|
Уф, тоя сън просто трябва да го запиша, преди да съм го забравила. Та, сънувам си аз, че участвам в "Шеметна надпревара" (The Amazing Race). Не го сънувам за пръв път това и не за пръв път е толкова реалистичен сънят - такъв мерак ми е. Както и да е. Не помня кой ми беше партньор в съня, но няма и значение, защото първоначално трябваше да стигнем от някакво място до някакво друго (вътре в сграда бяха), но аз нещо хванах уж шорткът, дето се оказа, че ме е прецакал и нито е шорт, нито е кът. Но последиите не бяха фатални, пристигнах горе-долу с последните от другата група и изоставането не беше проблем. Обаче стигаме до задачата, известна като Road-Block, която може да бъде изпълнена от само един представител от отбора и това бях аз (затова казвам, че нямаше голямо значение кой ми е съотборник, щото той не участваше). И задачата беше да вземем чук или меч от определено място, да отидем до друго място и там трябваше да изпълняваме някакви неща с тия предмети. И аз много се кефих, че действието се развиваше уж из коридорите на академията тук, та предполагах, че имам предимство, но се оказа из някакви тавани, дето никога не се бях качвала. Както и да е, успях да се ориентирам много бързо и отивам първа до мястото, от което се получава въпросният чук или меч. В общи линии си беше сергия, даже първоначално я подминах, щото нито имаше някакво обозначение, нито нещата върху нея предполагаха, че е част от състезанието. Обаче се усетих и се върнах, а продавачът нещо се опитва да ме мотае, все едно наистина не знаеше, че е част от състезанието. Накрая ме пита дали искам меч или чук и аз му казах, че искам чук, защото след като ги вземем, трябваше да отидем на различни места и аз знаех, че това, дето е за чуковете, е по-близо и по-удобно. И той ми дава нещо с някаква дърворезба, ама по-плоско, такова. Бе, както и да го гледам, не ми прилича на чук, ама го взех, щото де да ми хрумне, че ще ме излъже. И отивам там, дето уж трябва да удряме някви работи с въпросните чукове и както водех пред всички, така ги виждам как се появяват и си заемат местата, които бяха ограничени (т.е. ако не се вредиш за място там, трябва да отиваш където са мечовете). И не само това, ами ги виждам, че държат нещо, дето прилича на чук къде-къде повече от мойто нефелното с дърворезбата, Та в тоя момент вдявам, че онзи ме е смотал и ми е дал меч, а вече не мога да стигна до мястото за мечове, защото се минаваше през това за чукове и докато не се ометат онези, беше забранено да се минава. Аз, така и така ще чакам, отидох да се разправям с онзи, дето ми го даде, но беше изчезнал, та тръгнах да обяснявам на 2 пачи там, а те както не разбираха английски, като им изревах насреща, веднага му се обадиха да идва да си оправя бакиите. Идва онзи, аз вече съм безнадеждно на последно място и са ми избили де що чивии имам, и почва да се прави на интересен и как той не ми го бил дал, всъщност, или аз съм искала меч, или просто неволно се бил объркал. Абе... смени всички версии, междувременно ония тръгнаха да финишират, а аз си дадох сметка, че отпадам. И му крещя насреща, а Джо Манганиело (това сериозно, уви) застанал зад него и се опитва да ме разсмее, правейки някакви безумни физиономии и имитирайки го, докато онзи говори. Обаче мен ме обзе особена безнадеждност (щото хем водех, хем задачата беше някаква лесна и щях да ги бия без проблем) и като ревнах... ама с глас - сълзи, сополи и всичко. Голям рев му оревах и се събудих, хлипайки. Ама сънищата ми, свързани с "Шеметна надпревара" са все особено драматични - даже мисля, че и предния го бях описвала тук, колкото да не го забравя, че беше много як и бая продължителен и свързан.
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
|