Към мен имаше интерес докато съм обвързана и нещата за малко щяха да са непоправими

. Аз и Любо (настоящият ми приятел - вече над 4 години) имахме! най-добър приятел, с който се виждахме може би всяка вечер. Това продължи доста дълго време и нямаше проблеми. Приятелят ни се хвана с бившото си гадже. Бяха сладки и аз ги харесвах, като двойка. Минаха 6 месеца и отново се разделиха заради нейния балет (избор, който за мен е колкото странен толкова и ценен). Беше пролет и започнахме да тренираме навън. Любо не желаеше да идва или се появяваше и се прибирахме заедно вкъщи. Ставаше все по-студен с времето, не му се говореше, не разбирах какво не харесва в мен и къде греша. Един есенен ден му казах, че трябва да се разделим, защото вече нямаме какво да си кажем. Той плака много, аз бях плакала предишната вечер - вече нямах сили да плача (в момента също ми е трудно да се сдържа). Бях установила, че харесвам приятеля ни - с него беше по-приятно да си прекарваш времето, беше забавен, остроумен и интересен. Любо ме помоли да се виждаме още месец, за да направим всички неща, които сме си обещали и не ни е останали време. Само за седмица той отново стана страхотното момче в което бях влюбена. Отидохме на боулинг, който все пак не му се хареса, започна да прави хиляди неща за които нямаше сили. През това време аз се виждах с другия. Той ме отврати. Вече ме притежаваше - държеше ми сметка къде съм, постоянно ме заливаше с подаръци, не ми позволяваше да плащам нищо в негово присъствие (нещо което може да ме вбеси - Аз съм отделен човек "по костенурките" (това ще го обяснявам друг път). Ако мога да си го позволя и преценявам че сега е моментът не искам друг да ми поема разходите) и другото СЕКСът не трябвало да е по-малко от един час.

(И аз всеки ден ще трябва да отделям по няколко часа на ден за това - Не мерси! Не е ли по-важно удоволствието?), ходеше с мен до входа на факултета...
Ето какво беше станало докато аз се опитвах за закрепя старата си връзка (което може би разбрахте, но аз го осъзнавах месеци след това): Любо е видял нещо в мен и е започнал да ревнува, докато онзи ми сваляше звезди.
В крайна сметка бях стола на земята. Приключих отношенията си с онзи и казах на Любо, че искам да се съберем. Той ме отхвърли и го помолих, ако размисли да ми звънне. Онзи изтри всякаква връзка с мен и Любо, оказа се че е бил мноооооооого влюбен и съответно с разбито сърце. Отказа да вижда каквато и да е следа от мен от тук нататък. Няколко дни по-късно Любо ме потърси и всичко изведнъж отново пламна между нас.
Поне аз така мислех. Дълго време след това Любо изпадаше в моменти, които не пожелавам на никого. Откровено ми казваше, че понякога ми няма доверие и това го мъчи (оказа се, че двамата точно в такива нощи са се виждали тайно от мен). Вече мина повече от година след тази нелепа есен и аз съм дала своето обещание да съм с Любо докато... знаете сватбените речи. Иска ми се някога така да приключи това изречение.
Не искам чужд човек в отношенията си. Тази каша ми стига за цял живот и не я желая и най-омразния си враг.