След Гангам Стайл и Харлем Шейк, изглежда е почнала нова масова мода из нашата страна, взаимствана от чужбина.

С тази разлика, че води до фатален изход.

За какво става въпрос? 6 души в рамките на месец са си драснали клечката сами. 3 от тях са починали вече. Ето това е статистиката.

Аз трудно мога да си обясня, как човек подобрява живота си, като го прекратява, уви, логиката ми убягва. Защото реално самоубийството по показен начин не носи полза на никого. Нито на близките, роднините, нито на обществото, нито на мен, вас или съседите. Само медиите имат полза, че пълнят екранно време.

Защо се получава така? Имаше едно самозапалване във Варна, което беше обявено за героизъм (говорим за същите хора, които са избирали Кирил Йорданов за кмет общо 4 мандата - от 1999г до 2013). Хората масово припознаха такъв акт за правилен и за форма на гражданска позиция (която по правило не можеш да отстоиш ако си мъртъв или в безсъзнание). Медиите отчасти носят вина, че дават поле за изява и разпространяват подобни неща сред населението (преди нямаше самоубийства в Новините, освен ако не е терористичен акт).

Самата форма на "протест" не е правилна. Самоубийството говори за лабилна психика, депресивно състояние, вероятно хронични ментални проблеми. С други думи не е типично за ментално-здрави хора да мислят за самоубийство. Винаги съм знаел, че много хора имат психични проблеми в страната ни. Винаги е имало самоубийства от отчаяние. Но това със запалването, което (погрешно) се счита за форма на протест и му се дава ореол и медийно внимание, "отключи" предпазния механизъм в мозъка на много хора, които го виждат като решение на проблемите си. Липсата на превенция и коректна намеса на държавата срещу вълна самоубийства е почти-престъпна. Защото говорим за болни хора, които са имали проблеми и един ден по ТВ-то виждат, че самоубийството чрез самозапалване е опция и всички я подкрепят (wtf, guys?) - че чак имаше траур. Вместо ръководните органи и общетвото да размаха пръст с думите "самоубийството е грешно и не е решение", те си подсвиркваха и забравиха този важен факт. Като резултат имаме още 5 запалени. Колко други ще дойдат след тях?

Знаем ли като общество, какво е самоубийството?

Какви са целите на подобен акт? Ще ви дам пример със самоубийствените атентати в Близкия изток, Кулите-близнаци, Летището Сарафово, Летището Домодедово в Москва и т.н. Нека сравним еднаквите белези:
- цел: промяна на политическата обстановка, система, модел на управление
- акт: самоубийство, често придружено с убийство на невинни
- извършител: често липсва възможност за трезва прецека, наличие на отчаяние, сляпа вяра и/или промит мозък
- медии: широк медиен отзвук
- показност: целен ефект е да се привлече внимание, без да се дава предложение за решение
- наличие на алтернативи: широк спектър от алтернативни форми на постигане на тези цели (напр. участие в избори)
- риск за застрашаване на моралните ценности на общството: висок.

Какво излиза - описвайки терористичен акт... всъщност описваме самозапалване в България. Кога станахме терористи в собствената си държава?

Ако отхвърлим тази обосновка, идва една по-"малко" плашеща - просто вълна ритуални самоубийства на сектанти. Да, другата група хора, които се самоубиват в името на своята цел са членовете на сектите. Те също се възползват от хора с ментална обремененост.

За това, колко е погрешно самоубийството дори не искам да започвам. Не съм убеден, че повечето от вас са християни, затова мога да засегна религиозните възгледи на някого, ако ви представя моите християнски такива. Затова ще оставя всеки да си реши сам, доколкото има морал и принципи. Аз лично отричам самоубийството, насилието и още повече тяхната употреба за постигане на всякакви цели, още повече най-долните възможни цели от всички - политическите такива.

Без значение какво е довело тези хора до самоубийство, фактът, че направихме от тях герои, е това, което наистина ме кара да се замисля накъде сме тръгнали.

Всички тези "саможертви", на които станахме свидетели вече, са прекалено безсмислени. Чудя се на българи как и защо превръщат едно самоубийство, без уточнена причина, в героизъм? Подобна игра с живота е безкрайно грозна. Не разбирам нито хората, които извършват подобни деяния, нито тези които ги подкрепят. Мъртви никой никому не е полезен.
И, всъщност, аз лично силно се съмнявам, че тези публични самозапалвания са точно и само израз на жестоката непримиримост на хората срещу несправедливостта в държавата. По-скоро е един вид използване на ситуацията, за да се извърши нещо, което признак на силно разклатена психика и никаква сила на духа и което си е индивидуално за всеки. А ние направихме от тях национални герои, сложихме ги редом до Ботев, Раковски, Левски и тн, обсипахме улиците с цветя в знак на подкрепа и съпричастие. Пък на онези горе, по-богатите и можещи, от които се надяваме да получим повече от празни обещания и най-после малко справедливост, си клатят краката и не дават пукната пара затова, че в държавата хората дават животите си напразно.

Модата на лудите дойде.

Предвид събитията, не мисля, че заглавието на темата е адекватно. Още по-малко сравнението с gangnam style и harlem shake...
Не разбирам за какъв тероризъм говориш, преувеличаваш. Ти сам го казваш: . Нито един от самозапалилите не е проявил насилие срещу когото и да е. Няма и пряк терор върху нацията.

Това, че е имало траур, не означава, че самозапалването е опция, която всички подкрепят.

Иначе съм съгласна, че самоубийството не е решение, както и че е смешно и тъжно, че сравняваме тези хора с Левски.

Ми то не в малка степен и медиите и общестово са виновни за популяризирането на тая извратена "мода"...
Има много хора докарани до ръба на отчаянието (и психическата стабилност) и тая нова-стара идея им се вижда доста ефектен изход и с видимо крайно преувеличен отзвук в обществото.
По същия начин, по който viral видеата в интернет стават популярни, така и тия фатални опити за изразяване на някаква позиция почват да се разпространяват сред хората. Даже и тука не сме първите, мисля, че и в другите държави, където е имало такива случаи те пак водят след себе си цяла вълна от "подражатели"... просто явно човешкото общество така е устроено. Не мисля, в нашите случаи конкретно става въпрос за някакви ценности, морал, политически или религиозни вярвания (или липсата на такива) просто това е нещо като простест срещу самия живот и отричането му по тоя стряскащ начин.
Само се моля и на тая "мода" по-скоро да ѝ мине времето...

Използването на насилие за постигане на цели си е чист терор. Един вид е форма на изнудване: "направете каквото искам, иначе ще се запаля"... Един вид - гласът на запаления трябва да бъде чут за сметка на пасивния обикновен гражданин. Това е недемократично, да издигаме правата на един гражданин на друг, само защото заплашва с насилие (вкл. и срещу себе си), докато друг не го прави.

А самоубийството никога не е просто самостоятелен акт. Всички запалили се са имали семейства, издържали са ги, вкл. и деца. Не мога да си представя какво им е на близките и роднините на такива хора. Особено ако финансовото им оцеляване зависи от някого, който решава, че тази отговорност не му е посилна и решава да сложи края. За тях проблемите не свършват, а тепърва започват и това зависи пряко от решението за подобен акт. Това си е психически терор над невинни хора.

По-лошото е обаче, ако и самите семейства на самоубийците ги оправдават, издигат на пиедестал за постъпката им и се примиряват с това, че са ги загубили за едното нищо....

Разбира се, че така ще кажеш. По твоята логика всеки мъж, който малтретира семейството си (примерно), е терорист. Само че има разлика между психически терор над близките и терористичен акт (като тези на Ал Кайда да речем).
=> самозапалилите се не са никакви терористи. Толкова.

Според мен те упражняват по този начин психологически терор върху близките си, върху всички хора, които са били свидетели, върху всички хора, които са гледали новините или са разбрали по друг начин за случилото се. Как би се чувствал човек, ако знае че във всеки един момент някой около него може да пламне като факла, защото му е прищракало и е решил да се самоубие показно, на площад, пред очите на цялата нация?

Човек който малтретира близките си, семейството си, жената, децата... той е по-лош от всеки терорист.

Но нима трябва да разграничим психически терор и физически такъв? Човек като се самоубие нанася психически щети на близките си, поставя ги в трудно положение, един вид тормоз психически, без да са го заслужи, вероятно и без извършителя да си дава сметка, че има хора, които искат той да е между живите. Всички самоубийства сами по себе си са психически тормоз над близките на загиналия.

Но това ограничение само до терор над близките важи, ако самоубийството не стане достояние на милиони граждани И не е мотивирано от политически, социални или икономически цели. В противен случай е акт насочен за и спрямо целия народ. Извършителите не си дават сметка за такива последствия, явно. Затова и сравнението с терористичните актове важи. Целите им са еднакви, методите им са еднакви, извършителите отговарят на определен психо-социален портрет.

Затова мога и да цитирам уикипедия:


Също и чл 108 от Наказателния кодекс:

Доста омешахме нещата... просто сравнението на самозапалване и терористичен акт ми е твърде крайно.
(Уикипедия и аз съм я ползвала като източник много пъти, но всички знаем колко е надеждна.)
Да, упражняват психологически терор, но пак сравнението не е добро. Както и да е, не знам дали не ме разбирате, или просто не искате да се съгласите защото не разбирате

Уфффф, само на мен ли тази тема ми се вижда малко лишена от съчувствие? Не говорим за одобрение, подчертавам, но съчувствие.

Но ето няколко коментара по същество - паралелът с тероризма е насилен. Ще обърна внимание, че идеята на тероризма е, както се упоменава в НК, създаване на страх в общестовото. Страх, че ти или близките ти ще станат жертва на екслпозия, отравяне и т.н. Да го сравним с неприятните емоции от нечие самозапалване - е, това е доста повърхностно, просто някой иска да си докаже тезата и затова насилва думите. Това насилие върху семантиката тероризъм ли е?

Самозапалването като акт на протест има малко по-дълга история, която също следва да не бъде пренебрегвана - по сходни причини преди 3-4 години имаше самозапалване в Тунис. Тези актове обаче са имали малко по-друг смисъл в рамките на Виетнамската война например. Медиите наистина подмениха фокуса на тези събития, но да откажем да съчувстваме на тези хора с мотива, че това е просто израз на психическата им лабилност, е, това е меко казано безсърдечно. Аз не одобрявам това решение, а и медийното му отразяване някак си отиде в погрешна посока - героизиране вместо съпричастие. Защото наистина някои хора най-малкото се опитват да го превърнат в лост за въздействие. Но един ден на траур за мен не е достатъчен да подчертае сериозността на положението, когато един човек не вижда никакъв изход за проблемите си със социален характер, освен доста болезнения опит за самоубийство чрез самозапалване.

А тези от вас, които виждате тероризъм тук, играйте сложните танци и словесни гимнастики, за да оправдаете липсата си на съпричастие. С какво в крайна сметка тези хора са заслужили вашето съчувствие?

Какво съчувствие можеш да изпиташ към човек, който напълно сам е решил да сложи край на живота си?!?! Ако някой друг го е запалил-ок, но при тия случаи самоубийците сами слагаха край на живота си.

За разлика от другите случаи?