Пораженчески похват - не можем да се обосновем,затова се правим на интересни. Напоследък често се случва да ми правят тоя номер,задобрявам в дискусионен план.

На тъпо зададен въпрос - тъп отговор Не бих си хабила аргументите за малоумни диалози.

Въпросът е зададен спрямо случая. Няма последователност - казваш "давам на деца и възрастни хора",което е странно дискриминиращ похват точно от теб. Останалите по-малко ли заслужават? Нали не трябва да правим подбор по външност? Или е така само когато ни отърва?

Мисля, че се бях обосновала, но добре - децата и възрастните хора са по-слаби, по-лабилни и по-беззащитни.
Сега ясно ли е?

Естествен подбор викаш. Ако ще се самозалъгваш,че правиш добро,поне мери с един аршин,а не "тоя е по-малко умрял,него спасяваме,другият да мре".

Уточних, че давам и на останалите, но тази група, ако може така да се нарече, е по-нуждаеща се. С нищо не се самозалъгвам, не си водя тефтер кой съм спасила и кой съм подминала, не съм си и окачила медал за благородство, не съм и Дева Мария - казах в предишния си пост, че осъзнавам, че не мога да спася целия свят.
А ти искаш просто да си чешеш езика. Не обвинявай хората, които помагат, а тези, които ИЗОБЩО не го правят

Не обвинявам никого,животът и парите са си твои,никой нищо не може да ти каже,а и да ти каже,не си длъжна да го слушаш. Същото важи и за тези,които дават на абсолютно всеки,без оглед странични фактори,както и за тези,които на никого нищо не дават - личен избор му се вика,не е много на мода у форума,но ще му свикнете с времето. Ала тоя тертип е пропит с лицемерие - на симпатично младо момиченце биха дали десет пъти повече хора,отколкото на грозновато такова. И после същите хора,дали на хубавото девойче,ще се приберат с мисълта,че видиш ли са много либерални и благородни и със задоволство ще почешат селското си его. А другото момиченце ще проклина съдбата,превивайки се в ъгъла от глад. Ясно е,че не може на всички да се даде,но е грозен начинът,по който се избират печелившите. Всичко това го развивам при изключен мафиотски фактор,но да използваме за момент твоята метода "не ми пука за какво ще отидат парите".

Имам чувството, че наистина не четеш какво пиша, а просто си лаеш. Не ги избирам по красота. Единственото смислено от поста ти е, че всеки е редно да прави, каквото си иска ("но ще му свикнете с времето" малко развали нещата и впечатлението).

Абе идеята на схемата не е ли да се приберат със симпатичното девойче и със задоволство да го оставят то да ги почесва? Или аз нещо не съм разбрал?

А.. не е само чувство..

Тъй като умението ви да четете хипербуквално всяка написана думичка е направо удивително,ще го напиша в две-три изречение,ясно и разбрано,така че да няма пак глупави отговори,'щото май са други тези,които не четат,а само си лаят от тяхната колиба. И така:

Почти всеки,който дава нещо на просяци,го прави по строго субективни,външни признаци. Почти всеки дава повече от чувство за дълг и повишаване на социалното си самочувствие,отколкото за самото благо на просяка. Почти всеки от тези се смята за праволинеен либерал,изчистен от предразсъдъци. Вика му се лицемерие,аз го ненавиждам и езикът ми просто изгаря да бъде начесан. Въпроси,ученици?

Бел.: Слагам думичката "почти" само за цвят,защото когато се водят анкети,подобни проценти се олицетворяват направо с "всички".

^ Кой си ти, та знаеш кой какво мисли и защо го прави? Слез на земята, момче и спри да се правиш на голямото важно. Нищо не доказваш с неподплатените си претенции за превъзходство. "Въпроси, ученици", сериозно? Човеко ...
И аз не давам пари на просяци, но изобщо не си прав - да ми обясняваш колко са лицемерни всички, които го правят, е огромна простотия. Както каза Болин (Ан Болин, не Ан Болейн хора!!! сириъсли!!! Това, че е грешно транскрибирано при нас не е извинение, всички четете вече на английски), някои хора просто искат да помогнат, да подадат ръка. Състраданието е нещо съвсем нормално и човешко и да говориш за лицемерие е супер пошло. Мен също ми е жално, но се отвратих - уча няколко години в Ректората и там толкова просяци и събирачи на средства за деца има, че не е истина. Давам на музикантите, като ми хванат ухото и си взимам от бабките, дето продават цветлета и китки. Но не давам на просяци - не мога да изтрая някаква циганка да си размотава детето из жегите за да ме муфти, на някое чаве да са му отрязали някой крайник, та да изкарва повече... Не давам е заради такива неща. Но ми е жал и ми се иска и не е от лицемерие и задължение, а на същия принцип, на който като видя паднал човек не го заобикалям. Пък ти си го наричай лицемерие и си живей с тая жлъч. Но не се прави на всеправеден и всевиждащ, акъла не ти стига до там още.

И отново с буквализирането. Seriously? Не се правя на никакъв,това с учениците беше най-обикновена шеговита вметка,но се засегнахме отново от възможно най-ненужната част на коментара. Отделил съм предостатъчно време и усилия за изучаване на практическата психология у хората и определено се смятам за меродавен източник. Човекът е по природа егоист,има и по-добри екземпляри тук и там,но по начало сме прокажени душевно. Дори в привидно най-милия жест почти винаги се крие някаква лична облага,стремеж към задоволство,което ме отвращава,гнусно е просто. Не знам,може би вече съм станал прекалено вкаменен и виждам навсякъде някаква пошлост,може би пък наистина в случая малко прекалих със заключенията,може би наистина точно тук са събрани няколко изключения,но как да повярвам,че вършите добро за самото добро след всички низости,на които съм ставал свидетел? Вие бихте ли?

Да. Именно вярата е това, което е в основата на този спор : )