Позволявам си да отговоря сам на себе си, за да ви позабавлявам с абсурдите в две* изказвания днес.
На първо място, днес Волен съсипа Евклид, уби Архимед и т.н., и т.н. - математиката вече работи другояче. Накратко, Сидеров каза "Отсъстваха 6 души, които не са членове на ПГ на "Атака", тяхното отсъствие направи необходимото мнозинство точно 118 души, колкото гласове получи и Миков." Иначе поставено, независимо от отсъствието на хората на Сидеров Миков е щял да бъде избран така или иначе. Това безспорно е вярно, обаче поставя друг въпрос - всички 97 гербера гласуваха против, т.е. техните гласове са ясни, те са присъствали. Следователно тези отсъстващи са били от БСП и ДПС - словом шест души, остават сто и четиринадесет. Как тогава Миков събра 118 гласа "за"?
На второ място, президентът заяви, че народът е показал нетърпимостта си към задкулисни игри с протестите си. Само на мен ли това ми звучи като признание за характера на управлението до протестите? Един вид призив "Така не стана, пробвайте иначе, че ще стане зле..."
*П.П.: Случайно попрпочетох още някои неща, които, уви, не ми се ще да пропусна - "След като председателят на ГЕРБ Бойко Борисов призова за спиране на взаимното партийно омаскаряване". Ами, прекалено е наистина, три години и половина непрекъснато се случва, на мен определено ми писна. Странно защо обаче някои хора отправят призиви, когато до не чак толкова отдавна можеха да дадат личен пример? Но пък политиката е освободена от морал, явно, поне ако си от печелившите - изкуството на възможното се пресича с теорията за силата като право... А морално извисените позиции остават за загубилите, да има и те с какво да се похвалят.
Това от своя страна ме връща в спомените ми към предложението на един съученик в 8-9 клас да основем партия на лъжците... Чак по-късно оцених вътрешното противоречие, красотата му, но идеята вече не е толкова интересна, за съжаление, други я взеха и я прилагат повсеместно. Ето, аз още се чудя как една партия успя да флиртува едновременно с комунистите и тези, които с носталия си спомнят времето преди 89-та, и същевременно да се обявява за най-големия противник на комунизма в България. А че пак си вкарват агенти на ДС в Народното събрание под претекст, че са си добри хора , имаше и такива министри, - никой не се впечатлява. Но едно е да си депутат или министър, съвсем друго - дипломат, затова за служителите на МВнР лустрация (не че няма и други думи, но тази звучи възвишено, май)... Така се оказва, че Мьобиусовият поп (
в случай, че не сте запознати с явлението) всъщност не е самобитна проява на англоезичната култура, а е жанр, характеризиращ се с дълбока връзка с реалността и по-конкретно - политическия живот в България.
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
Into the endless we ride... 
