Обичам

Бийтълс.
Стари френски филми (и млад Белмондо).
Дълги разходки.
Стара София (и да я издирвам скрита под рушащи се фасади и грозни нови сгради).
Музиката и книгите, които изграждат координатната система на моя вкус.
Влакове.
Мирисът на кафе сутрин (нищо, че самата аз не пия).
Бавни следобеди (и мързеливата светлина на слънцето тогава).
Морето (и малкият град на моето детство).
Пътят (във всеки смисъл).
Рози. И лалета.
Думи (написани, изречени, измислени). Да си играя с тях, да чета игрите на други.
Мозайката на хубави разговори.
И мълчания (когато са точни).
Сродните души.
Иронията и поезията на ежедневието.
Мъжки ръце с големи пръсти.
Гъсти бради.
Червени рокли и черни високи обувки.
Дъждът през май.
Птиците, които пеят до терасата на стаята ми от ранна пролет до късна есен.
Звуците на улицата през лятото.
Изтощението след хубава тренировка.
Мънички открития (скрита алея в любимия парк, непозната малка улица, стена на къща, изписана с цитати от песни).
Посрещания.
Една цигара в точния момент, за да избистря света си с дим.

най-обичам топли слънчеви лъчи,
чувствам се щастлива и даже мисля ми личи

Това все едно аз съм го писала!

Обичам сини очи и малки сладки котенца и кученца... и всякакви малки сладки животинки.
И сестра си - нея най-много.

Нали уж е без храна... а Търговеца спомена нещо...

... което ще добавя нагледно и аз:
Пиле с мед И СУСАМ
(печено пилешко филе, намазано с мед, поръсено със сусам, ако се чудите за рецептата)

Обичам ...
Обичам да ям
Обичам да правя списъци
Обичам ясното небе денем и нощем - осеяното със звезди
Обичам да се разхождам
Обичам да пътувам
Обичам ...

обичам лалета и джаз и червено вино

Обичам семейството си, приятеля си и малкото ми слънчице, на което за съжаление вече не мога да показвам безкрайната си обич. Но пък винаги ще помня красивите му кафяви добродушни очи, малките лапички, мекичката козинка, непокорният му нрав, белите, които правеше и щастието, с което се изпълвах, когато го погледнех.
Обичам и приятелите си, щастието, слънцето и морето също.

Обичам ... поезията, дъжда, морето, разговорите късно вечер, театъра, прегръдките, красотата във всичките й форми, обичам да нямам нужда от думи, да се разхождам през нощта, да правя закуска на някого сутрин, обичам да спя, да опознавам хора, да разглеждам стари снимки, да пътувам (колкото по-надалеч, толкова по-добре), да пея (когато не ме слушат), обичам парковете, планините, зимата, розите, хубавите книги, обичам да правя нещо ново, обичам танците, музиката, дневниците, обичам как огънят гори в камината, обичам да гледам как вали, обичам случайните подаръци и малките жестове, обичам ... много от нещата, които ме заобикалят, но, разбира се, най-много от всичко обичам да пиша. и да обичам ^^

Обичам да правя изненади и подаръци
Обичам симпатичната околна среда
Обичам книги
Обичам кашони с книги и надпис "НАМАЛЕНИЕ"
Обичам да обикалям по улиците и по магазини (всякакви магазини)



обичам чам чам...



Обичам да задавам въпроси
Обичам да правя презентации
Обичам сеира
Обичам да вали

Обичам мириса на прясно окосена трева

Обичам да ходя по бордюри и да минавам под капчуци

Обичам, когато вали, и свежестта на града след това

Обичам дъждовните недели.

Блазе ти, че не си алергичен - аз го асоциирам само с кихане и задушаване.

Тия 2-3 дни тъкмо си мислех колко обичам хората, които ме мотивират. Споменах ги и в предния пост, ама е просто безобразно вярно.