"Медея, майка ми"

Два пъти ме попитаха различни хора дали ми е харесало. Е, не можах да отговоря еднозначно, още размишлявах, осъзнавах и възприемах видяното. Все още го правя, но стигнах до извода, че щом ми е въздействало, то значи по-скоро ми е харесало. Но всъщност точмо този вид постановки не са до това дали ги одобряваш или не, защото те представят реални проблеми, които съществуват дори и да не ги харесваме.. Добре го каза Ивайло Драгиев после на обсъждането, че идеята на представлението не е да дава отговори, а да зададе въпрос. И да не те остави равнодушен, бих добавила аз.

Тежка тематика, Ренета, трябва да го гледаш, защото имаш личен досег с поставените проблеми. Ако не знаеш за какво става дума, недей разучава, просто остани след това и на обсъждането : )

Кога ще ходим на "Фрида"?

Ще ти кажа


Такаа...

Карнавал.com, Младежки театър, камерна сцена

Бразилия. Полицейското управление. Действието се развива една сутрин по време на карнавала в Бразилия. Разследват случай на отвлечено момченце. Майката (Елена Бърдарска) е там, следователите (Деян Ангелов и Вихър Стойчев), инспекторът (Койна Русева) и компютърният спец (FoE Ангелина Славоваааа). Страшно заплетен случай, отвличане без видима причина, включване на запис в интернет страница от мястото, на което се намира похитеното момченце, бе изобщоо... каша. И изведнъж на записа се появява жена с маска на вещица, която поставя бомба с часовников механизъм, която трябва да избухне след 30 минути.

Динг в университетския Алма Алтер.
Строго погледнато не беше истински театър - час и половина един актьор общуваше импровизирано с публиката. Доста подобно на one man show. Динамично, на момента с точни попадения. И определено ще е интересно да се посети втори път, защото няма две еднакви представления, както няма две еднакви публики. Разбрах, че представлението се е получило именно по факта, че времето мина неусетно, буквално го усетих все едно сме седели петднайсет минути вместо деветдесет.

Гленгари Глен Рос - НАТФИЗ.
Бях с предубеждения, че играят студенти, признавам. Обаче ми хареса. Не ме бива в обясненята кое-как-защо-колко в самата постановка било и т.н., не ми се и обяснява, честно казано. Просто споделям, че и в НАТФИЗ има нелоши постановки с добри актьори. Раздават се. : )

"Хората от Оз"

Ай, ай, ай. Много хубаво, много приятно, атмосфера-тип-Приятнострашно. Единственото, за което ме е яд, е, че когато кажат някоя яка мисъл, не мога да си извадя телефона и да я запиша... Другия път с листче и моливче - тфа е! Та тази вечер ми се случи това на 3-4 пъти..

Не успя да надмине в личната ми класация градиненото представление, но ми хареса повече от детската стая.

Та така, пак ще се гледа, но по-натам.

А утре.. Приятнострашно vol.4

^^

Щяло да има филм по "Приятнострашно"!!!

http://www.capital.bg/light/lica/2013/0 ... lin_stoev/

Ай, ай, ай, ай, ай, ай, ай!!!

АЙ!

Гледах Медея, ама друга...
Така, де: "Медея", ДТ "Сава Огнянов", Русе.

Прекрасно!
Климатиците не работеха и на актьорите им се наложи да играят в ужасна горещина, но бяха невероятни. Най-накрая видях защо Мариана Крумова беше номинирана за Икар за ролята си на Медея.
Постановката си е трагедия и логично беше тежка, но беше много въздействаща. А сценографията беше... уау!

Разбира се, пак уцелих постановка, която да гледам със сюрия насила завлачени на театър под страх от отсъствие пикльовци. Противна публика. Излизат си с тръшкане на вратата (единия път видях как Мариана Крумова проследи с поглед излизащите и ми стана супер тъпо), на някаква лигла ѝ звънна телефонът и тя го вдигна и започна да обяснява, че е на "чиятър", изобщо... ррррр... после защо съм толкова против идиотчета групово да се водят на театър...

Олдскуул драма

Дано почива в мир.

Тъкмо за това писах допреди малко във Фейсбук:

Съвсем наскоро, някъде към края на зимата, се прибирах от работа и намерих билет на жълтите павета. Понеже си колекционирам билетите от театралните постановки, на които съм била (а и нали съм си един пипилотски нещотърсач и боклучкосъбирач), вдигнах билета и си обещах да отида на представлението- "Любов, щастие и милиони". Само че вече никога няма имам шанса да го видя такова, каквото щеше да е тогава, ако си бях освободила една вечер, в която да го гледам. Нито някой ще може изобщо да се докосне до магията на Петър Попйорданов.
Така и не се научих досега да гледам на смъртта като на нещо перманентно, чиято безвъвзратност да не ме шокира всеки път. Прочетох за смъртта на Чочо и за частичка от секундата си помислих как се надявам да се оправи. И чак след това се усетих, че няма...

Ужасно.

Нямам идея струва ли си - не си ли..

https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... t=1&ref=nf

"Козата или коя е Силвия"

Провокативна. Провокативно забавна. Провокативно сериозна. Провокативно парадоксална.

Препоръчвам.

Хора, Handa Gote гостуват в България на 4ти юни. Тия, дето опищях света за тях, ще играят в Сфумато от 19:00 часа. Спектакъла вече съм го гледала 2 пъти, втория от които - снощи. Имам и по-любими техни, но силно препоръчвам да идете да го видите. Накрая ще ви почерпят със сладкиш, обещавам.

Представлението се казва Mraky ("Облаци") и може да се окаже, че ще го гледам за трети път у дома. Това ако не ги крийпне, не знам кое би.

"Документална сценична поема на една от най-новаторските театрални компании в Чехия. В нея хореографът и изпълнител Вероника Швабова изследва съдбата на собственото си семейство, в която се оглежда историята на целия 20-ти век в родната й страна - от първите десетилетия, през двете световни войни и концентрационните лагери, до комунистическия режим и политическите съдебни процеси. Швабова изгражда панорама на детските си спомени, до нас достигат вълнуващи истории, както и мирисът на сладкиша „облаци”, правен от баба й. Но какво си спомняме наистина и какво си доизмисляме от миналото? Какво означава думата «семейство» днес? Кой още помни бабините рецепти за сладкиши?"

Ако не ви хареса, не ме мразете много. Но вярвам, че макар да не е най-добрата им работа, наистина трябва да се види, защото е емблематична от гледна точка на много от изразните средства, които използват. А и защото наистина - без да проявявам особен нихилизъм - подобни групи ще се развият в България след двайсетина години. Те самите Ханда Готе не са популярни сред широката публика тук, защото не правят спектакли за нея.