|
Именно там е проблемът - в крайните позиции. От това, което предполагат някои, излезе точно това - че съм за изневерите. Не съм, напротив. Тъкмо обратното. От какъв зор човек би бил за това? Защо да съм във връзка, ако съм за изневерите? Глупаво предположение.
Явно метафорите объркват, затова в прав текст: ако съм във връзка, очевидно искам да съм в нея и няма да я прекратя, защото някой е по-красив, по-умен, по-нам' си къв от партньора ми. Логично, т'ва не е телефон, а човек.
Въпросът е във влюбването. Всъщност, в допускането на възможността за влюбване. И в разбирането, че да си във връзка, не означава да забравиш за себе си. Не означава това. Ако съм обвързан и се влюбя, съм достатъчно адекватен и интелигентен, че да знам дали е, както казват, "истинско" или не. Ако е "истинско", мозъкът ми сам си върши работата. Както много от нас подчертаха, ако във връзката се е стигнало до момент, в който изпитваме нуждата да се влюбваме в други хора, нещо яко куца. Както казах, пробваме да я поправим - един, два, седем, десет пъти, колкото искаме и можем. Ако накрая пак не става, очевидно е време да се разделим. Забележете, не сме сгрешили в избора си, не сме обречени на вечна самота, не се потвърждава ужасният ни късмет, а просто Е ВРЕМЕ да продължим нататък. Нищо повече.
Оттам тръгна това с пачата, и ресторантите, които вие превърнахте в бардаци. Първо, ресторантът е един, а не са много. Второ, говорим за любов, а не за курви. За изчерпване на сериозна връзка и смелост да продължиш, а не за зарязване на влюбено нещастно девойче, за да гониш фусти. Стана ли ясно? Лю-бов.
Всички други обстоятелства, нагласи, спомени, детайли и т.н. зависят от всяка индивидуална връзка, както каза Ники. Но затова имаме мозък - той си знае.
_________________ The truth.
|