Търсите драма там, където няма такава.

Домързя ви да четете предната тема - 46 страници, та отворихме нова?

Моето мнение не се е променило, то се базира на най-странния критерий за семейство - БРАК. Е докато понятието семейство е философско понятие, бракът не е такова. Семейство може да си ти и 10те ти котки. Брак между тебе и тях обаче е невъзможен (сори, Мария).

Браковете между двама души от 1 пол трябва да са позволени.

Помислете само, кои са най-лошите страни на един брак:

1/ Развод? При хомо-двойките разводите са по-малко като % отколкото от хетеро-двойките.

2/ Приемане? Едно дете може да е бъзикано, че го гледат двама бащи, но доста по-опасно е за него, да го гледа 1 родител (разведен). Когато растях не знаех, какво е развод, защото нямах съученици от такива семейства. Постепенно табуто за разводите падна (да, от комунизма е останало такова) и вече в гимназията имах съученици от такива семейства. И в последните години в СУ, доста колеги са от такива семейства, моя приятелски кръг включва повече хора от такива семейства - на разведени. Т.е ако тези бракове са законни, техния брой ще се увеличи с падането на табуто срещу тях. Когато станат нещо нормално, подигравките ще изчезнат.

3/ Права? Представете си, че живеете на семейни начала с гаджето. Делите си сметките, купувате заедно разни неща. Случва се нещастие и единия загива. Всичко което притежава се наследява от близки/роднини, за вас има малка част (ако има завещание изобщо). Затова много хора прибягват към стъпката БРАК, защото той създава родство и така ставате автоматично наследници един на друг. Никой не пише завещание на 26-27год, нали? Ако откажем на една група хора правото на брак, ние им отнемаме правото да получат основната изгода от този брак - всичките му права, които ти носи - наследяване и т.н. Повечето хора сключват брак с цел икономическа изгода (знам, шокирани сте) - следователно това право трябва да се дава на всички.

4/ Любимото ми - религията? Винаги изниква въпросът за това как нашата християнска религия третира такива бракове, какво ще каже отчето, какво пише в Библията.... о като стана дума, не сте чели Библията, но сте сигурни, че тя е против гей-браковете? Какво пише в Библията за отношенията мъж-жена в този ред на мисли? В стария завет където се обясняват правилата в които трябва да живеят вярващите - бракът е нещо като "мъжът купува жената от баща и и тя е вече негова собственост". В новия завет, св. Петър допълва, че жените трябва да са подчинени на мъжете си. Това ли е християнското разбиране за брак? Да вземем да го въведем отново?

Като един "страж" на езика, виждам необходимост от отстраняване на оценъчния нюанс на думата "нормален": етимологично, значението е "конформиращ с нормата [за поведение, за състояние]". В контекста на темата, нормата към момента е хетеросексуални бракове и двойки. Имайте го предвид при по-нататъшното четене и дискутиране.

Мила, драми изобщо не търся.

Kristo спомена особено силен аргумент. Наследяването. В контекста на нашето съвремие, ние, като преходно поколение, се сблъскваме с неразбирането и (за съжаление, понякога) отхвърлянето на ценностните ни системи от нашите родители (а и връстници - преходно). С това искам да кажа, че е особено вероятно фактът на хомосексуализъм да не се приеме добре (или изобщо) от тях. Това като нищо би могло да доведе до нечие изолиране от семейството. В такива случаи, въпреки отхвърлянето на този член на семейството от самото семейство, последното би получило имуществото му при една несвоевременна смърт. Дали е справедливо именно това семейство да придобие вместо избрания за партньор в живота?

Според мен няма спор за едно нещо - въпрос на не много далечно бъдеще е еднополовите бракове да бъдат разрешени и в България. Както споменах в първото си мнение, самата логика на отношението към хомосексуалните го предопределя. Дали е редно/нередно си е в сферата на субективните преценки на индивида и може да се водят безконечни дискусии.

Време ще отнеме нагласата този въпрос да попадне в сферата на "общото благо", което, както знаем, няма нищо общо с частните воли на отделните членове на обществото и така трябва да бъде. Ако ясно се стигне до извода, че този въпрос е съществен за нивото на справедливост и свобода в държавата, то и по-консервативно настроените хора ще го приемат като нужна мярка. Това е всъщност важното, а не персоналното мнение на всеки от нас, което може да лавира от едната крайност до другата.

P.S. Ангел, на мен, ако "отмрат" хартиените книги, също ще ми е тъжно, но това не значи, че ратувам за стагнация, така че не смесвай двете неща.

Против съм.
и против парадите съм.

Не съм против гейовете.


Съветвам ги да си създадат друг институт и да си именуват както си искат домашното партньорство, само не с "брак".
Демек да си легализират съжителството под друго наименование.. и да заживеят щастливо до края на живота си ..

Губят онези, които остават без права. Онези, които искат да си споделят радостите, болките и живота с любимия човек и ако с този любим човек се случи злополука, да могат да го посетят в болницата.

Ако се хванем за посещение в болницата, то и най-добрият ми приятел, който може да ми е далеч по-близък от брачната партньорка, няма да има право да ме посети, ако ми се случи нещо. Едва ли баш това е сърцевината на проблема.

Абе, от 4 мои мнения по въпроса само това изречение от тях ли е ясно разбираемо, че всеки се хваща за него, не мога да разбера

Ми не, Роска, просто това е абсолютно безсмислено и провокира отговори.
p.s. Май си спечелил карта "Приятел на Театър 199" от томболата с фишовете.

Като гледам май никой не е променил позицията си от последната дискусия.

Е, моята се попромени. Да кажем, че вече подкрепям еднополовите бракове. Ако приемем, че бракът е просто една еволюция на връзката, вероятно е редно всички да могат да го сключат.


Все пак запазвам и малко особено мнение, което обаче нямам време да напиша в момента. Може би по-късно.

Демек да измислят друг думичка за същото нещо? Да имат същите права като женени/омъжени/бракувани, същите задължения и т.н., просто да не цапат думичката с тях си? Нещо като "бял продукт от растителни мазнини" вместо "мляко".

Какъв е смисъла да се изнамира нова дума, ако при същите права, хората няма да я употребяват, а ще ползват "брак" в същия смисъл, защото няма да има разлика. Види ми се излишен труд на вятъра, пилеене на енергия и време. Неофициално двойките ще казват "бракувахме се", дори по закон точния термин да е например "карбувахме се" (от КАРБ, обратното на БРАК). Трябва да се съобразим с това, че никой никъде не ползва всички възможни официални или научни имена на нещата от живота.

Нали от чешмата ви не тече водороден оксид? Ти използваш официалните имена на нещата около теб?

Все пак уважавайте мнението на хората, за които бракът е нещо повече от прищявка и отживелица. Нали борбата е за равни права. Ако едното се казва брак, а другото не, но последиците са същите, не мисля, че ще има някаква дискриминация.

Интересна тема, макар и според мен сравнително поизчерпана в коментарите до момента (да не говорим за старата такава).

Поддържам мнението, че браковете между хомосексуални трябва да се разрешат
(тук се припокривам с Ангел и Кристо, в голяма част от тезите, които защитават – като необходимостта от свобода и проблемът с наследяването). Не съм съгласна, че бракът е отживелица обаче. От това, което наблюдавам край себе си, всъщност дори се забелязва своеобразно „възраждане” на институцията. Но това е тема, която не е важна в случая – опира до лични предпочитания, разбирания и виждания.

Колкото до това как подобна промяна в закона би се отразила директно върху децата, които гей-семействата биха отглеждали – стигмата ще я има, подигравките ще ги има. Но само до един момент. Без да се мине през тази, по-трудната начална част на възприемане и свикване, няма как да се стигне и до неминуемото приемане в даден етап, до неминуемото развитие на обществото.

Най-лесният пример (мисля че някой вече го даде по-горе): до преди десетина-двайсет години е било едва ли не срамно да си дете на разведени. През соца се е гледало особено и на семействата с едно единствено дете – нямаш ли брат или сестра, има нещо нередно. Е, тези неща са вече отживелица. Не съм забелязала децата на разведени или хората, израснали без брат/сестра да са с нещо по-различни от другите и на развитието им да се е попречило по какъвто и да е начин…

Освен това, знам лично за гей-двойки, които отглеждат деца съвместно и сега, нищо че бракът не им е позволен. Моментната уредба в закона само още повече усложнява нещата за подобни семейства. Достатъчно е да си представим как единият партньор във връзката няма абсолютно никакви законни права върху детето, не е свързан по закон с него и оттам е супер ограничен в нещата, които може да направи за това дете.

Това е проблем на обществото, не на хомосексуалистите и техните деца.

Когато имаш налице човешко страдание, субективизмът е неизбежен.



А!!! Ей тфа е!!! Няма какво друго да се нищи по тоа въпрос за мен.

тва за свободата и нейни граници е много дискусионен въпрос.
"L'enfer, c'est les autres"
Личността се съобразява с обществото, за да бъде част от него..
а човеците живеят на стада

..но дори това съобразяване трябва да си има граници. Прогресът винаги е бил осъществяван именно от хора, които са отказвали да се съобразят с общоприетото.