"Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън."

Станислав Лец

"Човек би казал, че в този миг тя е само едно: жена, която пие. Тя се отдаваше напълно на това, което върши. Мина му през ум, че в това се крие и обаяние, и опасност. Такива жени се отдават само на пиенето, когато пият; само на любовта, когато любят; само на отчаянието, когато са отчаяни; и само на забравата, когато трябва да забравят".

"Триумфалната арка"

"Не ми е нужна спалня, за да докажа своята женственост. Мога да бъда също толкова сексапилна, берейки ябълки от дърво или стоейки под дъжда. "

Одри Хепбърн

"Човек дори и сам да живее - е заобиколен от хора!"

- моя лична народна мъдрост

Чак сега ти виждам коментара!
Трудно може да се намери Може да я поръчаш на старо от интернет или от Столична библиотека.
В интернет има само откъс - не го чети, няма да ти даде достатъчно ясна представа (макар че "ясно" при Мутафов е невъзможно).

"When you forgive.. you love."

"Into the wild"
2007

" Познава се женен мъж веднага по първия поглед, с който те зърне. Погледа на свободния мъж е съвсем друг: проучващ, взискателен, питащ: "Ти ли си?". Блясъкът на тоя поглед винаги е помътен от капка катран: все не отговаряш на мечтата му, все не си негов тип, все с нещо не си подходяща. Той все се опитва да те промени, пречупи, нагоди според себе си.
А погледът на женения мъж е съвсем друг. Жаден-изжаднял. Забелязва преди всичко достойнствата. С точен прицел улучва най-хубавото, най-неповторимото, което имаш и го абстрахира от всичко останало. Само това вижда и му се радва с една особена тъга и завист към щастливеца, който ще те притежава.
Истински може да те види и оцени само погледът на женен мъж. Но защо ти е? От неговото възхищение ти става тъжно. При такъв поглед предварително изживяваш изневерите на собствения си бъдещ съпруг... "

"Пътуване към себе си"

Само жена може да го напише толкова самодеструктивно

"Love isn't blind.. it's retarded."
Charlie Harper

This is your life and it's ending one minute at a time

От "Алхимия на любовта" на Светослав Минков, тъкмо го прочетох

"...ала все пак едно ми се вижда необяснимо: как тъй човекът, койго до вчера е носил на любимата си букети от рози и е декламирал в коленете й разни там брилянтни поеми за луната, изведнъж започва да й носи спанак или вързана за показалеца си салата, да й подхвърля миризливия си чорап за кърпене и дори да я ругае, задето е счупила иглата на примуса?"

"Съгласно една стара сантиментална традиция влюбените ненавиждат смъртно своите истински имена, които смятат за твърде варварски и неблагозвучни. Те предпочитат галените обръщения, като "пиленце", "гълъбче", "жабче", "мишле" и тъй нататък - все такива едни зоологически епитети. Ала най-често, разбира се, единият от двамата се нарича Беба, а другият Буби."

Няма нощно заведение на света, където можеш да се заседиш дълго, ако нямаш поне малко алкохол, за да се напиеш. Или ако не си с някое момиче, по което си падаш.

Всички глупави карикатури в „Сатърди ивнинг пост“ и други такива, които показват младежи, застанали по ъглите на улицата със страшно сърдити физиономии, защото момичетата им са закъснели, са чиста измислица. Ако момичето дойде на срещата, и при това е красиво, кой ти гледа дали е закъсняло? Никой.

— С удоволствие бих почакал там — казах, — но имам болен крак. Трябва да го държа в особено положение. Мисля, че ще е по-добре да седна на стола пред вратата им.
Той не разбра какви врели-некипели му дрънкам, та само каза: „О!“ и ме изкачи нагоре. Не беше лошо момче. Странно нещо. Само дрънкай на хората така, че да не могат да те разберат, и те ще извършат всичко, което поискаш.

Не можеш да научиш някого как се танцува истински.

И милион години да имаш на разположение, пак не можеш да изтриеш и половината мръсни думи, написани по стените из цял свят. Просто невъзможно.

Всички са от "Спасителят в ръжта" (от книжката имам и още, но няма да ги пиша) : )