Научих, че добро се прави само когато е поискано.

Тотално не съм съгласна.

Веднага ще ти кажа защо: когато правиш хубави неща за хората, обикновено влагаш отношение, първото, което е. Съответно и очакването, ако не да ти се отвърне с добро, то поне се надяваш на едната благодарност. Повечето хора приемат благотворителността ти (т.е. неисканото добро и/или помощ) като съжаление. А никой не обича да го съжаляват. Дори хората, и особено те, които са в по-неблагоприятна позиция от твоята. И накрая, не само че не получаваш добро в замяна, не само че никой не ти благодари, ами можеш да си навлечеш някой, който да се възползва от добронамереността ти или направо да си те ненавижда, защото го съжаляваш.

Затова и твърдя, че едностранната любов не е полезна никому - нито на този към когото е насочена(просто защото той не я възприема), нито на този, който я изпитва - не всички, но обикновеното човешко същество ще се чувства безнадеждно и объркано, когато не му отвръщат на чувствата. /Това го споменавам, защото доброто и любовта са две неща, които вървят ръка за ръка./

Темата е дълга и спорна, и в никакъв случай не казвам, че тези твърдения ги отнасям към всички и всичко. Но в повечето случаи, и то при по-близките отношения, е доста валидно.

Иначе казано : не се навъртай там, където не си желан(за да си спестиш негативните емоции).

Ей, вярно, как не съм се сетила по-рано... от година и нещо се мъча, мъча, ако знаех по-рано, щяха изведнъж магически да ми спрат чувствата. Както сега стана, току-що. След като прочетох този пост, рязко и драстично разлюбих обекта на едностранната си любов и се чувствам много по-добре...

А за доброто: и аз тотално не съм съгласна, ама в момента ме мързи да пиша защо

Това е някаква образно описана конкретна ситуация. Аз също мога да напиша нещо подобно в защита на своята теза, ама това пак няма да е аргумент.

Това нещо си го извадих като поука, тъй като съм била, даже все още съм, в твоята позиция. Нямам за цел да поучавам или да давам формули за успехи в личния живот. Но именно твоята релкция показва, че твърдението ми за правенето на нещо, което за мен е добро /в случая това, че аз споделям някакви уроци, които съм научила по трудния път/ за човека, който смята, че няма нужда от това,(в случая ти) си е чиста шега.
И ако моята подбуда да си изкажа мнението беше за да ти направя добро като споделя нещо, което съм научила, щях да съм малко засегната от реакцията ти. Но драма няма, далеч съм от тази мисъл.



Както казах не слагам всичко и всички в този кюп. Мнението си е мое, опитът си е мой, т.е. всичко, което казвам е субективно. Както казах и на Ер Малка, нямам за цел да формулирам универсални истини. Споделям си гледната точка, тъй като съм изсърбала много попара, както и съм давала на хора да я сърбат, точно защото някои от намесените герои в дадени ситуации са разбирали "направеното добро" като не толкова добро.

Ама погледни си първо формулировката, после да видим как изглежда а и като тръгна да го защитаваш баш на такова заприлича : )

То си е универсална истина без значение дали такава е била идеята

Много точен пример.

Съгласна съм с мнението ти, непоисканото добро винаги се заплаща.

За втори път днес:

Вий ни сте у ред.

Не понасям как звучи вокалът на група "Атлас". Направо ми идва да се нараня, докато го слушам.

Е, каква ми е реакцията? Какво толкова съм казала? Позволявам си да иронизирам цялата ситуация- и моето положение, и "Captain Obvious" коментара ти. Или аз съм станала ужасно мега супер неприлично груба, или доста хора напоследък са извънредно тънкообидни. Съжалявам. Не го съобразих, извинявай наистина (нека поясня, явно трябва- сериозна съм, извинявам се).
И за какви житейски уроци става въпрос, мислиш, че аз си стоя несподелено влюбена, защото очаквам нещо полезно да се случи от цялата тази работа?
Не виждам логическите връзки между различните неща, които казваш и доказателствата, с които ги подкрепяш. Освен неблагодарна, съм и тъпа, явно.
Както и да е. Няма да коментирам повече болни за мен теми, защото паля прекалено бързо и стават дрязги, не обичам така


Както и да е, моето наивно скромно мнение е, че ако по-малко хора си пестяха доброто, повече хора (и не само хора) щяха да бъдат щастливи. Разбрах какво имаш предвид и съм съгласна, че в много случаи това е вярно, права си до известна степен, но пък и добре, че не мислят всички така.

Днес съвсем ънекспектикли направих подарък на хазяйката си. Тя тотално не очакваше и много се зарадва и то защото уцелих тотално (аз бях убедена и затова и го направих, не го бях мислила, беше абсолютно спонтанно решение, докато минавах покрай книжарницата).

И как сега ще си платя за това? Какво ще платя, кажете ми? Наема? Няма драма, ще го платя

И какво, изпускам си портфейла, някой ме вижда, ама не ми го връща, защото на тениската ми не пише "В случай, че си изпусна портфейла, МОЛЯ, върнете ми го"...
Да не говорим, че понякога тези, които не искат да им се прави добро, имат най-голяма нужда от него.
Днешният статус във Фейсбук на една приятелка.
"Приятелството е най-добрият подарък, който можете да направите на депресиран приятел. Понякога хората изпадат в емоционални дупки, не им се общува и не виждат смисъл. Застанете до тях мълчаливо, за да знаят, че и в най-тъмните момени има на кого да се опрат. Не ги оставяйте да потъват. Животът не е само забава и смях, не го забравяйте и не отказвайте внимание на хора, които просто нямат сили да се усмихват в момента. Те имат нужда от вас. От човещина. Не бъдете консуматори, а хора. Пиша ги тия неща, не от жалък напън за внимание, а защото сме превърнали взаимоотношенията си в cost-benefit анализ, един пазарлък на взаимоизгоди и сме оставили едно момче на 25 години да се изключи от света до там, че да се обеси. Почивай в мир, Бояне. Прощавай!"
Цинични ставате и точно в това ни превръщате взаимоотношенията, в cost-benefit.
А за примера на Дид- ами ако това е единственото хубаво нещо, което се с случвало на жената от много време насам?

Cynicism is a survival trait