Еми... честито

Ще пребъдем все някак!

Бóли/Болú ме г*за - пряко и преносно

Омм.

О, в тая тема не съм се разписвала.

Лошо: Отново, както почти всяка вечер, сънувах човека, когото не трябва да сънувам вече. И се успах.
Хубаво: Уцелих си единствената не-делнична сутрин, в която не съм на работа, така че няма драма. Иначе щеше да е зле.
Лошо: Утре карам три смени и съм цяяяяял ден на работа
Хубаво: Поне съквартирантките ми ще дойдат на сутрешното представление и ще пием кафе в почивката.
Лошо: Ама може и да не дойдат, защото едната довечера ще полива изпит.
Хубаво: Остават ми само още пет изпита.
Лошо: Два от тях са си брали лайката.
Хубаво: Нищо от гореизброените не ме интересува.
Лошо: Освен първото. Писна ми, писна ми, писна ми, писна ми.

шаляля

агитирам некви хора да ходят да гласуват с Да на референдума.
ама нещът..

Главоболие, преговор за изпит, сутринта изпит и щипка драма от бурканчето с етикетче "връзка от разстояние".

вземи тоя Дискурс!
как се записах на това, бе?!

абе, имам усещането, че на челото ми пише "кошче за емоционални и екзистенциални отпадъци на безнадеждно влюбени/ идеалисти/ асоциални пичове с пуритански наклонности"

‎-Cине , ти педераст ли си?
-Не тате , аз съм принцеса

Честит рожден ден, принцеси

(без лоши чувства, естествено)

Знаеш ли го тоя виц, дето питат македонец как е "педерас" на неговия език?

не, как?

"сопирачка"

hint: виж гугъл-транслейт от македонски...

пс: а то обратното не го превеждат правилно... но предполагам ще се досетиш...

Майка ми и сестра ми си крещят от 30 минути, а главоболието ми расте ли расте.
Ще взема да си хвана влака...

Стана ми едно такова... носталгично. Реших да се обадя на дядо ми да го поздравя за празника на виното и той ми разказа как едно време у наше село се е празнувал днешният празник. Как на един Трифон зарезан са празнували и са пили вино на студа на лозето, как са решили да построят вила там и на следващата година са пили вино вътре в тази вила на същото това лозе. А вече няма нито вила, ни лозе, ни дявол.

Сетих се и за един 14ти февруари преди години, когато отново празнувахме семейно на село, по традиционния начин. Сетих се за хубавото вино, за пукащите дърва в селските печки, за пушека от комините, за кокошките, за въздуха там.. Ех...