От "Дилетант" на Мутафов - малко е трудна за откриване, но си заслужава! И на места е странна...

- Ах, аз те обичам!
- Защото съм млада, защото съм красива, защото съм недостъпна. Аз виждам пламъка в края на окото ти и знам как би ме презирал, ако ти се отдадях. Тогава би изчезнало очарованието и ти би ме разпънал на кръст в жестоко безразличие. А удовлетворената амбиция би се задавила като лакомо животно в красотата на момента - и ти би бил истинският влюбен тогава.

‎"Преди да започнат политическите убийства, тя прекарваше зловещите октомврийски утрини пред прозореца на своята стая, съчувствайки на мъртвите и мислейки, че ако господ не беше решил да си почине в неделя, щеше да му остане време да довърши света" - Габриел Гарсия Маркес, “Продавач на чудеса”

Ранна утрина. Дилетантът слиза декоративно по стълбите. Уравнение на ъгли между квадрати: краката се чупят прави. Една възможност за движение. Дилетантът се стреми кинетически. Главата му търси пътната врата през концентрични импулси. Геометрия на комичното. Дилетантът като четвърто измерение.



Ранна утрина. Петолиния от телеграфни жици и птички. Музика на разсъмването. Електрическите стълбове махат в такт сънните си пожълтели глави. Затварят уморено очи. Релси се изправят в блясъците на стоманената виделина. Паважът се прозява четвъртито и оправя размърданите си плочки. Едно колело. Още едно. Денят се търкаля отдалеч. Небето става чисто.



Ранна утрина. Къщите изправят стените си патетически. От рекламите бледнеят хоризонтите: светът се разбулва в пъстра голота. Блясъци навсякъде. От покривите пада първата златна капка. Дилетантът се усмихва. Той крачи по права линия. Лъчите на слънцето го спират. Те го промушват. Дилетантът е най-късото разстояние до слънцето. Той е ос на движение. Светът се събужда около него. Денят показва в далечината светлото си око.



Ден. От небето се сипят мрежи. Из улиците се кръстосват стрели. Прозорците се оглеждат още розови в небето. По стените се чертаят тръпки. Дилетантът се начупва в зигзаги. Най-късият път е страхът: той постига очевидността на унижения Герой. Животът приготвя своите оръжия. И забива пламнал нож в гърлото на отрицателя.



Ден. Кръгът се развихря в спирали. Изпънати струни се късат: дисонансите на динамичното. Двойни паралелограми творят хиперболи: Дилетантът търси своя център. Дилетантът е имагинерен. Несполучливо конусно сечение. Пародия на уравнение. Мъртвороден под знака на недоказана теорема. Равен на нула.



Ден. Дилетантът се превива в драматически комбинации. Животът му е невъзможен в стереотипията на формулата. Денят развихря през сетивата му бездни и той загива в собственото си нищожество. Той загива стереотипно. Една-едничка възможност.
Ден.
Ден. Докога?

"... и те като бидеха варвари, направиха най-варварския акт, на който таквизи люде са способни - взеха си невести измежду местните славини, задомиха се и започнаха да живеят кротко и смирено, без да мислят за бъдейущите последствия..."

- Псевдомаврийки, VIIIв., "История на Василевсите"

"Ако не успееш от първия път, опитай нещо по-лесно."

Странно е, че всички грешки свършват еднакво, че винаги ги повтаряме и продължаваме с нови надежди. Цяла нощ хапем устни, хълцаме във възглавницата с безпомощен гняв и твърдо се заклеваме да останем самотни, а щом съмне, поднасяме душата си
като нежен балон от цъфнало глухарче на насрещните ветрове на живота и те го ронят и разнасят.
Ала който спаси само едно малко пухче и го внесе на завет, той е спасил цялата си душа. Това е горчива работа, но който не обръща нежното цвете на душата си към ветровете на изпитанията, дори цялото да го спаси и да го пренесе докрай, той не може да почувства, че изобщо някога го е имал.

Иво Андрич

"Ако обичаш ..., стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив."

"Има хора, които са толкова бедни, че имат само пари."

"Аз мисля само за онова, що не се сбъдва никога. А другото само ме отегчава".

"Душата Ви е универсална циркова барака за пътуващи комедианти, а представлението е винаги същото: Любов."

Ч.Мутафов - "Дилетант"

"I've lived out my melancholy youth. I don't give a .... anymore what's behind me, or what's ahead of me. I'm healthy. Incurably healthy. No sorrows, no regrets. No past, no future. The present is enough for me. Day by day. Today!"
— Henry Miller

"Колко кратко е човешкото съществуване; като сън, като филм, като болест, като спомен, като цигара, като пепел..."
Милен Спасов "Рефлексии от пепел"

"Oh, how the mighty have fallen"

Тва откъде беше??

От библията
Леко променен за драматичен ефект

Boleyn, заинтригува ме тази книжка покрай нещата, които си извадила от нея...къде мога да я намеря?