Big bang theory беше добър в началото, после изхабиха набързо всичко свежи идеи и почнаха да се повтарят. Създателя на сериала - Чък Лори е известен с това, че има яки идеи, но бързо му се изчерпват, защото не умее да ги води добре. Идеите му действат като за масовия зрител, но феновете на истинския хумор го презират. "2 мъже и половина" е друг негов сериал и е по-смешен в началото, после като става хит се изтърква и пробват какво ли не.
Малко създатели на сериали могат да измислят банален начален сюжет и в последствие да го развиват и развиват и развиват, докато мине нивото на другите. Томас Гарсия е такъв пример (Да, мило и "Моето име е Ърл"), както и създателите на Scrubs, които просто за времето си надскачат себе си всеки следващ сезон, при все, че сюжета им е възможно най-баналния - те са доктори в болница. Това са сериали, водени от сценаристи, които разчитат не на 1 формула във всеки епизод, а да не робуват на 1 формула и да има "свобода". Което е риск все пак, но Скръбс бяха 8 сезона и си мисля, че можеха да откарат още толкова, без да се изтъркат.
И логично стигаме до следващата стъпка - създатели на сериали, които мислят различно от типа "2 реплики - смях - 2 реплики - смях". Тук включвам гениалния "Развитие в застой", в който за 1 епизод може да се посмеете колкото за цял сезон на "2 мъже и половина" с Къчър, при положение, че схващате хумора де, в противен случай няма да разберете разликата между смешен на моменти сериал и смешен във всеки кадър, реплика, мимика и дори намек сериал. Community се крепи на същия принцип - сериал правен с идеята за тайна гавра с типичните сериалови черти.
Теорията се крепи основно на актьорската игра на Джим Парсънс, запитайте се колко хора биха го гледали без неговия Шелдън? Колко хора гледат "2мъже и половина" без Чичо Чарли? Това ограничение кара създателите да се въртят в кръг в сюжетен смисъл - играейки около само 1 персонаж. Това никога не се случва в "Приятели" или "Бар Наздраве", защото разчитат на много забавни и добре-играни образи. Това е типично за Scrubs, Arrested Development, Community, Happy Endings и прочее - сценаристите просто умеят да направят всички герои забавни и да дадат шанс на всеки актьор да се покаже като добър комедиант. Но това изисква много сложен сюжет и доста усилия - представете си сериал с 7 шелдъновци - точно това се случва в Community всъщност - различни чепати образи, които се допълват.
И накрая за най-простото сравнение : "Как се запознах с майка ви?" с "Теорията на големия взрив" - първия често изпада в кризи да се набутва сам в ъгъла и да се налага да се вади от там с абсурдни действия, но сценаристите поне няма да повторят грешките на Лост и все пак се опитват да се докопат до спомената вече "свобода", ползвайки (най-често) номера от Скръбс. Един вид начеващи сценаристи се учат от такива, които са успели. Ако ви се занимава - из нета е пълно с "сравнения" между Community и Arrested Development, например
http://www.youtube.com/watch?v=NWve7cRCXdw - пилешкия танц (момичето с черната коса я има по-нагоре в темата в поста на Цветята), както и това с едноръкия служител на фирма Блут...
Но има само един начин човек да се научи, де - просто теглете и гледайте всякакви сериали, няма как да убедиш човек, който следи 2 сериала на кръст, че има и "Други".
Препоръчвам ви Happy Endings (новите "Приятели" както го нарича пресата в Сащ), Go On (с Матю Пери), Episodes (с Ле Блан, но британски хумор). И като споменах - просто вижте Фолти Тауърс и Черното влечуго, после ще ви се отще всеки претоплен американски буламач, който се прави и излъчва.. Сравнението не е в полза на американските ситкоми...