Изобщо не ми върви на карти в последно време
Дори пасианса не мога да си наредя

Може би причината се крие в предната тема, в която си писал

Ако си мислиш, че помня къде съм писал последно...

как съдбата/каквототам говори чрез съквартирантите и ги кара да казват неща, за които се опитвам да не мисля...
ама НД! : )

Със съквартирантките ми се видяхме с бившия ни учител по история и беше много хубаво, но после той разказа за трима свои ученици. Едно момиче от класа му (девети клас! ) е много болно и няма особени надежди да оздравее- открили са му рака, когато е било на шест годинки и оттогава болестта е рецидивирала два пъти. Друго момче, пак от класа му, е загубило баща си и дядо си в катастрофа малко преди Коледа. Момче от горния клас пък се бори с левкемия. Просто е ужасно... стоя си и наивно се питам защо се случват такива неща....

Резултатите от изпита на (без)Надежден случай

Да те е яд!

Както казваше един приятел за тока: "Няма го, няма го, пък като дойде..."
Уф, времето съвсем никак не лекува - сумати дни наред уж нищо ми няма и изведнъж като ме изпердаши нещо и току се удавя от рев. На всичкото отгоре явно аз изпадам в неговите Сатурнови дупки, които биха предшествали рождения му ден - не се случва за първи път.
http://www.youtube.com/watch?v=4o7O5pTQMAE

thfck i read?

Е, какво - то не е новина. Или ако е новина, е с почти 8-годишна давност (тъкмо след месец и половина ще станат толкова). Съвсем като тока: няма, няма, пък като те тресне...

Както и да е, сори. Утре сигурно ще съжалявам, че съм го писала това, ама има и такива моменти, в които имам нужда да отпусна малко па'ра.

1 чаша червено вино и ще те оправи.

Но пък и трябва всеки ден да отпускаш парата, да не те хваща.

С 270 грама вафли за обяд в 16 часа май няма да отслабна в скоро време...

Натъжава ме изгубената ценност и морал у хората :S

Натъжава ме, че не съм шеф на форума.. щеше да видиш тогава една дограма...