Колко такива познавам... Чак ми става жал...
И сериозно, нали не се залъгваме, че тия връзки са единици? Аз го приемам като масово явление това... минимум 60%, ако се наложи да ги смятам ще откарам повече.

Някой по-горе беше казал, че нищо не може да спре човекът да си иде, ако намери нещо по-добро. Но ако остане това не значи, че няма по-добро НАЛИ? Значи, че не го е намерил

По принцип един стабилен процент от хора имат нужда да са обвързани по някаква си тяхна вътрешна причина, която няма нищо общо с любовта. Един вид обичат да са обичани. Аз съм на мнение, че ако двама души са създадени 1 за друг, никога няма да се разделят - любовта остава над всичко друго. Но ако се разделят, значи не е било правилното нещо. Ест съвсем друга тема е да говорим, защо човек би почнал дадена връзка и защо би останал в нея, не е тук темата и мястото.

А колкото до годините - някои хора и на 40-50 имат мисленето на 14-15, за тях 24 е само сериал.



damn right! заслужи едно съешаване за Коледа ти... , дисмисорката губи от цялата ситуация...

Гадно ми става да чета нечии мнения.
Не смея да твърдя, че за няма и 20 години живот съм видяла истинска любов, но в момента съм влюбена и от доста време насам не съм и допускала мисълта за друг човек.
Моят човек си има куп недостатъци, които ме нараняват или, най-малкото, вбесяват, карал ме е да се чувствам ужасно, напълно съм наясно, че не е Самото Съвършенство, напротив.

Знам, че има "по-добро" зад ъгъла.
Аз не го искам.

Връзките са сътрудничество, не война. Ако човек допусне да се стигне до етап, в който да се бори за другия, изтървана е работата.

гоу фак йорселф

юу фай ми бедър!

Огладнях от тая тема...

И нещо не разбрах позициите в спора... едните държат пачата в хладилника докато обикалят в търсене на пилешки филета, а другите си кусат йовка вкъщи и отказват да излязат, дори да им предлагат вечеря в 5 звезден ресторант... нещо такова?

Не са ли много крайни и двете позиции?

Красотата на любовта е именно в крайностите - или обичаш лудо и до болка, или не ти дреме до състояние на неебателност от нищо и никого.

Няма средно положение в чувствата към някого - или ги има, или ги няма!

Хора, вие (някои от вас, сами да се сетят) сте егаси егоистите. Връзката е нещо изключително взаимно. Не може всичко да преценявате от своята паничка винаги. Харесва ми, не ми харесва. Ходи ли ми се на ресторант, пача ли ми се яде... Ехо, в тази връзка освен вас има и друг човек и той би трябвало да има значение за вас.

Именно там е проблемът - в крайните позиции. От това, което предполагат някои, излезе точно това - че съм за изневерите. Не съм, напротив. Тъкмо обратното. От какъв зор човек би бил за това? Защо да съм във връзка, ако съм за изневерите? Глупаво предположение.

Явно метафорите объркват, затова в прав текст: ако съм във връзка, очевидно искам да съм в нея и няма да я прекратя, защото някой е по-красив, по-умен, по-нам' си къв от партньора ми. Логично, т'ва не е телефон, а човек.

Въпросът е във влюбването. Всъщност, в допускането на възможността за влюбване. И в разбирането, че да си във връзка, не означава да забравиш за себе си. Не означава това. Ако съм обвързан и се влюбя, съм достатъчно адекватен и интелигентен, че да знам дали е, както казват, "истинско" или не. Ако е "истинско", мозъкът ми сам си върши работата. Както много от нас подчертаха, ако във връзката се е стигнало до момент, в който изпитваме нуждата да се влюбваме в други хора, нещо яко куца. Както казах, пробваме да я поправим - един, два, седем, десет пъти, колкото искаме и можем. Ако накрая пак не става, очевидно е време да се разделим. Забележете, не сме сгрешили в избора си, не сме обречени на вечна самота, не се потвърждава ужасният ни късмет, а просто Е ВРЕМЕ да продължим нататък. Нищо повече.

Оттам тръгна това с пачата, и ресторантите, които вие превърнахте в бардаци. Първо, ресторантът е един, а не са много. Второ, говорим за любов, а не за курви. За изчерпване на сериозна връзка и смелост да продължиш, а не за зарязване на влюбено нещастно девойче, за да гониш фусти. Стана ли ясно? Лю-бов.

Всички други обстоятелства, нагласи, спомени, детайли и т.н. зависят от всяка индивидуална връзка, както каза Ники. Но затова имаме мозък - той си знае.

Ако връзката е връзка, не се изчерпва . Просто човек трябва да знае какво иска като гради отношенията си с някого. И да не бъде п...а. Последното е основното всъщност.

аз пък не виждам смисъл в това да влагаш усилия в нещо, което го виждаш как не върви
накрая си изчерпан.. а после в общия случай се оказваш и заебан..

Е хубаво, ама като не върви, не може ли просто да си се разделим по живо-по здраво и тогава да тръгнем по ресторанти? Или какво, за да не сме капо, не пускаме клона, докато не сме се хванали за новия?
Тая паралелност, водеща до константна обвързаност мен ме дразни у болшинството от хората, не си представят да са сами и това води след себе си ситуациите, които обсъждаме.

В таа тяма.. никой не разбира какво пишат всички останали. Честно.

Аз продължавам да не разбирам как отношенията между двама души, които:
- се обичат
- знаят какво искат и при началото на връзката си също са били наясно
- не се държат като идиоти
могат да не вървят. Как става тоя номер? Някой да ми обясни, защото явно живея в паралелна вселена (слава богу).

хъх...
това може и да съм го поствал, ама не помня
(надявам се да обяснява част от нещата)