Мислех си за едни мои си неща и хем се разярих, хем се сдухах. То аз съм си виновна...

не знам, но май е време да се реве на рандъм неща..

Единственият човек, от който изпитвам истински ужас, има наглостта да ми праща покана за приятелство във ФБ

Note: Не съм аз.

ОН: От жегата шоколадът ми се стопи,а водата ми стана на пикня. Много тъжно за прегладнялопрежаднял,неспалвпоследните30часа човек.

Един пиян бездомник ми налетя.

Само откачалки бродят по улиците - пиян бездомници, похотливи мазни мъже на средна възраст, мутри с ланци, които искат да те "купят" за кутия скъпи пури и уиски...или поне само аз на такива попадам Черешката на тортата беше описаното в горния ми пост. Та...съчувствам ти

Чувствам, че една емоционална черна дупка ме засмуква бавно-бавно... Направо не мога да повярвам какви разговори водя и до какви изказвания се стига. И след този път май ще има много поуки за напред.

Да бе, ама аз бях на работа в това време. Абе писна ми, тоя път беше пиян бездомник. Другия път сигурно ще е луд с автомат в НДК.

Яху купиха Тъмблър.

Втора нощ поред не мога да мигна. Тоя път поне нямах ранни ангажименти,та сутринта си поспах.

Няма GR.

Няма да има запиване N7 тази вечер...

Историята с Лий Ригби. Why, damn it, why?

Взех импулсивно решение да намаля/огранича/спра приема на сладки и шоколадови неща за поне седмица, но после се замислих, че имам една торба вафли и няколко шоколада, които мен чакат... И сега ми е някво тъжно: ако си спазя взетото малко прибързано решение, складовите ми наличности може да се развалят, а и ще трябва да давам пари за храна, въпреки че имам такава; от друга страна - ограничаването би имало чудодеен ефект върху фигурата ми...


И май съм ограничен духом според някои цитати...

Изхарчвам си заплатата за отрицателно време... а още живея с нашите..