Пффф.. в топло време пеша до операта... точно веднъж

Аз отивах на лекции пеша от "Сердика", че още нямаше метростанция на СУ. Пусто кифладжийство на първокурсничка .

Да ви пита човек, кой ви е карал да ходите с токчета...

Мхмм. Ама аз имам още един подобен случай, който отговаря донякъде на въпроса. В късните тийнейджърски години се прибирах отнякъде си и пак по изключение бях на токчета. И беше доста видимо, че е по изключение Пред входа седеше една съседка с гаджето си и аз минах покрай тях с походката на ранено пате и чух как момичето казва на приятеля си "Виждаш ли, заради вас правим това!" По-късно идва прозрението, че повечето мъже все пак предпочитат жени, които могат да ходят нормално .
P.S. Пък и обувките на токчета наистина са красиви.
И за да не се отклонявам от темата: денят беше кофтии. Дано поне тази нощ успея да се наспя като хората, че вече ще се зомбирам.

насекъде тапанари!

насекъде!

Дискриминация,навсякъде дискриминация! Не мога повече!

(това за токчетата)

Аз преди няколко години ходех на интервю за работа в едно топло майско време и счупих ток(10 см) насред Графа... после куцуках пеша до Стадиона, за да си хвана рейса за вкъщи, щото ... бях комична картинка
Кифленството май и аз си го надживях, високите обувки, дето си взех есента, съм ги слагала точно два пъти... и горко съжалявах след това

Всички го надживяваме в един момент

Иначе ... целият ден е скапан, от сутринта съм като парцал ... искам сън!

Усещам как започвам да изпадам в някакви много скапани и упорити настроения, в резултат на които си мисля абсурдни неща, за каквито не би трябвало един човек в началото на двадесетте си години да мисли. Например старостта на моменти ми се струва толкова ужасна, че намирам самоубийството за по-добрата опция, а същевременно искам хората, които обичам, да доживеят дълбока старост.

Мотика и... на полето. Много бързо ще ти минат тия мисли - малко сме кОпали с тебе, затова имаме склонност да циклим. Или почвай да бягаш. Има ефект, сходен с този на мотиката.

Аз си копам всяка есен и пролет,не слушайте бабите си,НЕ ПОМАГА! Аз ще се оплача от прекалено бързото преминаване на еуфорията покрай добрата оценка - 2-3 дена радост и после пак си станах същия парцал. Мама му,какво ли им е на веселите хора? Искам да знам!

Странни са ми хората, радващи се по няколко дни на дадена оценка, както и тези, които се радват по няколко часа... (Така де - освен ако не са отишли без идея на какво аджеба отиват, и, О, ЧУДО - изкарали са някаква си оценка!)
Когато съм подготвен, приемам за нормално да имам добра оценка... Еуфорията ми трае около 5-10, максимум 15 секунди. Ок, изкарал съм яка оценка - нормално, АЗ съм я изкарал, заслужил съм си я. Щеше да е тъпо да имам по-малко...

Бе, не помага... баш с мотика не съм пробвала, но с физическа умора - да. Пролетта на 2010 като ме беше нападнала зверската депресия, я лекувах с фитнес. Ама всеки ден - до преумора, претрениране и т.н.т. Добре, че ми беше кратък ентусиазмът, че щях да се убия. После - с бягане. Изобщо, физическата умора те лишава от "удоволствието" да циклиш, щото просто нямаш сили да го правиш.

Ама и вие сте станали едни депресари... стига бе, хора: млади сте, бели сте, здрави сте - че кво ви има? (Бог да го прости Баташов, страшно я казваше тая реплика)

Светът става доста дебалансирано място за живот, когато едната ти колона спре да работи. Чувствам се все едно съм забравил нещо много важно и няма шанс да се сетя какво е било.

Пролет дойде и мъжете на средна възраст се побъркаха - обикалят свободни и похотливи по улиците. Ама и аз малко с двойни стандарти - разбирам някой ала Джордж Клуни, ама те все едни мазни, плешиви, досадни чичковци с халки и подаръци за жените си в ръка