Ер Малка написа:
Мисля да си направя дневник.
Ще се казва "Дневникът на една Ренета, която работи по празниците и не може да се прибере в дълбоката провинция".
Представителна извадка от бъдещия уърстселър, съдейки по последните ми постове във Фейсбук, където само мрънкалитетствам.
Ден трети.
24-ти декември. Студентски град. Тишина. Не цвърчат весели дюнери на всеки метър. Във въздуха не пърхат жизнерадостни закани по адрес на майката на Тодор. Не се чуват гениални музикални съчетания от Азис, Рамщайн и Риана. Щракваш с пръсти до ухото си, за да се увериш, че не си оглушал...
Ден втори.
Не стига, че съм най-самотният самотник по празниците в София, ами и за два часа ми изгоряха две крушки и сега тъна в мрак и самота. Баси. Поне НЯМАМ съседи и в 280 НЯМА хора и във Фантастико НЯМА опашка, изобщо- няма драма :д Чувствам се като последния човек на планетата. Ходи ми се на работа. Там е светло, топло и има хора.
Ден първи.
Неловкият момент, когато си с фрапираща маска на лицето, косата ти е вързана на кукуригу, обстановката около теб напомня следвоенна Босна ,облечена си само с една XXXXXXXXL тениска и тъкмо сменяш крушката, балансирайки върху клатещия се стол... и някой почуква ентусиазирано на вратата. Безценно!
Socially awkward Reneta се прави на глуха.
Три дни.
Три крушки.
Един град. Студентски град.
Ден четвърти.В София ме нямаше, цифром и словом, един (1) ден, за което време таванът в банята е протекъл и е започнал артистично да мухлясва. Все още се опитвам да бъда дзен и да гледам оптимистично на нещата, случващи се в Студентски- поне имам живи съседи на горния етаж и не съм сама в квартала.