Честно да ти кажа не знам как да го обясня по-разбираемо... Както знаем(надявам се ) цифровата информация се състои от 1ци и нули.Демек тука има ,тука няма .Аналоговия сигнал е непрекъснат(с което и променлив,но това е друга тема).Следовтелно за да се запише музика в цифров формат тя трябва да се "нацепи" на отделни елементи(семпли),защото звука в релания живот е аналогов(какъв друг да е ,не живеем в Матрица ).Колкото повече семпли за единица време(секунда) толкова по близък до реалността звук

Което обяснява защо новите формати ДВДаудио и SACD са по-добри от плочите,
а обикновените СД-та?

"обикновено" аудио цд 44.1килохерца/16бита...ДВДаудио,САЦД 96kHz/24bit или 192kHz/24bit -смятам е ясно кое е по-доброто.А що се отнася до плочата-тя на теория е аналогов носител и предлага най-близък до реалността звук.Но ключовата дума е теория(идеален случай)-а в природата идеални неща няма .Първо самия запис-тъй като е механичен(аналогов) се получават доста повече "грешки" отколкото при записа на диск.2ро самия носител е податлив на външни влияния много повече от едно ЦД или ДВД.3то четенето се осъществява посредством игла(японците бяха измислили някакъв лазерен грамофон,но така и не получи разпространение),което естествено (дори при 1во четене) е свързано с надраскване на плочата и "неточности" при възпроизвеждането.Така ,че при новите формати са избегнати недостатъците и на Аудио ЦДто и на плочата.
Тогава логичния въпрос "Защо не се издава всичко на АудиоДВД,САЦД и защо са толкова слабо разпространени и тези дето ги има?" .На първо място техническата страна на нещата-за да усетиш разлика в качеството м/у оригинално аудио цд и същия албум издаден в някой от горепосочените формати(не говоря ако е ремастериран до 5.1 звук,говорим за стерео) трябва наистина качествено аудио оборудване(минимум няколко хилядарки),което води до другия недостатък-малкия пазар за въпросните издания и респективно аудиторията им-по зряла с повече хммм финансови възможости ,което е причина и за типа музика която се издава(е има и изключения-Disturbed-Belive,Dimmu Borgir-Death cult armageddon,Linkin Park-Reanimation,Godsmack-other side,Staind-13th shades of gray...може да има и други от по-съвременната "твърда" музика,но сега не ми се търси)

Оригиналките са на почит

Щеше ми се да мога да избера винилчетата, ама тц.. Далеч съм оттам още.

OGG Vorbis е форматът. Жалко, че не мога да си прекодирам старите MP3-ки в OGG (технически е възможно, но качеството е плачевно поради различните части на спектъра, които двата формата "спестяват" на ухото). Иначе го предпочитам пред CD-тата и другите подобни носители, тъй като съм си качил всичката музика на една машина и си я достъпвам през IPsec тунел от много различни места, вкл. и чужбина.

Човешкото ухо е ограничено отгоре към 20 kHz, като с напредване на възрастта, слушането на силна музика и т.н. тази граница пада, поради което семплиране с повече от 44.1 kHz е просто безсмислено от психофизическа и технологична гледна точка (при семплиране с 44.1 kHz може да се запише без поява на aliasing ефект звук с честота до 22.05 kHz /честота на Найкуист за семплиращия процес/ - звук с такава честота се чува само от най-най-най-натренираните уши на някой любител на класическата музика и то едва-едва). Единствено повишаването на разделителната способност (въпросните 16, 24 и т.н. битове) води до някакво реално подобряване на качеството, тъй като разширява динамичния обхват. Проблемът е, че човешкото ухо е логаритмичен приемник с ОГРОМЕН динамичен диапазон (чуваме от шушукане до вой на реактивен самолет), който е практически невъзможно да се покрие без изкривявания с линейни АЦП и ЦАП (устройствата, които превръщат звука в цифри и обратно). Теоретично може да се направят АЦП/ЦАП с много повече разреди от 24, но това пък е технологически скъпо, и следователно нерентабилно.

ъп на темата!