Ми ко са прайш на чукната камбанка

праа се аз

А пък, а пък, а пък някой минала седмица беше на генералната репетиция (сиреч предпремиерното представление) на "Гарванът" ^^

Постановката е.. интересна, много раздвижена, хареса ми. Врачански е много пекан сефте го гледах на сцената и не се разочаровах.

Ляля.

Мисля си, че ви е време да попаднете в Ателие 313. Сериозно.
Ето и един от най-прекрасните поводи да се озовете там на 18-ти януари в 19:30 часа: http://www.facebook.com/#!/events/392658557492136/. Играят го рядко, но си струва. Боже, колко си струва!
Различно е от онова, което сте гледали дотук (следя темата, все пак), различно е като атмосфера, като усещане, като система дори (куклен театър за възрастни, но не ме гледайте скептично).
Не знам как да ви го обясня, но... оффффф, това в подписа ми е блогът ми. Смея да твърдя, че ми е доста важен и че ме е следвал при много и важни житейски събития - абе, като детенце ми е. И е кръстен на тоя спектакъл и години по-късно нямам намерение да сменям името. За пръв път в живота си плаках от радост, когато видях, че го връщат на сцена след известно прекъсване.
Толкова от мене, ако решите да ходите, мястото го пише в ивента. Театърът се намира в един трафопост, билетите последно бяха 4-5 лева, принципно се купуват на място, но може би не е лошо да звъннете да питате дали има места, понеже това представление е юбилейно. Ако не можете да се ориентирате къде е, обяснявам много подробно.

И да, според мен Румен Гаванозов е най-добрият български актьор в момента.
..... му, в момента толкова ме е яд, че не съм в България!

Аууу.. това защо е така на майната си? Как се стига до там, викаш?

Аз най-често съм ползвала маршрутка 29, но доколкото знам, оттам минава и трамвай 20 (или 22, блах, не помня), и автобус 72 (също и маршрутка 17 от Попа, но маршрутът й е различен от този на 29, обаче пак минава през светофара на бул. Възкресение). Не знам доколко познаваш Красна поляна (аз - хич), затова обяснявам като на идиот.
Ако хванете маршрутка 29, тя минава покрай Mall of Sofia и продължава по Стамболийски. По някоя време завива наляво и влиза в едно кварталче (не знам кое е точно, но маршрутката си върви по сравнително тесни вътрешноквартални улички) и излиза на голям булевард, по който завива надясно.
Почти веднага щом завие, минава покрай едно пазарче (което остава от дясната й страна) и един голям светофар. Слизате веднага след въпросния светофар (голямо кръстовище е, не би трябвало да се объркате, но може да питате шофьора дали това е пазарчето на бул. "Възкресение"), иначе продължавате към Овча купел. Ако слезете на правилното място (точно след светофара), вероятно ще сте до офис на Прокредит Банк, ама не съм ходила от повече от година там и не знам дали това инфо е още актуално.
Така. Като слезете, продължавате още 20-тина метра в посоката, в която е отпрашила маршрутката и завивате вдясно в междублоковото пространство. Вървите 50 метра направо и трябва да го видите, пада се от лявата страна, ще бъде светло и се надявам да има хора. Ако не го видите, питате някого, хората там го знаят (пък и ако следвате указанията, най-много да сте в съседната пресечка).
Не е на майната си, от Попа сте там за под 20 минути.

Ето едно ревю на спектакъла (не е мое, аз съм се опитвала да пиша за него, но си се давя от емоция и не ми се получава: http://elmodovarpictures.blogspot.cz/20 ... st_26.html.
Да си кажа - вкарва те в размисъл и е колкото нежен, толкова и тежък. И ужасно ме радва простичкият начин, по който може да ти изтръгне сърцето. Малко Туве Янсон, много Бекет, да знаете: името малко лъже.

Ели заинтригува ме (даже не съм на работа)

Аз имам един въпрос. Днес бях на аеробика и дойдоха едно момче и момиче, които предлагаха за 25лв. карта за театър софия за цялата година, която включва (тук не разбрах точната бройка) посещения на 50% от нормалната цена на билета и след това постоянна отстъпка от 2лв. на билет, като картата не е поименна. Казаха, че от самия театър не може да се закупи такава карта. Нещо не разбрах и не ми се връзва. Искаха сега и на момента да се дадат пари, не дадоха друг ден или възможност за плащане. Не разбирам защо театъра би пращал хора с такава моментна оферта вместо да се предлага на касите или по някакъв по-сериозен начин.

Карта за театър "София"?! Тряяя си луда си купиш такава, евала, че не си, там няма какво да се гледа

Вярно е, че не ти трябва. Лично мнение, де.

Между другото, да си кажа пак като предупреждение - "В края на ноември" е бавен и тежък спектакъл. Доста. Като се замисля, шотландското ревю в линка, който ви дадох по-горе, го описва наистина много точно. Но като оставим настрана сантиментите, които изпитвам към въпросното заглавие, си струва да се види по няколко причини: за да видите какво представлява Ателие 313 и къде се намира, защото атмосферата му е коренно различна от тази на държавните театри и така е редно да бъде; за да видите един спектакъл, осъществен със съвсем различни изразни средства (ако някой от вас вече е гледал куклен театър за възрастни, се извинявам); ако сте чели Туве Янсон, да срещнете един от героите й, "изговорен" сякаш чрез Бекет, а ако сте чели Бекет, да видите текстовете му, въплътени в герой на Туве Янсон (невероятна симбиоза, евала му правя на Джони); да видите кукловодене от много висока класа (в това число и като отношение кукловод - кукла).
Вероятно и да се депресирате мъничко, де. Но сте предупредени - макар да има своите забавни моменти, спектакълът е тежък. но актьорът, текстът, сценичната реализация и мястото си заслужават да "загубите" един час от живота си (толкова е продължителността), за да се запознаете с тях. Дори и да не ви хареса, ще знаете, че го имате видяно. А Румен е актьор, дето... абе да, както казах и във Фейса, когато видях поканата, той е един от хората, които ме вдъхновиха да правя това, която правя в момента и да съм на мястото, където съм сега. Не съм пропускала негова постановка в последните ъъъъъ... 8 години. Прави много интелигентни неща.

И моите 10 стотинки по темата - твърде лични и твърде малко свързани със спектакъла: http://eli-finland.blogspot.cz/2008/12/ ... html#links (отпреди 4 години и 1 месец, когато го гледах за втори път. За пръв път го гледах на 26 септември 2005, ден преди рождения си ден и когато тръгнах да си правя блог година и нещо по-късно, името само' ме намери - просто нямаше как да бъде друго).

Присъединявам се към препоръката на Елица! И към руменеенето:Д, да)
После, ако ви хареса, може да пробвате с нещата на Катя Петрова в СКТ, на Веселка Кунчева на театралния салон и т.н.
//до 313 с тм22, слизате на спирката при пазара на "Красна поляна" и сте на 100-200 метра пеш по посока на движението и отсреща;

FloWersOfEviL, можеш ли да разпишеш няколко реда за "Гарванът"? мелодрама ли е? психологическа драма? интересува ме по-скоро текстът, отколкото постановъчните решения. с класическа рамка ли е? езикът на двамата персонажи различава ли се или следва общ речеви поток? Единствено върху диалози ли е построена пиесата? И каквото друго ти се откъсне от клавиатурата. При време и желание, разбира се. Любопитна съм, при все, че този текст им виси от няколко години, та се чудя защо сега и как точно.)

Последно гледах театралния опит на Зорница София "Зад канала". Сякаш Сънчо бе в салона за всички:Д Не че не се е опитала, не че е лошо, но е никакво такова, заемки оттук-оттам, един доста... предсказуем текст (поне в този му вариант) и толкова. Не мисля, че ще се развие във времето, но да видим.
"Медея, майка ми" не бих препоръчала, но хората упорито го харесват. ОК е, но лично аз имам проблеми със спектакъла, та не се наемам да го коментирам. Музиката на Асен Аврамов е страхотна, обаче!<3
Преговорих "Приятнострашно" покрай вашия ентусиазъм. Надявам се новият текст на Яна да продължи приказната линия, която омекотява хората и напомня за вкъщи. Доколкото чух кастът отново е почти същият. Като се връщам назад, Приятнострашно е за попорасналите масони от Малка пиеса за детска стая - по-преглъщащи се, премълчаващи, по-тихички, плашливи... възрастни, брхр! - каза Пипи и ги замери с бонбони. Спирам:Д

И аз чух същото. И до голяма степен си права за Приятнострашно - явно и затова го харесвам толкова: именно понеже ме хвана в подходящата възраст. Те двете са ми някак обединени (освен от каста) от последната сцена на "Малка пиеса за детска стая", която прелива в "Приятнострашно", без да има нещо общо (привидно) помежду им.
А на теб честит ти рожден ден на патерица. На вчерашната дата са родени мои много близки хора, които често са ме вдъхновявали и са ми ритали по един шут в задника, когато съм се страхувала, че ще падна. И не съм падала.

.)) о, мерси)

а иначе, нека няма общо между тях. персонажите са си съвсем същите (по дадени(те) живи прототипи) като темперамент, просто са в различни връзки помежду си и в по-метафизична реалност.
//както и да е, радвам се, че на хората им харесва. това ми вдъхва надежда (в човечеството:Д)

Минават така и продават разни карти - аз се сдобих с карта за операта по този начин И идването им беше само веднъж, искаха пари на момента за картите и нямаше да идват пак. Просто обикалят където се сетят и предлагат карти. Все пак и аз се бях позамислила дали картата, която ми предлагат, не е нещо менте... Даже на момента ни направиха оферта и намалиха цените на картите Но картите си бяха с книжка ( с информация за намаления и т.н.) и изглеждаха напълно редовни
Дали не може да си купиш от касата - жестоко се съмнявам Просто зарибяват. А и този начин на предлагане със сигурност продава много повече, отколкото ако просто си стоят на касите и чакат някой да си купи карта

Оу. Ами... И време и желание имам, но, честно казано не ти разбрах половината въпроси

Психологическа драма с хумористични привкуси, която те заинтригува още от самото начало (сърбят ме ръцете да спойлна, но няма). Героите са доста различни и езикът определено им се различава, в началото даже мацката хич не ми хареса. Лично на мен ми е трудно понякога да различа дали играта не ми харесва или просто персонажът. В смисъл.. когато някой е примерно разглезен, не мога да тегля чертата дали самото качество не ми харесва или актьорът преиграта и се лигави. Та и първият половин час бях малко така с мацката (не че е разглезена или се лигави), после обаче аз ли взех да я възприемам, тя ли се поотпусна - не знам. И, да, основата е диалог, останалото са.. други работи, ма няма да казвам, хихихи

Ае струва си да се изгледа : )

Ох, за доста постановки ми се събра да пиша, но засега ше докладвам за тази, която гледах преди малко, защото още съм травмирана и емоцията още ме държи.
"Пухеният".
След антракта доста хора не се върнаха. Пиесата е болна. И тегава.

И вече ми е сред любимите. Много ми хареса.