Да, съзнавам наличието на обширна дискусия по темата и анализ в международен аспект в раздела, но първото е отдавна заключено, а второто е...хм...ами просто информация.

Отварям думата, поради наблюдението си, че темата явно вълнува известно количество хора.

Преди да се впусна в размишления, чувствУВам необходимо да оповестя отношението си към еднополовите отношения изобщо, в интерес на доставянето на контекст към тях и премахването на всякакво съмнение за скрити цели: аз съм умерен хомофоб. Разбирането ми за това относително грубо и неизчерпателно самоопределение е следното: изпитвам известна погнуса при мисълта за хомосексуален полов акт (звучи малко тавтологично, но не искам да оставям място за погрешно тълкуване и да, това включва и тези актове между представители на женския пол) и натоварващо раздразнение при парадирането със собствените сексуални предпочитания (буквално: парадите са ми противни но съм ок с това, хора с еднакъв пол да се прегръщат, държат за ръце и целуват на публични места, което е по-либерално дори и от възгледите ми за тютюнопушенето, но се отплесвам). За мен, кой какво прави в собствената си (или тази на партньорите си) спалня (или кухня, баня, гостна и прочее) трябва да остане извън сферата на публичното. С това отметнато, трябва да подчертая: аз безрезервно подкрепям предоставянето на възможност за сключване на граждански брак между представители на един и същ пол.

След като се отърсите от шока от горните редове, чувствайте се свободни да продължите нататък.

Без да претендирам за изчерпателност и меродавност на изложеното по-долу, ще си позволя да разгледам и разясня положението от правна гледна точка.

Основен аргумент на по-шумните подръжници на идеята за еднополовите бракове е законната дискриминация и неравнопоставеността на гражданите с хомосексуални наклонности (семантиката така е ужасна - ще ги наричам събирателно "гейове" занапред) спрямо хетеросексуалните (убеден съм, че не би ми се разминало да ги наричам "нормални", затова ще продължа да изписвам така) им съграждани. Тръби се за полова дискриминация. Е, да - това е така - но с пълното й премахване биха се объркали много неща. Полова дискриминация се намира из всеки клон на националното ни (а и международното, но това е един съвсем друг въпрос) право и съдебна практика (което всъщност би трябвало да е по-плашещо, но не е особено известно) - при развод децата остават при майката, има редица разпоредби в трудовото и осигурителното законодателство закрилящи жените, наказателното ни право изключва наказуемостта на деяния извършени от жени, и всичко произтича от закрепена в Конституцията неравнопоставеност. Тази неравнопоставеност е необходима. Мъжете и жените имат различна физиология (аз да си кажа - ако не знаете), която обуславя пригодността им за различаващи се дейности. Премахването на законно установената в момента полова дискриминация е първо - много сложно, и второ - недалновидно и дори опасно.

Горните разяснения имат за цел корекция на езика при водене на тази дискусия (особено извън форума), защото думите (семантиката) имат значение.

Какви са опциите за предоставяне на правна възможност за сключване на брак между гейове?
Разбира се, право на законодателна инициатива има законодателният ни орган (по стечение на обстоятелствата - разпуснат към момента), но не виждам забележими течения за прокарването на подобни промени в ничия партийна програма, което означава, че никой не се е засилил да се грижи за това. Тук е съществено да отбележа културния и религиозен аспект на положението: в България е разпространено да се обиждаме на "педераст" (което си е срамота), а силата на религиозните организации никак не е за подценяване, щом стане дума за политика (никой премиер или президен не е отсъствал от църква по големите християнски празници). Другите, които притежават правото на законодателна инициатива, са министрите. Те се избират от парламента и са партийни. Горното се отнася и за тях.
Единственият друг способ за прокарване на промени в законодателството е националният референдум. За съжаление, последният (и единствен) беше фарс, по мое мнение, което сериозно подкопа(ва) доверието към този способ.

Към края на това откриващо темата мнение ще споделя виждането си, че бракът е неетичен и остарял институт, който неизбежно ще отмре в идните десетилетия (дано да съм жив да видя), но, докато го има, гейовете трябва да имат право да изпитат същата мизерия (последвана от агонията на съдебното производство по развод и подялба на имуществото) като хетеросексуалните си съграждани, ако това е тяхното желание.

В заключение, моля за цивилизована дискусия (лишена от обиди и ad hominem реторика), в която да изложите мненията си относно най-адекватният начин за внасянето (или аргументите си против) на промени в статуквото!

Благодаря ви!
Ангел

40 минути и още никой не е посмял да пише.

Като човек, който не разбира много от право, ще пиша искрено и преди всичко - от собствената си камбанария.
Равноправието е една от малкото каузи, който подкрепям с цялото си сърце - бягам от идеали и протести, като дявол от тамян, но за мен равноправието при сключване на брак е от изключително значение.

По принцип не вярвам в брачната институция, още по-малко в нейната святост. Вярвам в неща като възпитание, толерантност и добронамереност. Вярвам, че ако еднополовите бракове са законни, това рано или късно ще научи обществото ни, че няма "нормални" (Ангеле, ) и "сбъркани", а просто "хора". Че ако спрем да търсим различията и да ги сочим с пръст, ще се спре и с "парадирането".

Няма логика, човешка, морална или законова, на един човек да бъде забранено да сключи брак с друг човек.
Християнският морал няма място в правова, светска държава, така че този довод не важи.

Аз подкрепям еднополовите бракове.

Нека да го има написано. В крайна сметка, целта на отварянето на темата отново е да се позволи на новите потребители да изразят становището си по въпроса.
Отделно от личното становище на всеки един от нас, всички възможни разумни доводи "за" и "против" са били дъвкани и предъвквани в старата тема. И първите обориха всички от вторите.

Аз подкрепям еднополовите бракове и се надявам да доживея деня, в който в нашата конституция ще пише, че бракът се сключва между две лица, а не между мъж и жена.
Малко ме съмнява обаче. Съмнява ме, защото причините на хората, които са против еднополовите бракове, не са обективни, а произхождат от техните субективни възприятия.
Огромната част от хомофобите не могат да се откъснат от това си... пристрастие... Ангел е един от малкото, които познавам. За тях идеята за еднополова двойка е противна, както е противно всичко, свързано с това.
Другата част от хората пък имат някак си собственическо чувство върху институцията на брака - те го приемат за нещо сакрално и се чувстват лично засегнати от възможността традицията да бъде изменена и приведена в съответствие със съвременните тенденции.

Извън тези две групи, все още ми предстои да срещна човек, който не иска еднополовите бракове да бъдат разрешавани въз основа на стабилни, адекватни и обективни доводи.

За 40 минути вероятно никой не е дочел на Ангел откриващи пост

А не е ли точно това смисълът на брака?

П.С. И аз не прочетох поста на Ангел, сори

Целта на брака да е да имаш собственическо чувство върху него, на база на което да смяташ, че разполагаш с привилегията да се бъркаш в живота на другите? Малко ми бяга по тъч линията тая идея.

Не, по-скоро бракът е нещо сакрално и традиционно според мен.

Бракът е нещо сакрално и традиционно само и единствено ако го възприемаш като такъв. Това си е твое възприятие, лично е, засяга си само и единствено теб.
Има хора, които изобщо не гледат на брака по този начин. Вземи юристите за пример.
И отново се връщаме към това, което бях казала първоначално - това е субективна причина да не желаеш разрешаването на еднополовите бракове. Не обективна.

Ако може да вмъкна мнението си по темата (въпреки че все още не съм прочел поста на Ангел... мисля да си го оставя за след като довърша Танц с Дракони)

Твърдо съм ПРОТИВ хомосексуалните бракове.
Причината обаче изобщо не е хомофобска. Доброто им мисля
Всъщност съм на мнение, че трябва да се забрани и на хетеросексуалните да се женят

Ако не е сакрален, тогава защо толкова много хомосексуалистите държат да имат право да го сключват помежду си? Ако е нещо повърхностно и "модерно", тогава на кого му пука дали ще може да встъпи в брак или не? Това не е субективно възприемане на брака, това е социалното възприятие за него, налагало се с години и векове от религията, църквата, бабите ни, дядовците ни и родителите ни. В последните години бракът се "десакрализира" и започна да се възприема като отживелица. И ако наистина е така, отново питам, защо хомосексуалистите толкова държат на него?

Не разбрах това за юристите.

Направо изтръпнах като видях тази тема и си обещах да на я отварям, ама нимоах.
Ако някой ден срещна Жената, за която искам да се оженя, и ако Тя, по някое ужасно щастливо вселенско стечение на обстоятелствата, иска да се ожени за мен, ти, Ангеле, тотално няма да бъдеш поканен на сватбата ми, където и по света да е тя.

Това за юристите е във връзка с това, че старата нормативна уредба на брака преди новия семеен кодекс беше... ъм... болезнена. То все още е болезнено това, че само съд може да те разведе. Но пък хората си живеят в блажено неведение за този факт.

И като казваш, че хомосексуалистите го искат... ами не, не всички го искат. Някои го искат. Други не зачитат институцията, но това дали искаш да встъпваш в брак или не е ирелевантно - това си е твоя работа. Отдавна отмина времето, когато беше задължително да се жениш, както е далеч в бъдещето времето, когато бракът вече няма да съществува като правна възможност. Именно затова не можем да квалифицираме брака като само едно - или като сакрална традиция, или като отживелица, защото с различните мнения на различните хора, той е ефективно и двете.

Но за тези хомосексуалисти, които искат да могат да сключат брак - ами, няма разумна, обективна причина, поради която това да им бъде отказано.

С оглед на това какви са идеите на брака, заложени в брачните клетви, най-вече, съм "За". Каква е пречката да бъдеш с някого до [края на дните си - в добро и зло, в богатство и бедност, в болест и здраве, да го обичаш и почиташ, докато смъртта ви раздели], дори и този някой да е от твоя пол?

Обаче пък вижте, след узаконяването на такива любови ще започнат натисканията еднополовите брачни двойки да си отглеждат детенце. Това вече никак, ама никак не одобрявам.

Не съм казала, че съм за хомобраковете, не съм казала и че съм против, но...

С брака идва желанието и за деца. Окей ли е според теб едно дете да порасне в такова семейство? Представи си само как ще го гледат другите деца в училище (а децата в училище са наистина жестоки) и това е най-малкото.

Тук говорим само за браковете. Нека да не навлизаме в темата за децата. Там нещата са твърде спорни и моето мнение по никакъв начин не може да е меродавно по въпроса. Освен това, хомосексуален брак не е възможен само между двама мъже, а и между две жени. Тези две жени могат да имат деца без осиновяване и никой копче не може да им каже. Тук обаче ще навлезем и в темата за сурогатното майчинство, а пък по отношение на него сме хептен далеч от законово решение.

Лично за мен, отглеждането на дете от хомосексуални родители по никакъв начин няма да повлияе негативно на това дете. Хомосексуализмът не е нещо страшно, не е нещо опасно, че да пазим децата от него; ако им бъде обяснено навреме, те го приемат за нещо напълно нормално и това по никакъв начин не ги афектира.
Отделен въпрос е влиянието на средата - нашето консервативно и в много отношения задръстено общество е напълно способно да види сметката на детството на едно такова дете.