Междудругото много ме кефи напоследък хормона в качеството си на хормон. Колко е подла и отмъстителна природата, дееба, не съм го очаквал от нея, шапка й свалям, хвана ме неподготвен.

Ония момчета дето се кефят да пръскат пари по баровете и дискотеките на София и лепят двулевки в студентски и двайсетолевки в центъра по тъпанджиите, защо го правят? Две причини - за да еб*т и за да се покажат колко им е дебел джоба и кви са алфа мъжкари, защото имат кинти, което е символ на успех в обществото. А показват какви са алфа мъжкари основно за да еб*т, така че в крайна сметка свеждаме причината до една.

А защо искат да чукат? (да ползваме синоним за разнообразие) Щото не те го искат. Природата им го внушава и ги кара да го искат с хормоните си. А колко от тия момчета имат пари именно защото не живеят по устойчив начин? И какво са парите всъщност и какво е по-изкуствено и по-обратно на природата от парите? В крайна сметка какво излиза, че са парите - една особена движима вещ, чиято стойност не е стойността на материала от който са направени, а емисионната стойност - едно изкуствено мерило на приноса в обществото на всеки индивид, което всеки един от нас харчи, за да задоволи естествените си нужди. Които дори не осъзнава, че са естествени, а си мисли, че той, видиш ли, имал някаква власт над себе си. Нямаш, пич. Природа. Тя е господарят. Ти си само оръдие. Не, ти си само куршумът, оръдието са хормоните, а спусъкът се дърпа от някой друг.

После нямало Бог. Ако няма Бог, да ви питам аз, кой е измислил тоя съвършен самошамар за типчетата от дискотеките? От само себе ли се е случил? Ако няма Бог, уважаеми събеседници, то природата заслужава да й измислим един, защото е грехота такива красоти да се случват случайно.

Разрешавам ви да ми крадете мнението, да го цитирате, да се олицетворявате с него, да го обожествявате, да го плюете, да го игнорирате, да направите мантра от него, да го използвате за да анализирате автора му. И да го коментирате. Друго не ви разрешавам да правите с него. Мое е, аз съм го измислил и съм го обективирал по някакъв начин и мога да ви учредявам колкото си искам ограничени права върху него и да ви забранявам да правите всичко останало, така че - гледайте си работата във всеки един случай, освен горните.

Всъщност не, оттеглям си разрешението, не можете да го крадете.

О.о
Ще си призная, че нямам особено ясна представа какво искаш да кажеш.
Но си спомням, че това мнение на Боромир, дето си го цитирал, навремето, когато го беше писал, го лайкнах с много голям кеф.

Ммм интересни размисли, добре написани (поне това, което си мисля, че схванах ). Някак си ми е много крайно обаче


Или не съм разбрала какво искаш да кажеш

А защо имаме тоя мозък? И защо мравката го няма? Излиза ли тогава, че по-сложната нервна система служи единствено за усложняване на процеса по подчинение на природата? И защо ти искаш да колонизираме Марс, като ти е ясно, че едва ли в твоя живот светът ще гръмне?

Ей, как ми липсва FFF тука... Почти се изкушавам да му драсна, за да се поЯви, та да стане диалогът.
Жожко, каквото и да пиеш - спри. И по каквото и да учиш - също.

А! По тоя повод ш'си сипя едно уиски! Мерси, Ели.

отзад напред:
Ако ще тераформираме Марс е редно да занесем и там малко хормони, които да освободим в свежия марсиански въздух.

Тъжната истина, ако няма Бог, ще е, че имаме мозъка именно за да усложним процеса по подчинение на природата, ама всъщност докато оставаме част от нея. Ние си мислим, че подчиняваме природата, експлоатираме я, ама реално правим всичко това защото тя ни кара да го правим като ни мотивира по онзи подъл начин, който описах. Ама тя не го иска и няма цели, защото тя не е Бог, просто така се получава.

Може би ние сме част от сложния замисъл на природата да се самоубие, само че нашите съзнания са твърде нищожни и не могат да поберат размерите на решението й. И си мислим, че имаме свободна воля, а всъщност сме просто червени кръвни телца, които са открили пътя извън вената, през дупката в кожата към канала, докато си мислят, че са някви суперчовеци.

А може и да сме част от още по-сложния замисъл на природата да направи нещо друго, самата концепция, за което не можем дори да поберем и затова не можем да го осъзнаем, но то включва (на този етап) унищожението й. Ние сме плюшът на старото мече на едно дете, което е пораснало и го вади, за да го натъпче в подплатата на якето си и сме се ентусиазирали от процеса на вадене. Или компютърната програма, която деветокласник е написал, за да си решава квадратните уравнения с нас.

А може и да сме случайно появила се угар по епруветката, която се е появила като страничен ефект, докато природата е експериментирала с натрий и водород.

А може и да сме мухълът по вселена, която Нещо е забравило в ъгъла си преди хиляди хилядолетия (или преди секунда?) и го мързи да си спомни за нас, за да ни изчисти.

I dare you -> измислете нещо изкуствено. Нещо истински изкуствено. Измислете смисъл на живота, който да е мотивиран от отрицание на природата и да няма нищо общо с природата в себе си. Измислете антиприродна антиутопия (или тя ще бъде утопия?). Отречете се от природата в себе си. Можете ли? Бъдете изкуствени. Станете Бодхисатва. По-скоро Антибодхисатва.

Но мисля, че предпочитам да има Бог.

Само не разбирам защо това, че любовта се случва на молекулярно ниво, трябва да я принизява по някакъв начин? Човешкият организъм е една изключително сложна система, в която се отделят всякакви хормони и т.н., за да се поддържа съществуването на системата (дори любопитството да прочетете кой да е пост във форума се дължало на секрецията на допамин от мозъка). Та, един такъв сложно устроен индивид, в който бушуват тези процеси, подминава много други такива индивиди от срещуположния пол, защото при тях нещо не се случва "както трябва", че да си паснат двамата и накрая се спира на друг индивид, при който процесите протичат по начин, който ги прави особено подходящи един за друг. И те съответно се пазят един друг, защото да намериш друго такова човече от пълзящите милиарди по планетите, си е бая трудно. Че това не си ли е велико само по себе си?

Всъщност, постът на Боромир е от темата за влюбването в идеали, т.е. той касае изрично влюбването, което действителност е химически процес. И смятам, че трябва да се прави тази разлика, между влюбването и любовта, защото любовта не е само към определен индивид с определени полови белези, а се простира далеч отвъд тези граници.

Георги, искаш нещо изкуствено, което да няма общо с природата и с инстинктите, и там с каквото още.
Имаме една съседка, пропаднала жена - цигари и алкохол е животът ми... Преди няколко дни получила инсулт, припаднала пред входната си врата. Синът й я намерил и, забележи, си помислил, че просто е мъртво пияна, затова и получила медицинска помощ много късно. В момента е в болница, където не я лекуват, защото здравните й осигуровки за последната година не са платени.
Целият блок се юрна да събира пари за нея. Подозирам, че на никого не му е приятно да ги даде. И с майка ми не изгаряхме от желание, но си дадохме приноса, колкото можахме. Ако ми намериш природен закон, на който да се подчинява това действие, ще се радвам да стана свидетел на процеса по брейнсторминг.

Нищо не разбрах, хора, честно. Блажени са невежите.

Силве, ако не дадете пари, останалите няма да ви харесват и ще се чувствате отхвърлени от общността, а да е социално животно е част от природата на човек.

Ми, всъщност... не. На никой от другите не му пука дали си дал или не си.

Тук по-скоро въпросът е желанието да помагаш от къде идва - от природата или от друго място?

малко ми е тъжно, че зарязахме типчетата в чалготеките и им отделихме само първия пост Но пък си пишем по темата всъщност.

Няма откъде да идва желанието да помагаш. Става въпрос за индивид, който не допринася с нищо за обществото, който не ти дава нищо на теб лично, който е безработен и е възприел генерално деструктивно поведение спрямо себе си. В природата - естествен подбор. Тук, при нас - правиш го, защото е правилно; не получаваш никаква изгода от това. Това чувство на правилност е тотално в противоречие с каквото и да е природно-нещо-си, което може да си измисли човек.

Идеята ми е, природа, природа, но освен ако не разширим понятието за природа извън традиционното, човешките същества понякога действат от съображение със собствения си избор, който е не-повлиян/в противоречие с инстинкти, хормони, природни закони и т.н.

Може би търсейки нещата, които заобикалят нашите емоционални ниши, вгледани в утрешните бъднини, не съзираме важната част от човешката природа, която определя такива важни житейски ценности, които психологията е вече отхвърлила като поносими или пренебрежими сами по себе си. Това донякъде оправдава постъпки, които допринасят в своето качество на бъдещи послания от душа към душа, именно и затова се отхвърля тази теза. Но всъщност си мисля, че колкото и да е важно за един от нас, толкова в своята немалка доза истинност се състои и онова изконно човешко усещане за приязън, което само по себе си, не се изгражда от същите родово-общински начинания, които нашето общество е възприело с настъпването на модерните времена и под въздействието на опознавателните критерии. Както беше казано и по-нагоре - възприятията на заобикалящата ни душевна нужда, които познаваме в рамките на едно нормално човешко възпитание и до степен на демократизиране на обществените проявления, които досега не сме познавали.

И като обобщим тази теза, която е била в основата на много злини и добрини и с която до някаква пренебрежителна степен се оправдава многообразието на емоционално-деликтните възгледи на редици персонажи. Нека се поставим на тяхно място - за или против сме предразполагането на множество необходими за нас самите предпоставки, които владеят утрешните бъднини?