Не знам за теб, но моят беше реторичен

то целта на кръстьо не е да се разбира ми просто да пуска разни рандъм отговори под всеки чужд пост
да се види че е д-р дет се вика

Абе, и аз не чаках отговор, просто си се оплаквах. Ама като получих, не го разбрах

Лол, един ден да пробвам с добри намерения....

Всех си поука, от утре ще почна с хейта...

Ама неее Не разбрах, дали от несигурност аз виждам задни мисли, или задните мисли са от несигурност. Написах го, за да поясниш...

Хората не очакват някой да прави нещо чистосърдечно, без задни мисли, защото самите те са нещо сбъркани емоционално. Един вид не могат да приемат, че човек е добър, а все си мислят, че той крои нещо или ще иска нещо за себе си.

Kristo, сладък.. ща зАмолим по-полека с определенията.

Мнението е променено от модератор.
FoE

Не мога да го обясня точно.
Натъжи ме това как неща, които са се случили с абсолютна сигурност, сякаш не са се случили никога. Сякаш съм ги учила по учебник, или някой ми е казал за тях.
"Под действие на еднакви сили телата с по-голяма маса получават по-малко ускорение. Ускорението е обратно пропорциоинално на масата."
Окей.
"Колкото пъти увеличаваме силата, с която действаме на тяло с маса m, толкова пъти се увеличава полученото ускорение."
Добре, сигурна съм, че това е така и безрезервно се доверявам на учебника по физика и великите умове, стигнали до това заключение.
Но не чувствам никаква емоционална обвързаност с тези твърдения, просто знам за тях.
Знам, че само преди година някой е бил част от живота ми, а само допреди две съм го обичала и съм била обичана. И толкова. Просто факт, лишен от емоция, не си спомням изобщо какво е било, взирам се в снимката на въпросния човек, докато лицето не загуби съвсем всякакъв смисъл и очертания и не се превърне в съвсем непознато.
Не помня как е минало времето. Нищо не се е случило, пък и сякаш нищо не е било. Не искам целият ми живот да минава така. Мъгла.
Спомням си, че някога съм тичала с червена рокля, докато съм се опитвала да се скрия от дъжда. Но червената рокля може всъщност да е била сини джинси и жълт пуловер, а това момиче изобщо да не съм била аз.
Искам да помня. И то да помня, усещайки, а не просто да знам някакви безкръвни факти.
Това безвремие е отвратително.
Започвам да говоря глупости. Мразя, когато не мога да си облека мислите в думи, за да ги покажа на другите, чувствам се като луда.

О, Рени... спри сиропа за кашлица.

home alone...

Студено ми е

Последен ден в този офис :///

НИЩО-то.

Многото мислене води до депресия.

Споко, идат празници - те са за това

Масовото убийство на дечица в Нютаун. Страшно е...