Чудя се какво да си облека и усещам, че накрая ще си сложа дрехите от вчера. Нямам нищо, което да става за носене, заклевам се. Изглеждам ужасно във всичко, освен в пижамата си...

готвя

Наслаждавам се на избуялата пасивна агресия на комплексарите и инфантилите около себи си, когато разбраха, че са от*бани.

Опитвам да се подготвя за представление, в което дори няма да участвам... (такава подготовка смятам да му хвърля, та сам да се шашна!)

ами излез по пижама... и жартиери, да изглежда по-културно такова... един вид стил и класа...

Тъкмо си влизам след дъъъъъъъъъъъъъъъъъълъъъъъъъъъъъг ден и сега събирам сили да се завлека до пианото

Чета книга на сърбин, преведена на английски, защото никъде в библиотеките на СУ няма българския превод. Уф .

чакам си пералнята

Чета как fak си чака пералнята

Продължавам подготовката за представлението, опитвам се да си подобря рекорда и да не мисля за нищо... (но не би - мисля си вече и аз за тая пералня...)

ОЩЕ си чакам пералнята..

ям, чакам д завали в м.р.

започвам да се съмнявам, че ще я доставят въобще..

Много мразя това неприятно чакане. Както когато ни донесаха зайкинята - цял ден чакаш, чудиш се, какво ли ще бъде, как ще се държи, дали няма да се обърка нещо... накрая мислиш, че няма да е днес деня... и най-накрая я носят и тя те гледа с големите си черни очи, сякаш казва "Сега ти си моя стопанин, нямам майка, нямам баща, нахрани ме ТИ!"... и не можеш да и откажеш нищо - даваш и храна, вода, грижи... споменаваш я в завещанието си, защото си приятно-ексцентричен и имаш стабилна ценностна система...

Ех, спомени...

Каква е пералнята викаш? Перла 06?

Ям.