след 6 дена всички ше умрем.
пуснете си нешънъл джиографик

Какво казват?

и аз го забелязах....

В предколедна депресия съм.

i az, но не е просто предколедна


бая гадости ми се струпват на главата, а аз както винаги бягам..

И то при все, че си голямо момиче и можеш да се справиш с всичко...

ааа щях да ти казвам - смени си подписа на "Фак писа в темата ви, глупаци такива"

Някакво вътрешно чувство, че се отдалечавам от скъп за мен човек
Чувството за несигурност
Чувството на тъга
Лека самотност
Някаква празнота

Тъкмо разбирам за смъртта на Георги Калоянчев.
Съвсем осиротя българският театър...

Ох, как може толкова много велики актьори да си отидат за толкова кратко време?!

Из едно от последните му интервюта:
" - Г-н Калоянчев, какво си пожелахте за Нова година?

- (Дълго мълчи замислено, а после изрича на един дъх.) Да поживея още малко, бе. Ами да се порадвам още малко на снега, на дърветата. Вижте колко е красиво!

- Говори се, че през 2012 г. идва краят на света.

- Не ме е страх! Да идва! Поживял съм си. Трябва вече да тръгна да пътувам нагоре. Ама на човек още му се иска."

Ох, а аз гледах интервю с любимия ми (театрален) актьор - човекът, който за мен въплъщава Съвършенството и винаги ще твърдя, че бях благословена да го видя наживо - милото ми, прекрасно момче. И... оф, много ми е тегаво. Той получава инсулт на 27 години по време на спектакъл. Установяват го след края на спектакъла, когато го карат в болницата. За щастие, успява да се възстанови напълно и 2-3 години по-късно го гледах на сцената на СКТ в "Малки трагедии", когато най-добрите ни актьори излизаха безмълвни от залата, защото знаеха на какво чудо са станали свидетели: защото тоя спектакъл беше повече от откровение.
Миналото лято той и трупата му попадат в ПТП - всички са пострадали, но без опасност за живота. Само че в резултат от катастрофата Андрей получава втори инсулт, от който не може да се възстанови и до днес.
Знаех, че не е добре, но отказвах да приема, че може да е толкова зле - гледах интервюто с него и хем не можех да повярвам на очите си, хем сърцето ми се късаше. Изглежда остарял с поне 20 години, ужасно подпухнал, не е останало нищо от детското му лице и предишната жизненост, изглежда като хората, засегнати от синдрома на Даун, говори с усилие и... колкото и да ми е тъжно да го призная, вероятно никога повече няма да го видя на сцената. А и да се върне някой ден, вече няма да бъде онова момче, което те омагьосва само с един жест, един поглед. А е едва на 34 години, умът му си е на мястото - а за какъв ум ви говоря!!! Ей такава буца ми е заседнала в гърлото.

не мога да изтрезнея цял ден!

Днес красиво ми напомниха защо мразя коледа.

Once again - голямото тлъсто нищо.

Твърде много неща

Всички са на продължение на форумна среща, а аз трябваше да се прибирам.