Пф, пазене...
Това е нещо, което съм си го решила още преди въобще да се обвържа с конкретен човек - да не си тровя нервите с ревност/пазене и прочие глупости. Няма смисъл от такива неща в здрава връзка, пък за връзка, която не върви, ревността и "опазването" нищо не могат да направят.
Една двойка не се получава и не просъществува на сила. Прекрасно е двама души да се намерят и да се съберат. Ако в даден момент общуването по между им по някакви причини закуца, не им е добре вече заедно и т.н. - една чистичка раздяла е най-доброто, без излишни драми.

По същия начин отчитам факта, че да се загледаш по чуждо, да хлътнеш и дори да се влюбиш в друг, докато си обвързан, е нещо напълно човешко. Случва се - в крайна сметка веднъж обвързани не прекратяваме общуването си с противоположния пол и никога не е изключено да изникне някой, който да ни се стори, че ни пасва по-добре. От пазене няма смисъл. Някой като иска да е с теб, ще е с теб - и ще остави моментното си хлътване по симпатично девойче да отмине, щото връзката му е по-важна примерно. Ако не - най-добре всеки да си гледа свободата. И лично аз бих предпочела по-рано да ми се извести, че на фронта се е появил нов обект на любовен интерес, за да си замина бързичко. Ще поболи, пък ще мине, и така.

Все въздържащи се и разумни хора в тоя форум

Бъди себе си. Можеш само да се надяваш другият човек да те обича и уважава за това, което правиш за него. Щом си верен на себе си нищо друго няма значение - ако остане с теб ще те оценява такъв, какъвто си, а ако си тръгне, то просто не сте един за друг и толкова. Нещата са много прости. Никой няма право да поставя собственото си щастие над твоето собствено.

Трябва да намеря оригиналния пост на една форомка, който ме вдъхнови за тази тема...

И да го обясня най-елементарно темата е - ако изведнъж някой започне да ви налазва вашето Си (което винаги става, няма спор по тази тема) - какво правите. Бях чел в една друга тема, за някаква форумка, която скъсала с нейния, защото нейн приятел започнал да я сваля или нещо такова и в крайна сметка я спечелил защото гаджето и не правило нищо, за да го предотврати или нещо в тоя дух. Нямам идея за какво точно иде реч, просто четох отгоре-отгоре...

Нямам какво да пазя

Но ако имах.. по принцип много ме кефи максимата "За да ти е в кърпа вързан един мъж, дръж го развързан"

That's no fun - къде остават пухкавите белезници?

В леглото

Имам въпрос -
ако ситуацията е друга, т.е. не ти си загубила гадже от отнемаща, а ти отнемаш някого от друга жена?
Или пък, ако теб те отнемат от твоя, примерно докато си обвързана друг започва да ти се върти на хоризонта и да се стреми да те направи негова, вместо да си на текущия.

Леле, като си го четох втори път мнението ми, изобилства от думи не на подходящите места и контекст, но държа да ме разбират максимум хора, затова пиша така.

А и въпроса се отнася за всички други!

Или има нещо особено сбъркано и уникално в тази тема, или аз съм се чалнал, защото май съм съгласен с всички.

Само с едно не съм съгласен:
Всеки има право да прави каквото си иска. А ако навлезем в съвсем дълбоки води, личното щастие няма как да не бъде на първо място - просто човешкото същество не е способно на друго. Но това е друга тема и то от безкрайните

Значи нямам право да поставям собственото си щастие над моето собствено?
Ъ?

За първия въпрос - с риск да прозвуча все едно се правя на моралистка, но фактът си е факт - по обвързани никога не съм се заглеждала, не вярвам и в бъдеще да започна. То си има нещо като бариера още при запознанството с обвързан мъж - поставям го в графа "не за влюбване" и готово. А и дори да ми се случи някога да ми се зародят някакви чувства към обвързан тип - еми, стискам зъби и това е. Адски грозно ми е да се увърташ на човек във връзка. Най-многото, което бих си позволила, е да поддържам приятелски отношения с въпросния човек (поради простичкия факт, че обикновено при мен любовта тръгва от приятелство, тъй че на теория, ако някога се влюбя без първо да има приятелство - ще пробвам да обърна процеса и да затрия романтичното за сметка на доброто общуване с важен ми човек). От друга страна, ако без да правя нищо специално, обвързан мъж скъса с приятелката си заради мен, не съм сигурна дали бих тръгнала с него - най-малкото, щом така лесно е зарязал едно момиче за друго, нищо не му пречи да го повтори пак...

По втората питанка - ами, принципно това да хлътнеш по някого, който те сваля докато си обвързан, ми се струва лесно обяснимо и също толкова лесно забравимо и преодолимо. Какво имам предвид:

Усетя ли се хлътнала по друг например, ще си дам най-вече време да видя дали това чувство не е по-скоро временно и измамно- породено от факта, че се чувствам поласкана от изсипваното ми внимание. Отчитам факта, че в началото всеки като тръгне да сваля и като е много навит, че иска точно конкретна жена, влага тонове старание, което ако ти дойде в момент на рутина в настоящата връзка може и да ти замае главата, щото просто ти е залипсвало като усещане някой да те кара да се чувстваш специална. Същото е и от мъжка гледна точка предполагам - друго си е тъкмо като си опознал недостатъците на момичето до себе си, свикнал си да я гледаш по пижама, с рошава коса и т.н., да ти изскочи от някъде нова девойка за откриване, която все виждаш наконтена и спретната, и в идеалното си състояние, свежа откъм приказки и прочие - лесно е да ти се появи тръпка някаква.

Обаче всичко това си е просто тръпка и толкова. И ако й се поддадеш, че и заформиш нова връзка - след няколко месеца ще си на отправната точка (т.е., добре дошла, о, рутина) и честно казано смисълът се губи. За мен по-правилното е да го оставиш това чувство към другия да си отмине, да си го изживееш само вътрешно и да си работиш над настоящата връзка. Предпочитам да не зачерквам с лека ръка времето, вложено в това да опозная даден човек, изграденото помежду ни доверие и т.н. просто защото някой много се старае за моето внимание... Пък и имаше една много хубава приказка - като обичаш някого наистина, си го обичаш винаги. И да ти е досаден в даден момент, и да му се дразниш и т.н. Ако заради едното ежедневие си готов да го оставиш - ми, значи не си го обичал. Нещо друго е било - силно увлечение примерно, но не и обичане.

Като цяло (че прекалих с писането вече) - мнението ми е, че ако си в здрава връзка, не можеш да се влюбиш лудо в някого ей така, просто защото те сваля. То можеш де, ама ако му обърнеш внимание, оставиш се да си играеш по тръпката и да си следваш нагона. Което пък значи, че връзката ти не е здрава (когато ти е хубаво с някого, това кой друг се домогва до теб, колко умни и красиви мъже/жени ти се усмихват, няма особено значение; чувстваш се поласкан, но не и заинтересуван). А ако усещам, че връзката ми не върви и нещата си куцат, не се разбираме вече и т.н. - бих я прекратила доста преди да се стигне до това да я прекратявам щото е замесен друг.

Ех, тъкмо се наточих да ти противореча и ти го направи перфектно с последния си абзац

+1 за абсолютно всичко в това мнение, ама ми се изтри клавиатурата да обяснявам, все едно подобен начин на мислене е най-невероятното и неразбираемо нещо на света.

Кучето скача според тоягата.

Съгласна съм със всички мнения в темата, но... на теория. А колко от вас ще си признаят как стоят нещата на практика?
Аз лично, когато забележа, че някоя кака се увърта около миУто не го спирам, а го насърчавам. Не знам поради каква причина, но това винаги му действа като СТОП палка