Мразя си работата!

Направих нещо много гадно днес, много ми е тъпо. Имам някакъв колега от факултета, не му помня името, беше нещо с И и затова си го знам като Иво, но не се казва така . Все тая, аз му викам "Ей" или избягвам да му казвам името.
Държа да отбележа, че от няколко дни съм много недоспала, нефункционална и отнесена.
Та Иво днес ми обяснява нещо, докато чаках един професор пред кабинета и от дума на дума ми вика "Искаш ли да излезем?" и аз му обяснявам така и така, заета съм. И той каза ок, тогава просто да се поразходим след като приключиш. Хубаво, тръгваме, ама аз се сещам, че съм обещала на една преподавателка от старото ми училище да ѝ занеса едни тестове, които ме помоли да ѝ направя. Отиваме, от охраната го помолиха да изчака отвън, всичко точно.
Аз обаче, цялата кръвясали очи и кофеин, на тръгване излизам през другия изход и директно се прибирам вкъщи и по някое време доооста по-късно ми звъни телефона и момчето ме пита скоро ще свършвам ли или да си ходи . Лошо ми става само като си помисля, не знам как ще го погледна отново.

Според мен е добре да скъсаш с твоя и да се омъжиш за този, за да му се реваншираш...
Или му купи шоколад...
По-добре първото...

Не се мъчи. След седмица, две ще си забравила.

Ти к'во му каза?

Извиних му се, какво да му кажа, но прозвуча супер тъпо. По-късно се сетих, че можех да го помоля да изчака и за 10-15 мин. щях да съм пред даскало и на живо да му обясня и да се извиня :/.
Гадничко е както и да го погледнем, тъпо ми е за човека, щото кой знае как се е почувствал. Не ми е кофти за мен, яд ме е, че съм такава заспа, но нищо не мога да направя - минало е вече. Аз сега му пека курабийки и утре ще го издиря, но не мисля, че това много ще го стопли . Ако на мен ми се случи нещо такова ще се почувствам супер нищожна и жалка сигурно, а човека беше супер точен с мен.

Точно си мислех, че след боя на бал в София и покушението с лайна над Бареков в Монтана, няма кво да ме изненада...

Макар че тази история на Монита си е за темата с френдзоунването, мисля, ще даде храна за размисъл на масовата говорилня там...

Да излъжеш разбира се

Нещо от сорта на "Сори, ама има проблем с тестовете и ще трябва да постоя поне още час... не ме чакай. Сори, че така се получи ама няма какво да направя" може би щеше да свърши по-добра работа от истината

п.п.

Щом така и така ще правиш ядене, що не донесеш/пратиш на форумната?

според мен ще се зарадва на курабийките - все пак е хубаво да споменеш, че не му ги носиш, защото са останали...

ехх, курабийки... (ако не ги иска - пиши да се видим - аз ги взимам!)

п.п. май сме много гладни в този форум - скоро някой друг се предлагаше да изяде нещо...

п.п.п. не е хубаво да се лъжат хората - може да се е усетил, но да е решил да провери как ще реагираш...

I beg to differ
Бяла лъжа му се вика


Апропо това:



Само на мен ли ми звучи мръснишки?

Може да се окаже разбран човек и да мине с едни курабийки.... но ако е като Павката Попандов - "Ние бонбони не пием" (или поне аз помня, че е негова реплика) - аз бих минал с пържола, картофки и винце, но хей, аз не бих чакал толкоз дълго и няма да е такъв проблем...

Кристо - Ох това френдзоунване ви е някаква мания и го виждате във всичко навсякъде. Ние не сме приятели, а познати, човека няма кой знае какви чувства към мен, освен това, че съм му симпатична, а той е без партньор до себе си, т.е. всяко нормално момиче му е ок. Толкова.

Стиг, не мога да лъжа, наистина не мога, даже отвътре не мога да се сетя дори, че имам възможност и че ще е добре да го направя. Гадна ситуация е, ама ей на... случи се. Ох...

Иначе кукита той яде със сигурност, аз неслучайно ги правя тези (яли сме заедно и сме си делили по една голяма милка в 15 минутна почивка ) и дано дано не съм травмирала добрия човек!

Лошо, лъжата е животоспасяващо умение

А ти му пращаш смесени сигнали на богато... я по-добре не му ги давай тия кукита - само ще го подведеш допълнително - дари ги на асоциацията на гладните форумци вместо т'ва

Какви смесени сигнали пък сега , в какво ги видя - че си говорим в почивките, както говоря с всички други? - освен да стоя на 5 метра от всеки необвързан мъж и по никакъв начин да не общувам с него... Пък проблемът с курабийките какъв е? Най-нормално поднасяне на извинения след такъв чудовищен гаф от моя страна. Колеги сме егати, не върви някак.

Едит: рецепта за тези специално курабийки даже съм я давала нейде из кулинарния раздел, та ако ви се е прияло, там ровете .

Щом не сте приятели, а само познати, защо ти е гузно? Сама каза, че си имала тежки дни и според мен тва трябва да те извини, още повече, че първо си го отрязала да излезете, а си имала и работа. Не би трябвало да се чувстваш виновна, ОСВЕН ако не сте много близки приятели....

Не че това е някакво успокоение де... Станалото - станало... Дано не оплескаш нещата с минаването от една крайност в другата - от чудовищен гаф да поднесеш прекомерно голямо извинение, което ще го объркат, особено пък щом е необвързан...

А и постави се на мястото на гаджето ти (този иначе толкова свестен и разбран младеж) - как ще реагира, ако разбере, че правиш храна за друг мъж, колега, необвързан?