Добре че не включих и разсъждения по естеството на брака в първото мнение, щом една страница текст (изглежда) е прекомерна...
Ами хайде да го нищим!
Бракът е свещен съюз между мъж и жена, който същевременно е и тайнство. Според библията. Самата идея за секуларизацията (разделението между държава и църква) е втъкана в съществуването на съвременната светска държава. Религията у нас е обект на правото дотолкова, доколкото свободният й избор (или изборът на атеизъм) да е защитен на ниво основен закон. Това не е случайно. Правото е основен регулатор на обществените отношения - отвъд обсегът и целите му е каквото и да е вмешателство във вътрешния свят (бях написал "мир", ама съм с впечатлението, че повечето четящи са твърде модерни за архаизми), освен в наказателното право (но и там е прецизно формулирано като целящо подобряване на обществените отношения). С това наум, не е ли разумно да се заключи, че религиозните виждания не бива да оказват влияние върху обществения правопорядък?
MidwinterSun, може би ползва неясна семантика и не успява да изложи достатъчно възприемливо мислите си: това, което вярвам тя се опитва да предаде, е че отделният индивид трябва да има влияние върху обществения правопорядък само като част от обществото. Цялата демократична система се крепи на това.
Бракът до скоро се възприемаше като основна клетка на обществото. След известни (може би не точно на болшинството дискутиращи) дебати, законодателят разпозна и уточни като такава семейството. В тази насока, нашите народни представители регламентираха и фактическото съжителство (по известно като "на съпружески начала") като възможна обвивка на семейството. Един вид, намалиха културната стойност на брака признавайки различно от него състояние за негов еквивалент. Може да бъркам, но доколкото помня няма пречки еднополови да се намират в състояние на фактическо съжителство. Отстъпвам малко встрани от темата, но е необходимо. Това намаляване на културната му стойност (макар и относително "тихо") прокарва пътя на обществото да осъзнае и неговата несъщественост изобщо, макар не и внезапно. Малко по-надолу по този път е узаконяването на еднополовите бракове. Ако нещо е несъществено, защо да е недопустимо?
Защо гейовете държат да могат да сключват брак? Свобода. Никой не се е юрнал да създава командитни дружества, но пък е възможно. Селскостопански кооперации? Може би има десетина. Самата свобода е ценна и стойностна - не толкова количеството на положително засегнатите от нея. А никой не би могъл да бъде отрицателно засегнат (в правен аспект) от свободата на гейовете да се бракосъчетават (освен самите гейове при развод, но то е производно).
Ер, откъде дойде това?! На една и съща страна сме! Искам да можеш да сключиш брак, независимо от пола на партньора си! Бих бил много Щастлив да откриеш и избереш някого, с когото да пожелаеш да имаш семейство (независимо, дали би ме поканила на церемонията, или не)! Още по-доволен бих бил да имаш тази възможност и в България.
Колкото до страховете на dismisstorka, да - това е неизбежно. Но защо да е нещо лошо? Еднополовите не могат да се размножават. Редно ли е да се откаже на едно дете да излезе от мизерията на сиропиталищата, само защото семейството (което е минало през една доста тежка процедура по осиновяване, имаща за цел да гарантира на детето родители способни и с възможност да му осигурят по-добър живот) се състои от двама души с еднакъв пол? Истината е че с даването на възможност еднополови двойки да осиновяват ще се спасят човешки животи. Естествено, не всички сираци биха били осиновени, но дори един е достатъчен като аргумент.
Grigorov, за смъртното наказание си има
друга тема, в която доста подробно е разгледан проблемът.
Да видим как продължават нещата нататък...