А не е ли възможно и двете страни да са прави ?!?

"Битовата" синхронизация е важна, но не и единствено условие за щастлива връзка. И може любовта да е безумно силна, но да се убие от ежедневни дрязги тип "що не си измил чиниите".

За мен златното правило е: не прави това, което знаеш, че ще подразни другия. Съответно очаквам другият да не прави нещата, които мен ме дразнят. Което важи за всеки един аспект от отношенията. И не коства много. Тук не става въпрос дори и за компромис - става въпрос за зачитане на чуждите навици, привички, предпочитания и т.н.

Хвана се за примера ми, а той не е определящ и изчерпателен. Разбира се, че изграждането на една връзка стъпва на редица фактори, не мисля че трябва да се обсъжда и разсъждава върху това изобщо.
Разбирателството за дребните битови неща е елемент на щастието, да, когато бъде постигнато и прилагано системно. Но даже и при наличието на подобно разбирателство не виждам защо си убедена, че това автоматично гарантира щастие и на двама ви. Още по-малко да очакваш, че можеш да провокираш някого да си промени навиците, че и да е доволен от това, само защото ти готвиш страхотно и го задоволяваш редовно. Тия битови мечти се постигат с разговори (както вече бе споменато), не с даването и получаването на материални сигнали.
А и все пак реших да пиша заради дискутираното в темата елементарно правопропорционално свързване на битовизма с щастието, което не е правилната формула за мен

Не казвам, че го гарантира. Нито, че е единственото необходимо нещо, въпреки че е достатъчно основно, за да може липсата му да разруши връзката. Но по същия начин, по който ти използва един неопределящ и неизчерпателен пример, същото направих и аз. Но мисля, че всички имаме достатъчно сиво вещество в главите си, за да възприемаме нещата отвъд стриктно написаното и да схванем същинския смисъл.

"Още по-малко да очакваш, че можеш да провокираш някого да си промени навиците, че и да е доволен от това, само защото ти готвиш страхотно и го задоволяваш редовно. "
...хайде пак... Значи, вие ги обръщате нещата на сметкаджийсво. Нямам намерение да пиша, обяснявам и повтарям едно и също нещо като латерна. Има едно ниво на упоритост на събеседниците да отказват да схванат какво говориш въпреки многобройни пояснения, с което дори аз не мога да се справя.

Като казах "илюзорна представа за щастие", нямах идея колко съм бил прав.
Сега вече знам.

Напълно си прав Kristo

Кристо си е направил поредния профил

Всичко си пасва от мнението.

Поръчай си от мойта дограма, домашно производство.
При поръчка над 1000лв, получаваш автограф!

чета го като "най-естественият хабитат на жената е в кухнята и тя трябва да готви, пере и събира мръсни чорапи безропотно, защото това е нормално занимание за нея"

тва е абсолютен абсурд.

За мен "грижата за другия и щастието му" е велик жест и само хора, които не перат, готвят и се разкрачват ЗА друг човек, демек не се грижат за него, не могат да го оценят като такъв.

Фак, ти не си разбрала нещо:

грижата за другия не е = на грижата той да е щастлив.

Да переш, готвиш и do-hash е задоволяване на първичните/тривиалните МЪЖКИ нужди и ще го направят щастлив за няколко мига. Но жените бъркат тия секунди с продължително щастие. Затова казах 3-4 пъти, че Силвия има илюзорна представа за щастие. Мъжете не сме орангутани и 3-4 прости дейности не ни правят щастливи, все едно сме на марихуана нон стоп 24/7. Но вие, жените, това не го осъзнавате, затова никога не схващате, защо някой би ви кръшнал, защо една връзка би свършила и кога един мъж е нещастен.

Мъжете имат по-сложно душевно устройство от жените и не им трябва "малко" за да са щастливи. Жените подценяват това и от там и се случват спорове като тия в темата.

"велик жест" (по думите на Мария) е пране, готвене, чистене, тук-таме секс. Това за мен е върховна глупост.
За мен велик жест е да си дадеш бъбрек за някого, без да очакваш нещо в замяна. Или да спасиш живота на хиляди хора. Или да си завещаеш тялото за медицински опити. Или да даряваш кръв на всеки 6 месеца до края на живота си. Велик жест в една връзка може би ще е ако имате дете. Или да си смениш религията за да се ожениш за избраната жена.

Детето ще е велик жест?

Кристо, бъркаш концепцията.

Не самият факт на задоволяването на твоите нужди трябва да те прави щастлив.
Фактът, че някой друг го прави за теб, заради теб, за да направи теб щастлив - ето това трябва да те прави щастлив. И това щастие определено би трябвало да продължава повече от няколко секунди, защото иначе рано или късно безценната ти половинка ще започне да се чувства недооценявана.

Никой не ти е длъжен да ти пере дрехите, да ти готви храна и каквото и да е друго. Никой не е длъжен да прави това за теб, да се грижи за теб, това е единствено твое задължение. Неосъзнаването на тази проста истина не е въпрос на пол - тази грешка я допускат както мъже, така и жени. Нищо, което някой друг прави за теб, не бива да се приема за даденост, никога - в противен случай нямаш право да виниш партньора си, задето ти не си щастлив, пък те, видиш ли ти, не са способни да разберат и проумеят сложното ти душевно устройство и изтънчените ти нужди.

Не знам за какво заветно грамаданско щастие говорите вие, Христо, но предполагам, че животът ви е обречен на безкрайно нещастие, очаквайки някви огромни събития в иначе прозаичния си живот.
сори.

Уважаеми зрители,любимата практика едно да се пише,а друго да се чете,продължава!

Всеки го гледа и разбира от собствената си камбанария, затова и различно се получава, което е нормално. Все пак това е форум - аз пиша А, ти пишеш Б. Не знам защо държите всички да сме на едно мнение и да признаваме истината на другия.

Благодаря, младши! Свободно! (свободно, но все пак мисията по внедряване продължава - по свое усмотрение премини към фаза 2)