Ха, чета си отговора от 2006 г. и... ами да - ХА!
Не съм отворила фурна, и полицай в линейка не станах (и все още не знам какво точно значи това и защо исках да ставам "такова" по едно време), ама животът наистина е странно нещо.

Бях доста неориентирана, мечтаела съм си да стана от балерина до лекарка. Но си спомням най-ясно как, когато сестра ми започна да ходи на уроци по английски (аз трябва да съм била на около 4-5 годинки максимум), аз много исках също да уча английски, започнах с нетърпение в първи клас и казвах на учителката ми, че като порасна ще я заместя в школата и ще преподавам там. Странно нещо е животът, сега учителката ми наистина ми предложи да преподавам там след като си взема сертификата.

Исках да съм художник, но не исках да ходя на уроци да ме карат да рисувам нещо определено. В следствие на това аз не рисувам добре и до днес. Сега бих се занимавала, но не ми остава време.

Лекарка. Не знам заради "Спешно отделение" ли, заради многото обикаляне по болниците ли, но това го повтарях доста години. Не бях от децата, които често си менят желанията. Искала съм и да мога да танцувам модерни танци, но не помня да съм си го избирала за професия някога

Майстор. Като бях малък правехме ремонт у нас и се разхождаха разни дебели чичковци с мустаци и голо теме. Носеха клещи, гаечни ключове, бормашини, на мен ми се струваше интересно. Тогава се научих да кова пирони и да отвинтвам с френски ключ.
Имал съм и други мечти, ама са твърде абстрактни - футболист, таксиджия, адвокат(!), Супермен...

Исках да съм невидима.... после исках да съм прокурор. Някъде между тях имах идея и за лекар, ама...
Между другото, все още искам да съм невидима...

Певица, естествено И после космонавт :Д

Да обслужвам боклукчийски камион и да се возя на рампата отзад ми беше първата и най-чиста детска мечта После израснах малко в представите си и стабилно и дълго исках да съм ветеринарен лекар, в гимназиалните години минах през желание да ставам военен, после пък кандидатствах за полицай и сега изобщо не мога да дефинирам точно какъв съм хахаха

Точно! Мама бързаше да ме заведе по-рано на детска, защото засичахме как чистят нашите кофи и аз не мърдах докато не си тръгнат.

Май не съм мечтаела за нещо друго конкретно, а и все още бих се возила на камион.

ОМГ.. и аз като малка постоянно ги гледах. Сега го осъзнавам. Даже се е случвало да се прибираме от някъде с мама и аз да остана пред входа да зяпам как хвърлят боклука, а тя да си се прибере. Аахахахахаха, ужас, защо са ни били толкова интересни?

И аз влизам в тази бройка. Явно доста хора сме си мечтали да се возим отзад на камиона.

Е то си е айляк, минаваш лайк а бос през целия град, работиш на високотехнологична рампа с минимални физически усилия, имаш яка униформа, имаш си аверчета, целия град ти познава физиономията

Брат ми изпадаше в екстаз, като видеше боклукчийска кола и пищеше "Големият бигон минаваааа"

В нашата махала хич не ги долюбваме тия, защото минават между 00:00 и 02:00 ч. Махалата ни е с високи сгради и тесни улици, така че грохотът от камиона и блъскането на кофите са кошмарни и се чуват през три преки.

Аз пък си мечтаех да стана най-великия пират на Земята. Това беше през 80-те години и всички ми казваха, че пирати вече отдавна няма. Поне в сферата на влияние на тогавашния Варшавски договор наистина нямаше. Сега реалностите са други:


Сомалийски пират

Но вече е късно да мисля за такава кариера!

Mainstream pirate is mainstream. Къде останаха сабите и куките?