Е то аз ги питах как действат на практика, ама колко хора предпочитат да избегнат философстванията и да си кажат направо? България, брат...

За вас философстване, за други - практика. Това, че вие така не можете по какъв начин определя как другите действат?
Подмятания, забележки и т.н. по какъвто и да е повод са ми под нивото. Отдавна се научих, че съм с друг човек и ако той постъпва по даден начин, значи това са му разбиранията. Ако не ми харесват разбиранията му, опитът ми да го пренастроя няма да ми реши проблема. Когато някоя му се сваля, той решава как ще постъпи, мен това действие от страна на която и да е не ме притеснява. Ако ме притесняваше, нямаше да съм с този човек. Не казвам, че е приятно, но не е нещо, което трябва да ме занимава определено. Това е въпрос на преценка от негова страна, а аз уважавам мнението му. В крайна сметка ако той реши, че има нужда от друг човек до себе си, по никакъв начин не бих го спряла. Детинска е цялата тази идея със защитата на територията. За мен лично е и излишна, и натоварваща. Но всеки човек е вселена.

Fo' real!

Ако тя не се пази няма кой да я пази! Просто не тряабва да я карам да се чувства несигорна!

Препикайте си половинките, така е най-сигурно, че никой друг няма да иска да пикае върху тях!

И учиш, цитирам, Българса фиология? Сериозно?

А по темата: той сам се пази, защото знае, че кривне ли встрани, прошка няма да има, а друга като мен няма да намери.
Ех, ама съм скромна.

Как си пазите.... с фиксиране

ХАхахаха добра идея :Д

Преди хилядолетия хората са измислили харема.

Много ме радват мненията до момента!
Няма какво да се пазим един друг от "чуждо". Хора сме. Хората се променят - ако на някого от партньорите вече не му е потребно доставяното от другия, неетично е този друг да препятства потенциалното му щастие с трето лице. Действително е крайно просто. Това ми разбиране е и в основата на неприязънта ми към брачната институция...

За мен пък е точно обратното. Не може "иде ми, дойде ми". Неетично е да решиш, че вече не ти изнася и да приемеш, че нещата са толкова прости и по този начин да се оправдаваш пред себе си за това, което причиняваш на партньора си.

Естествено въпросът не е да се пазим един-друг. Изобщо не трябва да се стига до там.

Хахах стана ми смешно от мнението ти, защото, познавайки до някаква степен хората, които са го харесали, съм почти убедена, че са "прочели" различни неща в него.

Иначеее аз хич не се кефя на "пазенето" и "държането изкъсо". Ако някой иска да бъде с мен, той ще бъде при всяко положение. А ако не иска, колкото и да го "пазя", голям праз... въпросът е в доверието.

И ако един ден на някого му се прииска вече да не е с мен би било тъпо да го гоня и да искам обяснения и т.н. Така че според мен не е неетично да решиш, че вече не ти изнася. Напротив. Щом не ти изнася - окей, on to the next one. Ако в даден период от връзката се появят някакви проблеми/различия и единият от партньорите не може да се примири с тях, по-добре по-скоро да се прекратят нещата, съвсем етично е така според мен.

ебахте майката на традиционната моногамия

Традиционната моногамия се основава на това да опазиш твоето си



Демек връзката между двама влюбени е като връзката наркоман-дилър. Единия не иска да си губи доставчика на любов, другия не иска да си губи клиента, на който си пласира стоката.

моногамията се изразява в това да правиш семейство с един човек.