Не става въпрос за точно съотношение 50:50, не водим касови книги в крайна сметка. Но любовта Е форма на симбиоза - даваш на другия това, от което той има нужда, компенсираш за недостатъците му, ако е нужно, а той/тя, от своя страна, прави същото за теб. Аз имам добре развито аналитично мислене, партньорът ми притежава по-бохемски поглед върху живота; аз му помагам да разрешава проблемите си, той ми осигурява разнообразие и забавление, когато имам нужда да разпусна. Едното може да съществува без другото в началния период, когато си влюбен и не броиш какво даваш и какво получаваш, но този начален период е именно това - влюбване. А влюбването изчезва, особено когато мине малко време и осъзнаеш, че във връзката ти няма баланс. Именно на баланса се крепи любовта. Ако го няма балансът, влюбването както е дошло, така и ще си отиде. После иди докажи, че любов е имало.

Всеки търси в една връзка различно нещо. Няма как да се разберете.

Иначе...
Прабаба веднъж ми разказа за сделката, която направила с прадядо още преди да се оженят. Той я предупредил, че обича да ходи на лов и не иска тя да му се сърди затова. Тя пък му казала, че мрази да пали печката и ще иска винаги той да я пали. И след като проблемите около най-приятните/неприятните навици бил решен, по-малките се преживявали лесно.
И аз реших да си направя такава сделка. Казах му, че мразя да мия чинии, той се съгласи да поеме задължението веднага. Каза ми че той не иска никога да сменя памперси Нищо, че е мнооого далеч тази възможност.

В кратките ни съжителства заедно не е имало нещо, което да ме дразни, дотолкова, че да ги направи кошмар. Почти нищо не прави както мен - хвърля си чорапите демонстративно до леглото; хвърля си дрехите в гардероба без да ги сгъва и всичко след време е някакво кълбо от дрехи; рестото под формата на стотинки се оказва веднага на бюрото и ако аз не ги махна, се пълни с жълти стотинки и т.н. Правят ми впечатление, но не ме ядосват, не ме натоварват, не ме нервират. Приемам ги, подреждам си и така.

Но ти поставяш разни битовизми на същото ниво на значение като чувствата и усещанията. За мен това е недопустимо.

А баланс никога няма - винаги единия дава повече в маловажните неща (вкл. битовизми), както и винаги единия дава винаги повече във важните неща като подкрепа, помощ и т.н. Истина е, че винаги единия "обича" повече от другия. Малко или много. Но баланс няма както между двете нива на важни/неважни неща в 1 връзка, така и на тези нива вътре в тях.

Любовта се крепи на това двама души да се обичат без условия, задни мисли и изгода.

Не съм съгласна, че винаги единия обича и дава повече (имам предвид съществено несъответствие, вече изяснихме, че нещата няма как да са точно 50 на 50). Може би е просто моя гледна точка, но за мен е неприемливо моята връзка да е изградена върху принципа, че е ок едната страна да дава повече, другата страна да получава повече и това да е нормалното статукво. Просто не.

А безусловната любов е за глупаците. Ако един човек е съгласен на връзка, в която той дава значително повече, отколкото получава, и след това аргументира поведението си с "любовта е безусловна и безкористна", ще се зачудя защо търпи и не осъзнава, че заслужава повече.

Знаете ли, много е лесно и хубаво да си казваме как човек трябва да обича без условия, без да иска нещо в замяна и т.н., но колко от вас са били във връзки, в които партньорът им се е отнасял зле с тях? И колко от тези, които са били в такива връзки, са останали в тях, заради принципа на безусловната любов?
Едно е какво си приказваме на теория, друго е какво се случва на практика.

Кристо, работата с чувствата и усещанията е там, че те са нещо субективно, вътрешно и лично. Ти чувстваш любов - ок, хубаво, чувстваш я. Но когато споделяш ежедневието си с някого, когато споделяте общата хотелска стая, а по-нататък и общия си дом, тази любов пет пари не струва, ако не намира своето проявление именно в тези дребни ежедневни неща, които наричаме битовизми.

Силвия е права ^^
В много съвместни съжителства го има тоя начин на преодоляване на различията и правене на компромиси: "направи това за мен, после аз ще направя това за теб". И смея да твърдя, че е много по-ефективно от това да седнем и да се караме и да си натякваме по 100 пъти едно и също нещо. Замислете се, кой не го използва тоя подход в еждневния живот при общуване с роднини, съквартиранти, защото на семейна основа да е по-различно? Това не е единствения, но е един от най-логичните и лесни начини за справяне с т.нар. "битовизми"

Брей, не очаквах такава дискусия да се получи, кефите мЪ

Според мене, когато двама души се обичат и наистина искат да са заедно, ще трябва да правят компромиси. Методът на Силвето не ми харесва обаче. Така ще се изгубим в сметки - "ти направи това за мен, хайде от мен да мине, ще направя и аз онова за теб" или "аа, ти не пожела да направиш онова за мен, сега и аз няма да направя нищо за теб" и т.н. Когато двама души се обичат не трябва да правят нещата в замяна на нещо, а трябва да ги правят, просто защото ще ощастливят другия и това е достатъчна награда за тях.

Темата ми хрумна, защото имам един много, ама много, много близък приятел и се замислих ако един ден заживеем заедно какво би било. Пасваме си идеално като светоусещане, като душевно състояние, разбираме се перфектно, като ин и ян сме Само дето той е абсолютен мърльо и мързел и непукист, но и инат , докато аз съм педантична, обичам да ми е чисто и подредено и много се впрягам за малките детайли. Съжителствали сме за кратки периоди заедно, но никога не е било по такъв начин, че да видим какво би било ако домакинството и всичките битовизми ни се изсипят на главата. Според мен това би било краят на нашето приятелство (или ако говорим хипотетично - краят на една връзка).

Ти сама казваш, че ако приятелството (любовта) са истински, няма да имат толкова огромно значение неща като неподредеността му. Пък и ако си говорите, кое ти е неприятно, ако човекът те обича, ще се опита да те улесни по някакъв начин. Между инат и "не ми пука дали ти харесва" има голяма разлика. То и моя е един от най-големите инати, които съм срещала, но щом разбере, че за мен е важно да прави/не прави нещо, се съобразява.

Може би зависи от степента на различията... не знам.

В началото, когато си влюбен, си готов да направиш всичко за другия, само и само да сте щастливи и да сте заедно. Обаче с времето влюбеността изчезва.. Остават привързаността, уважението и т.н. и тогава вече някои неща наистина започват да изпъкват.

Давали са ми съвет, че колкото и да обичаш някого и колкото и влюбен да си, след време различията си проличават и... абе по-добре е да гледаш не толкова емоционално на избора на партньор, защото емоционалността изчезва в рамките между 3 месеца и 3 години.

Моята връзка трае над три години. Скоро ще станат 4. И още си има емоция, още съм си влюбена, още като го погледна и си мисля какъв късмет имам, че е с мен (е, и какъв късмет той има, че съм с него ). Но да, права си, че различията проличават и започваш да забелязваш дразнещи неща, които преди сякаш ги е нямало. Но всичко се оправя с говорене. Щом има разбирателство или желание за такова, тези неща постепенно започват да губят от значението си, защото без да забелязваме (ако не сме сметкаджии) единият отстъпва за едно, другият - за друго. Или пък свикват с някои дребни недостатъци, защото просто не си струват караниците и нервите.

Дано занапред сте все така! Радвам се за теб! Но си зависи от хората персонално, защото има някои, които много обичат да правят напук, ей така.. и при тях говоренето не е опция.

Е да, разбира се Но пък след първоначалната еуфория, защо би искала да си с такъв човек? А и при него няма как да се говори за голямата/истинската любов, защото той винаги ще поставя своите нужди над твоите.

Мисля, че същността на спора между Сис и Кристо е отговорът на въпроса:
"Защо аз изначално давам каквото и да е за една връзка?"

Ако правилно съм разбрала всичко написано, отговорите би следвало да са тотално противоположни.

Даването е ясно защо го правиш. Няма как без него. Предполагам, можеш и да пробваш само да вземаш в една връзка, но когато на влюбения идиот до теб му попремине еуфорията, много неща ще му просветнат и връзката ти няма да просъществува. Трайни взаимоотношения не се градят на основата на егоизъм.

И за бога, СПРЕТЕ да ми слагате думи в устата, ами проумейте нещо друго - не е въпросът в това да правим сметки и да водим касови книги. Въпросът е в това, че по същия начин, по който правите нещата за целите на щастието на партньора си (което е най-адекватното възможно поведение), по същия начин този партньор би следвало да има същото отношение към вас. И би следвало да вземе да си каже, брей, к'во яко гадже си имам, колко много работи прави, за да ми е на мен добре, искам и аз да направя същото. Ей бе, ма'а му стара, само глупак може да приказва как единственото важно в любовта е да даваш за целите на самата любов и не, не!, ама нищичко друго няма значение, нищо друго мен не ме интересуава! Не е. Рано или късно трябва да си дадеш сметка със що за човек си се оказал. Дали този човек е готов да направи същото за теб, което и ти за него. И отговорът трябва да е "да", защото в противен случай сте се запътили към сигурно фиаско.

Здравейте и от мен,

Нова съм във форума, но темата ми е много интересна и бързо привлече вниманието ми
Според мен няма точна рецепта за справяне с битовизма. Всеки човек е различен и сам трябва да намери начина да се напасне с половинката си. Например много пъти ми се е случвало преди адски много да се дразня, че моята половинка, когато чистим много претупва нещата или когато бърше прах пропуска някои очеизбождащи местенца и т.н..... в един момент обаче се замислих "Това ли е най-важното в живота? Това ли ме прави щастлива? Не са ли по-важни дребните жестове и нещата, които той прави за мен, без да го карам?"

В крайна сметка няма съотношение 50:50 във връзките, всеки прави това което може за другия. Аз например мога да готвя и го правя с желание за моето момче, защото знам че на него му е вкусно и съм го направила щастлив в даден момент. На него пък му се отдава да измисля различни местенца където да ходим да се разнообразяваме и забавляваме (напр. боулинг, тенис на маса, кино, просто ей така на кафе и т.н.). Най-общо казано напаснахме се Все има нещо, което другия прави по-добре

Едно написа, още четири мнения остават