That awkward moment когато разбереш защо не трябва да вярваш на думите на мъжете...

awkward, awkward, колко да е awkward

Без генерализации молим

Искам. някой. да. дойде. и. да. ми. махне. главата., защото. не. издържам. повече. на. тая. болка.

фак.фак.фак.м@мк@му.фак.щесерадвамдасезапознаем.фак : )

(аз на мъже, освен на тати - не вярвам... зависи за какво де... като цяло - не!)

По мое време депресивните проблеми се решаваха с помощта на Чичко Тревичко и не трябваха никакви рецепти, но явно времената се менят.

...баща ми казваше:
"Малко е копало вашето поколение, затова сте такива... с проблеми"

Сега разбирам колко е бил прав човекът.

И аз това предположих преди 1-2 страници.
Не знам бе, хора, аз бях затънала в бруталната депресия през март/април 2010 година - чак не знаех, че е депресия, докато впоследствие не прочетох симптомите. И като знам колко бяха сериозни, си мисля, че ако бях отишла на лекар, щяха да ми изпишат хапове с шепите. Ми... измъкнах се. Без трева и без хапчета, даже и без помощ от приятел. Просто здрав разум, стъпка назад, преценяване на ситуацията и... напред (с изводите от случилото се). И става дума за нещо непоправимо, което се случи тогава, не за просто циклене, щото нещо не се нарежда според плановете ми, някой не отговаря на чувствата ми или имам двойка на някакъв изпит.
Но да, периоди на преяждане, които се редуваха с гладуване; спане по над 16 часа на ден, заменени след това от безсъние, черни мисли, усещане за безпомощност и липса на смисъл, мускулна слабост, апатия... Чуден период беше - аз чисто физически тогава бях развалина (сега си давам сметка, че това май не съм го споделяла във форума). И признавам, че вероятно има случаи, в които се налагат лекарства, но съзнанието има способността да се възстановява и само, стига да намерим верния път, по който да му помогнем. Щом аз успях, а не се имам за особено силен човек, значи и другите могат. Хапчетата... хм.

Само да вметна - моето не беше стандартна клинична депресия, породена "от нищото", а беше провокирана от съвсем конкретно събитие, което просто ме метна в посока "безнадеждност". А тия, дето се депресират ей така, щото не им е тъкмо и циклят ли, циклят, наистина заслужават мотика, спиране на Интернета, а в някои случаи - и добронамерен приятелски бой.

Сори, ако ви звуча крайно, но - моля - депресираните, стягайте се.

Някои хора просто не го могат.Едни не изпадат в депресии, други изпадат, но бързо се възстановяват...има ги и такива, които не могат да се справят сами.Има ги и онези, които въпреки помощта не успяват...
На мен ми стана мъчно за нещо, което не е логично да ми става

Да бе, то това е ясно - миналия месец научих за една приятелка от детските години, която се е самоубила именно заради това. Но като знаеш на колко хора им дреме за тебе - най-малкото, на родителите ти - и колко още такива има, за които дори и не подозираш, се хващаш като Мюнхаузен за косата и се издърпваш от блатото. Трябва.
Не казвам, че тия депресии са проява на слабост, или нещо такова - баш медицински състояния са си. Но в много случаи (бих казала "всички", но ще ми скочите) могат да бъдат преодолени и без хапчета - със силата на собственото ти съзнание и с разговори с близки хора, които ти мислят доброто и не биха те оставили да затънеш съвсем. Искрено вярвам, че тия две неща вършат по-добра работа от антидепресанти и розови хапчета за розови мисли.

За себе си виждам паралел между този тип депресии и заболявания като анорексията и булимията. Ако са в ранен стадий и родителите на заболелия го хванат навреме, има реален шанс рационалните аргументи да помогнат (плюс някои трикове, които използват терапевтите, за да възстановят нарушената представа за тялото). Ако обаче болните бъдат оставени да затънат порядъчно, заболяването превзема съзнанието им изцяло и наистина става част от тях, с която не искат да се разделят; нещо познато. И тогава е и много по-трудно и наистина се налага намеса на специалист, която често е неуспешна.

Затова и казвам на депресираните - хора, моля ви: здрави сте, прави сте, млади сте, животът е пред вас, а понякога той не е и чак толкова отвратителен. И, най-вече, достатъчно интелигентни сте, за да знаете, че саморазрушителните мисли и "черните води" не водят до нищо добро: само затъвате по-дълбоко. И точно защото сте достатъчно интелигентни, вярвам, че имате силата да прецените ситуацията достатъчно добре отстрани и да си намерите своите механизми за справяне с нея.

Алеле, как ме наплаши Търговеца с тоя пост.

При някои не става това с намирането на вътрешни сили и осъзнаването, че са млади, здрави и обичани.Мозъкът си е създал една "реалност" на пълно отчаяние и няма как да се излезе от там.Понякога става с чужда помощ, ако ще да е по принуда...и с времето човек се отпуска, започва да се изморява да плаче, да цикли в една точка или да се бори с "помагащите".В един момент несъзнателно има една усмивка, после втора. Но си трябва външна помощ при такива тежки депресии. Особено ако има някакви суицидни желания, това да намери сили в себе си...да се изправи сам...трудно.
И да говориш, да казваш"Животът е пред вас", то е хубаво, но не действа.Като тези с болестното напълняване..ти им казваш"Спортувайте, яко е, хранете се здравословно.Пред вас е цял един живот, толкова много възможности" ама... пак лежат и набиват по 326453219898437 крилца от КФС.

Познавам един такъв човек. Той е олицетворение на буреносен облак, само дето не избухва и не се кара, а само ръмжи и постоянно е в лошо настроение. Не че няма защо - но го пренася от връзка във връзка (не само с жени, а и други хора) и порочния му кръг продължава... Вече 3-4 години сигурно.

Да не е моят приятел ?
Той си е буреносен облак и все е намръщен, все се сърди, но е далеч от депресията.
Аз съм изпадала 2 пъти в състояние като горните и помощ сама не можах да си окажа.Пък уж мислех някак съзнателно, но нямаш сили просто и не ти се занимава. Просто искаш да седиш, да циклиш, да изчезнеш, да не те закачат, да ревеш непрекъснато.Има я мисълта за някакво спасение, но ти изглежда малко вероятна и все някой трябва да дойде като някой месия и да те извади.Обикновено се появява де, но го посрещаш не особено ентусиазиран и ако е някой, който бързо се отказва после се сговнясваш още повече

Аз пък си изпадам, ама не занимавам куцо и сакато с това. Майка ми от време на време ме усеща по телефона, но й замазвам очите.

Адски ми се спи, ама много, много.