А всички гледат с насмешка на практиката ми да регламентирам отношенията си веднага щом станат по-сериозни...
Комуникация.
"Не танцувам. Предпочитам уютни събирания вместо дискотеки, барове и прочее. Бюрото ми е подредено, независимо че не изглежда така. Пера веднъж седмично, след което чистя. Количеството неизмита посуда не ми прави впечатление. Готвя с кеф, стига да не ми се вменява като задължение. Мога да си държа дрехите и в гардероба, ако настояваш..."
Очаквам подобно изявление и отсреща. Спестява много нерви. Ако има съществени различия, преговаряме. Ако не успеем да постигнем консенсус, или продължаваме с мисълта, че хората се променят, или прекратяваме опитите за развитие на отношенията си в тази насока.

Другото, което обсъждате, са мотивациите за участие в романтична връзка. Всичко това с взимането и даването е малко нелепо. Принципът, който MidwinterSun илюстрира (и който много изненадващо за мен упорито отказвате да разберете), е съвсем валиден и разумен. Във връзката сте, защото партньорът ви ви кара да се чувствате добре. Принципно, предполага се че и вие искате да му е добре и хубаво. Дори не като средство "да го задържите". Това, че сте убедени, че го обичате, би трябвало да е основата на желанието да се стараете да му е добре. Разбира се, основата. Нормално е да има реципрочност. Ако дисбалансът в "разчетната книга" ви дразни толкова, време е да покомуникирате по въпроса. Но наведнъж, обхватно и целенасочено - подмятанията мимоходом са непродуктивни и дразнещи. Не генерализирайте: "Ти никога не готвиш!" си е рецепта за провал - "Би ми било по-комфортно да готвиш по-често, харесва ми." е доста по-приемливо и безболезнено; "Измий чиниите!" е вбесяващо - "Уморен/а съм, моля те, отмени ме!" осигурява и последваща грижа (в краткосрочен план). Веднага ще ми се нахвърлите, че подобен подход е манипулативен, но пък (чисто технически) всяко взаимодействие е манипулация. В крайна сметка, важно е да има мир и щастие.

Мисля, че тук е мястото да се дадат линкове към два основополагащи документа от нашето съвремие, чиято структура би могла да помогне в изработката на такъв между двете романтично свързани лица, желаещи да живеят съвместно без страх от евентуални бъдещи битови проблеми:
1) The Roommate Agreement
2) The Bro Code

ейй... тва мнението на Ангел много ми напомни оная тема дето зайците се разпределяха по стаи и всеки си пишеше изискванията (шум, чистота и т.н.)
та направо и тука може да го приложим тоя подход и...

Говорите ми за някакви любови н шит,ама съм сигурен,че всеки тук ще даде различно описание що е за него "истинска любов". Опре ли до битовизъм,съм на страната на Силвия - за да оцелее една връзка и в по-зряла възраст,каквато се предполага,че е целта,то ситуациите "аз ти давам това,но ти ще ми дадеш онова" са неизбежни,а и няма нищо лошо в тях. Тия тинейджърски лафчета "ако наистина се обичате,няма да ви пука за такива дребни неща" е време вече да си ги избивате от главата,драги!

Според мен компромисите не трябва да се правят като пазарлък. Отстъпваш за нещо, не за да си в по-благоприятна позиция за следващото, а просто защото някой трябва да го направи.

И защото ще направи другия щастлив.

Именно. Което дори не е толкова алтруистично, баси, повечето хора се чувстват щастливи, когато любимият им човек е щастлив. Аре, да не е любимият, да го кажем "човекът до тях".
Ама, не, трябва дори любовта и връзката да се превърнат в покупко-продажба.
Някои хора просто стават цинични.

Нашия асистент по обща теория на правото казваше:

"Любовта е фактическо владение с намерение да се усвои другия!"

Именно. Жалко,ако моят коментар е разбран като "покупко-продажба",както го описа Ер Малка (предполагам не ставаше въпрос точно за моя коментар,а за тезата ни като цяло,но пак същата работа). В една връзка има моменти,когато човек трябва да се примири с недостатък на човека отсреща,но след това се предполага,че ще очаква нещо подобно и от другата страна. Както и когато единият прави всичко възможно да направи другия щастлив,ще очаква подобно отношение и към себе си.

Лелееее.. поредната тема, която спирам да чета.

Благодаря, че ни уведоми

Хора, след като Флауърс вече не чете темата, можем да спрем да пишем в нея

Яко е да споделяте позицията на пишещия преди вас, ама изобщо не е нужно да преразказвате това, което е написал само и единствено, за да се изявите като човек с мнение. Моля, не го правете, дразни ме, а като съм раздразнен се заяждам

По темата. Великите женски "жестове" да се сготви, изпере и разкрачи не би трябвало да правят когото и да било щастлив (Мила с право се шашна). Това са нормални човешки занимания и не виждам защо е нужно да се възвисяват като висша форма на мислене за другия. Аз ще възприема като жест и ще се почувствам щастлив, обичан и прочие ако жената си направи труда да ми напише оригинална картичка за рожденния ден, а не като ми сготви мусака по същия повод (например). Това, че правя секс с момичето, с което имам връзка не ме прави автоматично щастлив, камо ли благодарен.

И нещо за домашно мислене - мъжът принципно е достатъчно адекватен да разбере битовите механизми и може нарочно да не мие чинии като знае, че ще бъде задоволен орално по повода

Не мислех, че е възможно от целия форум хората, които са схванали какво имам предвид, да се броят на пръстите на едната ми ръка

Ефо, тук става дума за битовизми. Оригиналната картичка за рождения ден като жест никак не е нещо, което може да стои на една плоскост с ежедневно разхвърляните навсякъде чорапи (примерно), които лазят по нервите на манията ти да е чисто и подредено (примерно).

Не стои да, но и щастието не би трябвало да стои на една плоскост с изпълняването на битови задължения. Това, че мъжът ти да си реди чорапите докато ти въртиш мусака може да прави и двама ви доволни, ама чак пък щастливи и благодарни, айде не

Тук не гледаме на нещата по един и същи начин.

В основата на щастието е именно разбирателството за дребните неща. Разбирателството за "да, добре, аз ще пускам пералнята, но ти ще убиваш паяците". Ако не мога да разчитам на един мъж за базисните неща, свързани с ежедневния ни, общ живот заедно - и картичките, и цветята, шоколадът без повод могат да вървят на майната си. Не казвам, че не са хубави. Не казвам, че не ми е приятно да получавам и да правя такива жестове. Казвам, че връзка и щастие на тях единствено аз не съм способна да изградя.

Основата е другаде, основата е именно в битовизмите, защото никой не се е разделил с партньора си заради липса на цветя и картички (изключвам тийнейджърите по възраст и по душа от хипотезата). Виж, заради "писна ми от това прасе/тая мърла, дето грам не се съобразява с мен и все аз всичко трябва да правя, а той/тя не си мърда пръста" е доста по-вероятно да излезеш през вратата с намерение повече да не се връщаш.