Не съм ограбена, опустошена.
Нима се свършва огънят,
защото някога е грял?

Нима пресекват изворите чисти,
защото някой ожаднял е дълго пил
и тръгнал си, нехайно е свалил
във кладенчето камъни и листи?

Избистри се душата ми.
Изтласка
мътното и гнилото.
И бликат пак водите ласкави
с предишна сила.

Не се прощава.
Но се надживява.
Ако на тоя свят
са вземали от тебе –
Значи си богат.
А взелият е беден.

Станка Пенчева

"Ако някой понякога,
поне веднъж
ме е обичал
заради тъгата -
необяснима, неоснователна,
кукувича, -
обичал е мене,
истински ме е обичал."

"Няма вечни приятели, има вечни интереси"

Ер Малка, точно вчера това стихотворение ми се въртеше цял ден в главата

"Dancing bears, painted wings
Things I almost remember
And a song someone sings
Once upon a December

Someone holds me safe and warm
Horses prance through a silver storm
Figures dancing gracefully
Across my memory

Far away, long ago
Glowing dim as an ember
Things my heart used to know
Once upon a December

Someone holds me safe and warm
Horses prance through a silver storm
Figures dancing gracefully
Across my memory

Far away, long ago
Glowing dim as an ember
Things my heart used to know
Things it yearns to remember

And a song someone sings
Once upon a December"

Ох, обожавам го това! <3
И аз бях млада някога

"през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша"

(из Черната Дебелянова песен.
или как стихотворение, което съм преписвала като осмокласничка на гърба на тетрадка, все така си важи години по-късно. пък на 14 си мислех, че "като порасна" ще съм се подредила )

"Аз не можех да повярвам, че никога неосъществените желания, възникващи в мене по време на тия разходки, съществуваха реално извън мене, че бяха споделяни и от други същества. Сега те ми се струваха чисто субективни, немощни, призрачни рожби на моя темперамент. Нямаха вече връзка с природата, с действителността, която от този миг изгубваше всяко очарование и значение и се превръщаше само в условна рамка на моя живот, както измислената фабула на някой роман няма нищо общо със скамейката във вагона, върху която пътникът го чете, за да убие времето."

"Аз имах дълго време, в което лежах и броях петната по стените и правех комбинации от тях, те оживяваха... Имаше меланхолен момент, но това е било защитна реакция на организма... Но се събуждах, постоянно се събуждах. Като се събуждах – играех, като спях – също играех: с петната, те ставаха герои, ставаха дни и месеци, оживяваха, имаха си взаимоотношения, едни бяха за мен, други против мен... Сега, ако някой ме чуе, ще каже, че това е шизофренична картина... Много пъти съм бил на ръба на нервното разстройство и ако е зависело от мен, бих прекрачил оттук или оттатък, но на мен ми е било приятно и по този ръб да вървя."

Константин Павлов

„В търсене на смисъл обезсмисляме живота си. А тревата, без да пита за какво — пробива камъка."

Блага Димитрова

Това трябва да си го набия в главата

Защо пък не? – В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.


Вапцаров

“Our hearts beat so loud the neighbours think we're fucking
when I'm just trying to find the nerve to touch your face.”
—Andrea Gibson, “Pansies”

(толкова простичко и право в целта описание на първи трепети )

Затварям очи.
Здравей.