Опитвам се, но не мога да се сетя за разумна причина защо човек не би одобрил еднополов брак и браковете като цяло.

ок признавам си, че правините дискусии винаги са ме напрягали умствено и ме заболява главата, ама въпреки това прочетох поста на Ангел (смислен е, така че give it a try)

ъм... по темата аз нямам нищо против браковете без значение от пола... ама така като гледам, май е serious pain in the ass... да тръгнеш да се развеждаш в България и еднополовите бракове излиза, че хич не могат да се вместят в текущите ни закони и кодекси :/

От морална гледна точка хич не искам да си представям кой какво прави в спалнята си независимо дали са хеторосексулана или хомосексулана двойка. Всичко си е до нагласа и самосъзнание според мен... някакви такива стереотипи ни са се закостенили в мозъка дето трудно могат да се изкоренят... и нигериец да отиде в швеция и той ше се чувства некомфортно (отначало поне) все едно хетеросексуален да отиде в гей бар перимерно... Пък и кой има право да съди чувставата на другите? Това са си лични взаимоотношения, които не знам защо трябва да стават някакъв обществен проблем и тема за дебати :/

От юридическа гледна точка: не съм специалист, но много забатечени ми изглеждат нещата... май трябват по-генерални реформи. В щатите колко зор ще е ако някой щат реши да ги разреши еднополовите бракове? Добавят два-три члена (в тоя контекст особено звучи супер) към закона и готово!

Ако стъпим на плоскостта субективни-обективни причини, то ще видим, че по един друг спорен въпрос решение се е взело с примат на субективната причина - визирам смъртното наказание.

Субективно повечето хора, позовавайки се на своето светоусещане, смятат смъртното наказание за нехуманно, жестоко, ужасяващо, архаично и пр.

Обективно "по-полезно" за държавата е да има смъртно наказание за особено жестоки престъпления, защото така се спестява издръжката на един затворник за целия му оставащ живот (ако приемем, че е наказан с доживотно лишаване от свобода). Обективно, чрез екзекуцията на престъпника, шансът да извърши повторно престъпление, ако бъде освободен от затвора в един бъдещ момент, изчезва. Обективно жертвата ще бъде възмездена.

И въпреки това - законодателят все по-масово в сравнителен план изоставя този институт именно поради споменатата субективна причина, която се крепи на морала в широк смисъл.

Та, по въпроса - не мисля, че субективните причини трябва да се изключат от нормирането на обществените отношения, защото правото няма само нормативно битие. То има както социално, така и психическо битие. То отразява реалността, нагласите и нуждите на обществото, неговите традиционни настроения (не спонтанни).

Неизбежно е в даден момент правото на брак на лица от един пол да бъде признато. Като погледнем еволюцията на толерантността към хомосексуалните за последните стотина години, ще видим, че е невъзможно да не се случи в близкото бъдеще.

Аз изказвам резерви за еднополовите бракове именно по субективни причини, а и по една обективна, която обаче лесно може да се определи като субективна - смятам, че последиците няма да са благоприятни в дългосрочен план за обществото ни (специално българското). Всеки има субективното право да обича, когото реши, но пък и не е нужно всяко едно нещо да бъде юридически регламентирано. От сегашното "висящо" положение всъщност кой губи? (освен жадните за внимание активисти)

Нужно е

Чакам да се включи в конституцията задължение за всеки гражданин да се къпе поне веднъж в денонощието тогава (по тая логика, че всичко е нужно да се регламентира).

Забатачени са, защото промяната трябва да се направи не в закон, а в конституцията. А конституцията не се изменя току-така. На базово ниво иначе е съвсем прост процес.


Ние се развиваме и изменяме като общество на базата на субективните си възприятия. Идеята обаче е това развитие да има някаква посока, а от френската революция насам тази посока е зачитане на човешкия живот и благоденствие (и равенство!) като най-висша ценност.
Конкретно за смъртното наказание, обаче, си има много стабилен обективен аспект (друг е въпросът, че субективните, поради по-голямото си влияние върху емоционалното състояние на индивида, са най-често изтъкваните - във всяка ситуация и при всеки дебат). Да, обективно, чрез екзекуцията спестяваме на държавата куп средства, потенциално изразходвани за лице, което е официално обявено за негодно да е част от обществото. Но тук имплицитно се загатва, че не е ок ти да се отървеш от едно човешко същество, защото ти пречи по някакъв начин, но държавата разполага с това правомощие. Настрана от справедливия съдебен процес и т.н. и т.н. логически не се връзва убийството да е наказуемо престъпление, но при определени обстоятелства да е възможност за държавата.

Добре че не включих и разсъждения по естеството на брака в първото мнение, щом една страница текст (изглежда) е прекомерна...

Ами хайде да го нищим!

Бракът е свещен съюз между мъж и жена, който същевременно е и тайнство. Според библията. Самата идея за секуларизацията (разделението между държава и църква) е втъкана в съществуването на съвременната светска държава. Религията у нас е обект на правото дотолкова, доколкото свободният й избор (или изборът на атеизъм) да е защитен на ниво основен закон. Това не е случайно. Правото е основен регулатор на обществените отношения - отвъд обсегът и целите му е каквото и да е вмешателство във вътрешния свят (бях написал "мир", ама съм с впечатлението, че повечето четящи са твърде модерни за архаизми), освен в наказателното право (но и там е прецизно формулирано като целящо подобряване на обществените отношения). С това наум, не е ли разумно да се заключи, че религиозните виждания не бива да оказват влияние върху обществения правопорядък?

MidwinterSun, може би ползва неясна семантика и не успява да изложи достатъчно възприемливо мислите си: това, което вярвам тя се опитва да предаде, е че отделният индивид трябва да има влияние върху обществения правопорядък само като част от обществото. Цялата демократична система се крепи на това.

Бракът до скоро се възприемаше като основна клетка на обществото. След известни (може би не точно на болшинството дискутиращи) дебати, законодателят разпозна и уточни като такава семейството. В тази насока, нашите народни представители регламентираха и фактическото съжителство (по известно като "на съпружески начала") като възможна обвивка на семейството. Един вид, намалиха културната стойност на брака признавайки различно от него състояние за негов еквивалент. Може да бъркам, но доколкото помня няма пречки еднополови да се намират в състояние на фактическо съжителство. Отстъпвам малко встрани от темата, но е необходимо. Това намаляване на културната му стойност (макар и относително "тихо") прокарва пътя на обществото да осъзнае и неговата несъщественост изобщо, макар не и внезапно. Малко по-надолу по този път е узаконяването на еднополовите бракове. Ако нещо е несъществено, защо да е недопустимо?

Защо гейовете държат да могат да сключват брак? Свобода. Никой не се е юрнал да създава командитни дружества, но пък е възможно. Селскостопански кооперации? Може би има десетина. Самата свобода е ценна и стойностна - не толкова количеството на положително засегнатите от нея. А никой не би могъл да бъде отрицателно засегнат (в правен аспект) от свободата на гейовете да се бракосъчетават (освен самите гейове при развод, но то е производно).

Ер, откъде дойде това?! На една и съща страна сме! Искам да можеш да сключиш брак, независимо от пола на партньора си! Бих бил много Щастлив да откриеш и избереш някого, с когото да пожелаеш да имаш семейство (независимо, дали би ме поканила на церемонията, или не)! Още по-доволен бих бил да имаш тази възможност и в България.

Колкото до страховете на dismisstorka, да - това е неизбежно. Но защо да е нещо лошо? Еднополовите не могат да се размножават. Редно ли е да се откаже на едно дете да излезе от мизерията на сиропиталищата, само защото семейството (което е минало през една доста тежка процедура по осиновяване, имаща за цел да гарантира на детето родители способни и с възможност да му осигурят по-добър живот) се състои от двама души с еднакъв пол? Истината е че с даването на възможност еднополови двойки да осиновяват ще се спасят човешки животи. Естествено, не всички сираци биха били осиновени, но дори един е достатъчен като аргумент.

Grigorov, за смъртното наказание си има друга тема, в която доста подробно е разгледан проблемът.

Да видим как продължават нещата нататък...

Ще дочета остатъка от темата след малко, но Либра, моля те, за твое и наше добро - спри да мислиш живота с понятия от литературната теория. Наяве нещата са по-иначе. И думичката "хомобракове".....

Губят всички, които и да искат, не могат да се оженят за партньорите си.
Губят всички, които, когато повдигнат темата за този вид дискриминаия са наричани "жадни за внимание активисти".
Губят всички, които се примиряват с положението и живеят като семейство, но не могат да се ползват от предвидените в закона бонуси за такова.
Губят децата на тези хора, в чиито актове за раждане фигурира името само на единия родител.
Губи държавата, защото поставя в неравностойно положение една немалка част от населението си. И за разлика от други прослойки в неравностойно положение, по-голямата част от точно тази са здрави, прави и работещи хора, често с доходи над средните за страната.

Та така, ако един часовник изостава с един час, кой губи от това?

спирам да мисля нещата както ги мисля

Не това казах, но след време ще ме разбереш.

Е, щом ставало дума за бонусите...

И да, ако се приеме становището на Ангел, че бракът е културно обезценен, то реално няма и какво да се дискутира по целесъобразност (остават само субективните критерии).

Но пък си е тъжно (обезценяването, не еднополовите бракове като такива).

Защо винаги се хващат за това?
Да социалните и данъчни бонуси и невъзможността за достъп до тях са част от проблема, но не и единствен или първостепнен мотив за действие.

Дами, моля ви, без напрежение! Никой не печели от пасивна агресия или от високомерие. От една страна, езикът е много важен, но от друга - всички сме живи и непрекъснато се учим.

Grigorov, бонусите ще са до време - докато институтът не отмре. А да се натъжаваш от това е като да се натъжаваш от изместването на телевизорите с кинескопи от такива без. Движението (развитието, прогресът) е живот - стагнацията е смърт.

I like the smell of condescension in the evening
Т'ва се заформя интересно - моля продължете