Иииии, ето я и темата. Дас Ерсте, заповядай. Другите - също.

Аз да се изфукам, че идния уикенд отивам в Нове Место да гледам стартовете от Световното по биатлон наживо - още не знам дали ще отида само единия или и двата дни, защото няма къде да спя там и трябва да се връщам до Прага в събота вечерта, но поне единия ден със сигурност съм там: имам си голямо знаме, въоръжена съм с фотоапарат енд ол дат. И това ще ми е втория път, когато ще гледам етап от СК по биатлон наживо.

Обаче не е истина как се радвам, че има и други, които гледат биатлон. Май никой друг спорт не ми е носил толкова емоции (макар да съм искрено зарибена по снукър и алпийски ски).

Честита да ни е темата!

Няма ли как да ме вземеш и мен в Нове Место? Да гледам на живо състезание ми се е превърнало в топ 10 мечта.
Иначе биатлонът и на мен ми е най-интересният спорт, толкова емоции съм хвърлила, пък го гледам само от декември 2011. Ама аз като се обсебя и почвам да се ровя, така че се смятам за компетентно мнение.

Та, казвай кои са ти фаворитите и кои са ти най-омразни!

П.П: Бясна съм, че минавам втора смяна и през седмицата няма да мога да гледам като човек...

С това заглавие даваш поле за изява и на феновете на фигурното пързаляне, и на ски скоковете, а аз като такъв, ако си намеря събеседник, мисля че тук ще стане манджа с грозде . Май не е зле да конкретизираш.

Аз нарочно - елате повече. Ски-скокове гледам рядко, нещо не могат да ме заинтригуват, обаче пък съм се качвала на върха на шанца за скокове - брало си е лайката, честно: хем нямам страх от високо.
Фигурно пързаляне гледах много до отказването на Анисина/Пейзера, Домнина/Шабалин (ох, Макс, тъкмо снощи го пуснах в темата за красивите мъже), Денкова/Стависки и Алексей Ягудин, който винаги ще си остане в сърцето ми като най-най-съвършеният фигурист. И дори измести оттам детската ми любов Филип Канделоро.
От по-съвременните може да се каже, че харесвам Стефан Ламбиел основно заради тая му програма, на която само дето не роних сълзи, наистина много ме грабна: http://www.youtube.com/watch?v=2j1V0w1hfDc

Колкото до биатлона... гледам сериозно и осъзнато от около 1996 г (+/- 1 година), преди това също се зазяпвах. Вечните ми любимци ще си останат Рико Грос и Свен Фишер, от жените - Катето Дафовска, Лив Грете Поаре, едно време харесвах и Катрин Апел. В съвременния спорт няма състезател, който така да ме пали и вдъхновява и заради когото да вдигам кръвно, да си гриза ноктите, да викам така, че да ме чуват съседите през 2 етажа (всъщност май само Краси Анев, защото е изключителен талант), но определено не понасям Бьорндален. Поне преди беше така, днес се хванах, че му стискам палци за медал, което не е било никога, ама никога. Арогантността на Фуркад също не ми допада, нито пък доминацията на Свендсен, макар да му признавам таланта и силата.
Като цяло винаги съм предпочитала състезателите, които стрелят чисто, защото за тая работа няма допинг. Затова и Рико Грос ми беше такъв любимец - беше изключително интелигентен биатлонист, който винаги си караше със своето темпо, без да се увлича да гони и без да се интересува толкова от другите. И обикновено беше с над 90%-ова стрелба през целия сезон, което и тогава, а и днес, е рядкост. Та се радвам на руските победи с чисти стрелби, когато никой не ги слага в сметките, а изненадват големите фаворити и им измъкват победите под носа. Но пък и руснаци гърмят доста често с допинг (което не значи, че другите не вземат, ама да не почвам да разправям какво съм чула, че нямам доказателства, макар източникът ми да е от тия среди). И другите по-малки нации ме радват - ето, както украинките сега: тяхната школа винаги е готвела снайперисти. Пък и да уцелиш мишена с диаметър 45 мм от разстояние 50 метра с пулс над 140-150 удара в минута си е достойно за уважение.
И затова и не харесвам Мириам Гьоснер и не мога да се зарадвам на успехите й, колкото и да е симпатична иначе - не е нормално да се печели преследване с 5 грешки, ако прекият ти конкурент е стрелял 19/20 или 20/20. Това повдига доста въпроси и съм сигурна, че момичето беше много назобено, но германците не ги закачат. Да не говорим и колко от биатлонистите изобщо са регистрирани като астматици, което им позволява да използват определени performance enhancers, които иначе са регистрирани като забранени вещества/допинг.

Мале, това стана дълго. Колкото до Нове Место - ако имаш път към Прага идния уикенд, ще те взема, що да не те взема. Мога много да разказвам за първата СК, на която присъствах (в Остерсунд в края на ноември-началото на декември 2006 година), но приемам, че вече никога няма да е толкова яко, защото нямам толкова познати в отбора и вероятно никога вече няма да съм вътрешен човек, уви. Тогава беше егати шансът, егати емоцията - едни от най-безумно щастливите дни в живота ми.

Айде сега си признавай ти - щом гледаш от толкова скоро, значи Рико и Свен са ти познати само като имена, ами давай нататък. За Оле ли викаш?

Ам, колкото до това, че си втора смяна на даскало, може и да знаеш, ама да те открехна за един трик: http://eurovision.digotel.com/ibu/index.html
Като скролнеш надолу, ще видиш много клипчета - ако примерно не можеш да гледаш състезанието в сряда, просто си намираш на тоя линк къде пише 20k Individual Men Replay и си готова - абсолютно цялото състезание на запис, от-до. Без дразнещ коментар, с реален звук от трасето. Номерът е да не си отклоняваш много погледа по другите клипчета, докато намериш онова, което ти трябва, щото качват и пресконференциите с първите трима.
Аз така изгледах първите 2 световни купи тоя сезон, така гледах и купите, докато бях във Финландия, така гледах и в София години наред, понеже нямах кабелна. Стриймът е добър, качват записите буквално половин час след края на състезанието и е напълно безплатно. И предават и състезанията пряко, всъщност, но аз ти казвам специално за пълните записи, защото каза, че си на училище по това време.

О, мерси много. Аз иначе редовно следя официалния сайт на IBU, така че го знам този трик, ама друго си е да слушам лудите коментари на Ангел Искрев.

Ти когато си прогледала биатлон, аз едва съм се родила, така че не знам много за старите легенди, но, разбира се, познавам Дафовска.
Аз като един бъдещ скандинавист (надявам се) не изневерявям на северните страни и общо взето викам за Свендсен, Бьо, Макарайнен, Бергман и тн.
Изключително се нервех на французи, италианци и изобщо на всички различни по народност от скандинавци, руснаци, германци и тн, ама вече ги харесвам и тях. Още се изприщвам обаче като мерна някой азиатец, испанец или като вчера австралиец (wtf???). Хич не ги понасям тея от екзотичните страни да ми се бутат.
Като цяло всички са ми сипматични, харесвам ги и сега е моментът да спомена, че съм малко емоционална по отношение на това дали Свендсен е арогантен, както и Фуркад (макар да не съм му фен), така че може и да поспорим по някое време.
Много се радвам на българските момчета, имат шансове, имат талант, както и момичетата. Много се дразня обаче като вземат някои селяндури да пишат гневни коментари, просто се вбесявам.

Не разбирам обаче защо Бьорндален ти антипатичен, моля те, сподели.

Ами, първо на първо, не може всички да са ми симпатични. Това едно на ръка. И второ, силно вярвам, че в даден момент от кариерата си използваше забранени вещества, защото развиваше едни скорости, за които останалите не можеха и да мечтаят. И беше само той, и поддържаше една и съща (върхова) спортна форма по почти цял сезон. Не си падам и по тотална доминация на един спортист, защото това убива интригата и имаше периоди, в които другите, колкото и добри да бяха, се бореха за второ и трето място. А след информацията за развода му с Натали Сантер и за това, че й е изневерил с Даря Домрачова, ми падна в очите и като човек.

За Свенсен не съм казала, че е арогантен. Но също е тръгнал по пътя към доминацията, чак се радвам, че Фуркад е наоколо, та поне да е дуел, а не солово изпълнение. Малкото Фуркадче обаче наистина е дразнещо арогантно.

Просто, с риск да прозвуча като бабите ни, вече ги няма ония състезатели, които въплъщаваха най-доброто от тоя спорт - състезатели като Рико Грос. Не знам, свръхчовеците никога не са ми били по вкуса - Свен беше един от тримата най-големи: той, Бьорндален и Поаре (и Ростовцев, като се замисля). Но както се е случвало да ги отвее, така е правил и 5 грешки в едно състезание и е оставал извън точките. Разбира се, това беше рядко, защото беше много добър стрелец, макар и не съвършен, какъвто беше Рико Грос. Беше страхотен боец, но не и машина. Ей това го уважавам най-много. Много труд, достатъчно талант и нищо свръхестествено.

Всъщност, не знам дали си се интересувала от ски-алпийски дисциплини (това беше първият спорт, който ми грабна вниманието и може да се каже, че наистина го гледам, откакто се помня (91-ва година май), но там имаше двама норвежци, единият от които и до днес го цитирам като най-големият източник на вдъхновение, който имах, докато растях - Шетил Андре Омот. Буквално 3 месеца преди олимпиадата в Албървил го вкарват в болницата заради мононуклеоза и му казват, че трябва да се прости с идеята за тая олимпиада. Отслабва с 11 килограма, което за спортист (хеле пък скиор), е ужасно много, но не само, че успява да се възстанови до Игрите, ами и печели 2 медала - злато и бронз, с което става най-младият скиор в историята, спечелил златен медал от олимпийски игри.
Следва дълга и невероятна кариера, печели медали от състезания във всяка една дисциплина (нещо, което са постигнали наистина единици от професионалните скиори), винаги се бори докрай, но никога не е бил безвъпросен победител и такъв, дето да мачка само с появата си. Обаче! През 2006 година в Торино, 14 години след Игрите в Албървил, когато вече всички коментираха, че е в края на кариерата си и че е стар и прочее, спечели и последния си златен медал, с което стана и най-възрастният скиор, печелил злато от олимпиада. Ето видео от тогавашното му спускане: http://www.youtube.com/watch?v=PkicYmoDtAo, плаках като малко дете на това негово злато, изкарах акъла на майка ми, защото просто стоях права пред телевизора, ама като за-ко-ва-на и сълзите ми си се стичаха ей така. Па не е да съм била дете, на 20 години бях, все пак.
Просто имаше невероятен дух, хъс за борба и наистина ме вдъхновяваше да опитвам да съм още една идея по-добра в онова, което правя, ако ще и да ставаше дума за класно по математика.

Та да, ей такива хора харесвам. Винаги е бил на върха, но никога не е мачкал. Тия, дето доминират по безвъпросен начин, хем всъщност пораждат въпроси, хем ми се виждат лишени от човешкото в себе си. Просто не са ми интересни като личности, а оттам - и като спортисти.

Ох, ами не знам какво да ти кажа.
Точно онзи ден си мислех, че в биатлона не ми се вярва да има подобни неща като взимане на допинг. Пък точно за Бьорндален ми се струва невъзможно, знам ли.
Не съм експерт, не съм го гледала преди, но според мен фактът, че още се състезава на близо 40 години, е доста похвално. А това за него и белоруската състезателка, то е слух само, не можем да критикуваме, нали? Мнение мога да дам само за това как се състезава и как се държи.
За Свендсен ти не каза, да, ама съм чувала от доста места, че го наричат арогантен. И за Фуркад съм чела същото, ама не мисля, че е така. Норвежецът е страшно самоуверен и на пистата, и при интервютата, то си личи, но някакси не виждам нещо лошо в това му поведение, защото в крайна сметка, какво е спортистът без самочувствието си, като не вярваш в себе си и резултатите ти не са толкова добри. А относно французина ми прави впечатление, че на конференциите и на интервютата се държи малко по-сдържано, пък в хода на състезанието ми се струва малко гневен като инжектира едно зверско темпо.
Имам смесени чувства към тях, но определено харесвам повече Свендсен (не само защото е от Норвегия естествено, има си талант и си личи). Не искам да мисля, че успехът се дължи на стимуланти, много ми става мъчно така.
Ти иначе защо си толкова убедена, че има нещо такова?

Заради пословичните му лиги, с които финишираше в най-силните си години, които се твърдеше, че са заради усилената работа на белите дробове, ама то щото само неговите бели дробове работят усилено, разбираш ли... И съм чувала, че е вземал лекарства, подобни на Салбутамол, който се дава на астматици, за да им се разгърнат алвеолите и да достига повече кислород до кръвта. А тия лекарства, както можеш да се досетиш, са в списъка със забранените вещества, именно защото са пърформъс инхансъри. Имаше някакво обяснение защо именно заради тях му се появяват тия лиги, но то това беше преди 5-6-7 години някъде и бързо се потули, а не мога да ти обясня по научному.
Разбира се, възможно е да е бил чист, но самите му бегови резултати ме карат да мисля обратното. Както не мога да повярвам, че Нойнер беше чиста като сълза или че Гьоснер кара само на пържоли и зарзават. Но, както казах, немците не ги закачат. От човек, който е присъствал на "местопрестъплението" знам, че когато са информирали немския отбор, че ще дойде изненадващ допинг-контрол на Белмекен (и не, за големите отбори този контрол никога не е изненадващ), един конкретен спортист от немския отбор е изкарал 2 дни на палатка край Белмекен, но достатъчно далеч, че да не го търсят. Изобщо, за много неща си затварят очите, не им пречи да си затворят очите и за разни злоупотреби на Краля, защото той е най-популярното лице в биатлона и привлича голям интерес към спорта (интерес не само от страна на зрителите, но и от страна на рекламодателите, което е важно).
Иначе редовно хващат по някой с допинг - Кайса Варис изгърмя преди 3-4 години и то с ЕПО (еритропоетин, който е супер стандартен и някакси вече си мислиш, че са спрели да го използват, при условие, че ги ловят толкова лесно с него, ама на'). Дмитри Ярошенко беше наказан за допинг и повече не се върна, защото беше и на възраст (иначе му се кефех, ама като я разбрах тая история и...), Екатерина Юриева изгърмя заедно с него и правата й бяха възстановени тая година... Ахатова и тя - и то точно годината, след като беше пряка конкурентка на Катето за Голямата световна купа.
Около олимпиадите 2002 и 2006 имаше скандали с австийските лекари, прочети тук: http://forum.biathlon-online.de/index.php?topic=626.0 (към средата на страницата, едно дълго мнение на Salsasas).

Допинг няма само в стрелбата, затова и казах, че безкрайно уважавам добрите стрелци. Топ-скоростите винаги пораждат съмнения у мен, точно защото знам за доволно много състезатели, изловени с допинг. И мога да си представя още колко не са били хванати - дали защото не са били проверени в точния момент, дали защото разполагат с нови субстанции или защото имат твърде силно лоби, но просто не са изгорели.

Колкото до Домрачова и Бьорндален... слух, слух, но е факт, че жена му подаде много бързо молба за развод и разводът им приключи също доста бързичко. А и, както казват, всяка крушка си има опашка - дори и да не е била Даша, а някоя друга, пак е недостойно. Имам си особено мнение за изневерите.

А нашия женски отбор няма да го коментирам, че сигурно ще се скараме. Просто ми се струва, че ако парите, които се инвестираха, за да ги пращаме на екскурзии тук и там, отиваха за подготовката само на Мишо, Краси и Владо, щяхме да имаме още по-добри резултати в кратки срокове, защото те тримата наистина тренират здраво и дават всичко от себе си (както стана ясно наскоро, дори и пари, с които сами финансират част от подготовката си). Кифличките ни имат други приоритети, както стана ясно през всичките тия години, в които пробваме разни състезателни в състезания за СК.

Нещо линкът не се отваря.
А иначе възможно е да си права, да, ама честно казано, искрено се надявам да не е така. Винаги ми е било странно как се плюнчат като финишират. (за протокола Свендсен не съм го виждала )
Аз вече ще лягам, че много се отнесох с тоя биатлон. Ще продължим друг път.

Ето сравнително пълен списък на биатлонистите, хванати с допинг:
Албина Ахатова (Русия, 2003 и 2009)
Екатерина Юриева (Русия, 2009)
Оксана Хвостенко (Украйна, 2011)
Франк Лук (Германия, сам си призна след края на кариерата си, че през 80-те години са му давали някакво забранено вещество)
Волфганг Пернер (Австрия, 2006)
Олга Пильова (Русия, 2006 - тогава спечели сребро на 15к на Олимпиадата в Торино, което й беше отнето)
Волфганг Ротман (Австрия, 2006)
Дмитри Ярошенко (Русия, 2009)

Австрийският треньор, който беше в центъра на скандала на Игрите в Торино през 2006, дори бе арестуван 2-3 години по-късно: http://grg51.typepad.com/steroid_nation ... arges.html. Тогава хванаха лекаря на отбора и някои от състезателите с оборудване за кръвен допинг (оборудване за кръвопреливане, уреди за мерене на хемоглобина и прочее: http://paper.standartnews.com/archive/2 ... 714_15.htm) и стана много голям скандал. Кофти ми беше, защото Зуман и до днес ми е много симпатичен, а обикновено решението за подобни практики не е на самите състезатели, а на треньори и лекари и когато хванат някого, останалата част от отбора също е под въпрос.

Обожавам зимни спортове. Всякакви.

Братът на Тарей Бьо си го публикува в twitter.
Такива бяха и моите реакции.

Чак ми стана жал за човека как се изпльоска на снега и на всичкото отгоре загуби. Никак не беше честно.
А аз лично смятам, че не може да няма намесени стимуланти. Кофти е да мислиш така, обаче скандалът с Ланс Армстронг в колоезденето ми уби вярата за честността в спорта. А и начина по който бягат големите имена е наистина умопомрачителен. Като гледаш крайните резултати и видиш че някой с три наказателни обиколки пак е пред друг с една примерно, е, доста си е съмнително. Чак такава разлика не може да има, а и предвид че в тези държави се влагат много пари за този спорт, си представям цял екип от учени с единствената цел да подобрят формата на състезателите, без да ги хванат. За нашите състезатели нямам подобни притеснения, именно защото и Дафовска едно време, и сега Анев, пък и другите, не показват нещо забележително при бягането, а наваксват с добри резултати в стрелбата.

Честно казано, и аз се зарадвах на такава развръзка, макар да предпочитах Шипулин да ги бие, ама знаех, че няма как да стане. Таааа... да, определено предпочитам Свендсен пред Фуркад. Тъпото е, че ако не се издънят брутално (а без Ларш Бергер в състава просто не виждам как ще стане), ще вземат и щафетата, а самият Свендсен има сериозни шансове и в масовия старт, ако Фуркад не успее да му се опре и там. И то стана егати първенството, някой друг я успее да се докопа до злато в индивидуалното, я не. На мен там са ми надеждите за руснаците, както и за място в първите 10 на Краси Анев (саааааамо да му тръгнат ските малко).
Обаче ако руснаците се надъхат яко и успеят да накажат норвежците в щафетата, ще опищя света.
И другият въпрос - Германия ще вземе ли изобщо медал на това световно? Така като гледам, Хенкел има шансове за 15К, както и женската щафета на Бундестима, но такова измъчено световно за тях май не си спомням дотук. Пък и с Гьоснер в щафетата нищо не е сигурно. Не им завиждам на Уве Мюсиганг и Марк Кирхнер - той Рико хубаво учи Гьоснер да стреля, ама колкото и да е добър, се иска и малко талант. Тя, милата, като пристигне на стрелбището, заеме стойка за стрелба, въздъхне, и всички залягат - дори и тия зад гърба й. Ама не мога да ги виня.

Флъфи, Катето я регистрираха като астматичка, точно преди да почне да показва ония култови резултати - тя си бягаше много прилично по едно време, когато водеше за световната купа. Не е била Нойнер или Гьоснер, но беше чувствително по-бърза отпреди. Всички зобят, просто някои го правят легално - cold induced asthma и готово. Така могат да приемат поне някакви препарати, без да изгърмят. Така че не се заблуждавайте, че и нашите не пият нищо и не са виждали такива лекарства дори и на картинка. Но, честно казано, вече не вярвам, че някой е останал чист (нямам предвид отбори като Австралия, Гренландия или Турция, а онези, които показват времена, съизмерими с тези на най-добрите отбори). И затова и повтарям колко се радвам на добрите стрелци, защото поне там допинг няма и става въпрос за труд, талант и умение.