|
Е, аз лятото на 94-та бях почти на 9 години, та спомените ми са си съвсем съзнателни и няма как да забравя уникалната емоция. И не, баща ми не гледа футбол. Като види по телевизията, сменя канала и твърди, че ако ще и финалът на световното да се играе в двора, ще пусне щорите да не му пречи шумът отвън. Но е факт, че колкото и маловажно да беше това събитие тогава, имаше някак обединяващ характер - като че ли всички се вълнуваха от темата, всички се радваха, футболът присъстваше във всички разговори (даже на изпита за ФЖМК май тогава бяха дали тема "Футбол, футбол", или нещо подобно). Та няма как да го забравя, затова го дадох и като пример. И края на комунизма помня (но по-скоро с режима на тока, отколкото конкретните събития на 10ти ноември), а повечето от вас аха-аха и да не са били родени тогава. Но до пионерче и чавдарче не я докарах.
А колкото до Свободна Европа - едно е да преживяваш тия неща на 5 години, друго е да си на 12 (и то като се има предвид, че тогава вече исках да стана журналист). Някак спомените имат различно съдържание и различно значение, когато осъзнаваш важността на случващото се и когато просто си част от него, щото нямаш друг избор, но не участваш съзнателно в него.
Аз обаче пък съм изтървала сумати други интересни неща, а и от падането на комунизма нямам ясен спомен (била съм на 4 години и 1 месец) - помня онзи голяяяяяяяяяяяям митинг от зората на демокрацията, дето стигаше чак към Плиска.
_________________ "Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
|