Не търся нищо, никога. Не смятах че съм ревнива, но веднъж усетих нещо и се оказах права. Аз обаче не трябва да говоря за ревност и изневери, защото съм грешна, но не бих повторила никога повече... не си заслужава

Много

Не се дразня от настоящи приятелки и бивши гаджета на човека до мен (или в случая- този, който искам да е до мен, но не е )
Обикновено дори се разбирам много добре с повечето.
Не бих си и помислила да държа сметка, да разпитвам, да правя сцени.

Не знам дали моето е точно ревност, но и да е- то си е само за мен и въпросния човек няма да разбере дори. Просто ще ми се иска да съм на мястото на съквартирантката му, примерно, ще ми се иска сутрин да говори с мен, вместо със жената, от която купува кафе, тайно мъничко да завиждам на братовчедите за цялото внимание, което получават.

Не е нещо, което ме вбесява, ядосва, разяжда и трови.
За мен това не е ревност в смисъла, в който сме свикнали да възприемаме думата.
Така че- не, не ревнувам.

Но приятелите си вече много ревнувам Не мога да го обясня, но не обичам най-добрите ми приятели да имат други приятели, които да са им толкова близки, колкото аз. Това вече си е ревност, да. xD

Ер Малка, аз съм същата с приятелите ^^ И аз не знам защо, но просто не обичам да се чувствам пренебрегната точно от тях ^^

Иначе аз не съм ревнива, може би защото попадам на хора, които не ми дават повод. Имам много развит усет за тези неща и обикновено преди да се стигне до ревност на мен ми е станало ясно на къде вървят нещата ^^ Разбирам се с всичките бивши на приятеля ми, както и с всички момичета, с които общува. Всичко е въпрос на доверие. Така че - не, не си тровя живота по този начин, но съм била с хора, които ревнуват от какво ли не и изобщо не е приятно ..

Моят приятел беше писал една статия за някакво chick (с)писание, която бе титулувал: "Ревността грози жената"; ако я намеря, ще я пост-на - страшна е

О,ревнувам много и злобно,но само ако имам повод. Ей така да го видя,че си говори с някое момиче или да дружи - не,не ми пречи. А и с оглед на факта,че повечето ми приятели на мен са момчета,просто нямам право,щото той ако ме ревнува така трябва да сме се избили..

Аз изобщо не съм ревнива. Доверието е ключово в една връзка, има ли доверие, няма място за ревност.
За мен например сцени, подслушване, четене на смси и тн е изключително долно и се ужасявам от хората, които падат до това ниво.. именно заради стремежа си да притежават някого.

Ми аз лично не съм. Само някой път се дразня

Ревността е безсмислена. Моята философия е "За да ти е в кърпа вързан един мъж, дръж го развързан" Ограничения, условия и ултиматуми само ускоряват изневярата, ако нещата изобщо са тръгнали в тази посока.

Обаче да си призная, и аз ревнувам понякога. Но в повечето случаи си мълча, не виждам смисъл в скандалите и цупенето. Ако нещо толкова ме дразни, просто го казвам.

Много мразя някакви мърли да ми пипат нещата.
Иначе не, не ревнувам.

Ако го бара но е пакетирано с кондом, брои ли се?

Установих, че не е така.

Кое?

Аз съм ревнива, като има причина.Може да си ходи навсякъде, с който си иска.Не веднъж е ходил по кафета, клубове сам с друго момиче.Беше и на море преди 2 години с една бивша любов. Въобще не се притеснявах.
Но ако усетя нещо, ако видя веднага изваждам радарите и ставам луда. Но той не ми дава причини.Само два пъти е било-в началото на втория път като тръгнахме, но момичето много бързо се отказа.После си пишеше с една девойка.И аха да почна да се забавлявам и той взе, че я блокира Наскоро една негова съученичка го беше харесала.Излизаха няколко пъти двамата.Но тя се филмира и започна да му звъни.Но.моя е темерут и не и вдигаше, дори едно обяснение не даде на момичето.Сега тя страда и му праща сърцераздирателни съобщения в скайпа.
Пък аз обикновено се забавлявам с такива неща, много ми е интересно, но не ми се получава с тоя ръбат мъж.