечели факултетът, катедрата", казва Тотоманова. Според нея често лекциите по една и съща дисциплина, но в различни специалности, се провеждат в отделни часове само с цел преподавателят да има по-голям хорариум. "Ние се стремим изкуствено да си създадем хорариум. Действат
правила за солидарност, заради които заплатите ни са по-ниски
Икономиите биха довели до съкращаване на персонал, а никой ректор няма да каже, че ще уволни голяма част от състава на университета, защото никой няма да гласува за него", казва Тотоманова.
Експертите не са единодушни какво е бъдещето на кредитната система. Според Гюров са необходими още 1-2 години, за да може тя да се усъвършенства. Според Тотоманова обаче всеки опит да се оптимизира системата се сблъсква с икономическите интереси в самата система.
ПЪРВОПРОХОДЦИ
Частният Нов български университет (НБУ) е по-напред в прилагането на кредитната система в сравнение с държавните вузове. Специфичното разделение на факултетите дава далеч по-големи възможности на студентите за избор на дисциплини и за движение. В НБУ факултетите не са на тематичен принцип - географски, стопански, исторически, а на базата на степента на обучение - за базово образование, бакалавърски и магистърски. Това разширява възможностите на студентите за избор на дисциплини и мобилността.
По принцип изборността създава опасност определен преподавател да остане без часове и затова е по-трудно приложима в държавните университети. "В НБУ, ако се случи подобно нещо, заплатата на съответния преподавател се намалява и му се поставя задача да разработи нов курс лекции, който също да се предложи на студентите", казва доц. Пламен Бочков, декан на Факултета за базово образование. Така обаче има риск да падне качеството.
Младежите имат специални книжки, в които се записват взетите кредити. Освен това част от стипендиите, които дава университетът, зависят от натрупаните кредити.
НБУ по-силно акцентира върху извънаудиторната заетост на студентите през семестъра и дори възнамерява да премахне семестриалните изпити, а да разчита на текущото оценяване. Дори да не е взел изпитите от съответната година, студентът се записва в по-горен курс и получава шанс да се бори за оценка през следващата година. Задължително се иска обаче да е покрил годишния минимум от 60 кредита.
.