Сега се връщам от "Хъшове".
Значи.. няколко неща.
Първо. Трябва да направят
специални постановки за задължените от учителите да ходят на театър да се просвещават малки сладки мушмурочета, които не само че шумят, врякат и крещят (дотолкова, че първите 5 минути не чух пукнат актьор какво казва), не само че ръкопляскат през 2 минути и подсвиркват, ами намират за нужно и да правят светлинно шоу с телефони и фенерчета. А.. и да се смеят, докато на сцената се умираше.. Вай.
Така, след като си излях мъката, да премина към постановката.
Та.. второ. Беше страхотно! Актьорската игра няма да я коментирам - струва ми се, че е ясно, че се е играло добре, след като не се коментират актьорите. Познах поне четирима от тях, като на двама им знаех името даже, много гот!
Трето. НАЙ-голямо впечатление ми направи сцената. И то не толкова декорите, колкото.. как актьорите я владяха. И то не само сцената, ами... залата. Наясно съм, че специално сцената на Народния е доста подвижна, но за първи път го видях на живо. То не беше събиране и разделяне на предната част, то не беше приближаване и отдалечаване на задната.. едно връз друго, едно под друго.. То не бяха некви стъпаловидни постройки. Аве.. направо беше като жива тази сцена.
Четвърто, имаше много модернистични идеи в постановката - например
надписи от типа "F*ck the sultan" или "Само Левски", но любимото ми ще си остане не-много-тънкият-привкус на танца на Гегнам стайл 
. Саундтакът на Амели Пулен малко не ми се върза с постановката, въпреки, че много ме зарадва, когато го чух.
И такам, яка е! Препоръчвам и дано да не уцелите постановка с ученичета.
Трудно се уцелва постановка без ученици. Наистина е гадно, но "Хъшове" се играе 10+ години и според мен актьорите вече са свикнали. Когато я гледах аз, младите 13 годишни дами зад мен не спряха да си говорят как нищо не чуват, докато не им казах, че ако млъкнат може би нещата ще се променят в положителен аспект.